Храм-паметник Шипка, Паметници, Забележителности, Какво да видите, Пловдив, България
Снимки
основна информация
За един православен християнин, българин и българка, връщането на една светиня като църквата на Шипка е триумф на Истината.
Храмът – символ на славната победа на братята от една вяра – е преживял епохи и режими, настъплението на атеизма и превръщането му в музей, за да се превърне отново в молитвен дом.
Идеята за храма, неговият дизайн принадлежи на Олга Николаевна Скобелева, майката на известния генерал. Величественият план се превръща в общонационална кауза, средства за осъществяването му текат от граждански и военни организации, множество дарители, обикновени граждани на България. Строителният комитет се ръководи от граф Николай Павлович Игнатиев. Свещена е волята на дарителите: храмът е създаден за молитвено почитане на войниците-освободители, затова, подобно на храм-паметника Александър Невски в София, получава името храм-паметник.
По-късно, през 1902 г., в реч на граф Н. П. Игнатиев е отправен призив за създаване на музей към манастирския комплекс „Рождество Христово“.
Архитектът А. Томишко избира стила на българските църкви от 17 век. Вътре в храма и по стените на откритите галерии има паметни плочи с имената на военните части, участвали в боевете за Шипка, както и имената на офицерите, загинали при защитата на прохода. Тленните останки на героите почиват в 17 саркофага в криптата на храма. Камбаните са отлети в България, българското военно ведомство отдели около 30 тона гилзи за изработването им. Най-голямата камбана тежи 11 тона и е личен подарък от император Николай II.
От 1961 до 1968 г. настоятел на храма и иконом на манастира е протойерей Йосиф Гордеев. След него приключва наследството, завещано от основателите.
До 1934 г. храм-паметникът на Шипка, заедно с прилежащите земи исгради е извънтериториална собственост на България.
Правени са и опити в него да се провеждат концерти "в съответствие с европейските културни традиции и с цел запознаване на младите хора с християнските ценности".
Старозагорският митрополит Галактион многократно повдига въпроса за статута на църквата и не намирайки подходяща подкрепа през лятото на 2003 г. преминава към протестни действия под формата на отказ от богослужения в „музея“.
Съдбата на храм-паметника се решава в рамките на една година. Според служители на Министерството на културата обект от национално значение не може да бъде приписан на църквата, защото храмът „никога не е бил действащ и енорийски“, „през 1934 г. храмът е дарен на българския народ“ (тук хората се отъждествяват с държавата), а също и защото църквата няма достатъчно средства да го поддържа.
Храмът „Рождество Христово“ на Шипка се извисява величествено като символ на освобождението и вечен паметник, където вече повече от век се възнасят благодарствени молебени с признателност към Бога за извоюваната свобода и за упокоението на едноверци, които не пожалиха „живота си за приятелите си“.