Педагогически идеи
Ново в сайта
Тематични резюмета
Статистика
През последните години зачестиха случаите на извънредни ситуации (терористични атаки или природни бедствия) в курортите, които са много популярни сред българските туристи: в Египет, Турция, България, Испания, Тайланд, Югоизточна Азия. Въпреки това подобни инциденти (вероятността да се появят) далеч не са причина за отказ на всички граждани да пътуват в чужбина и по този начин да се лишат от почивка. От една страна, подобно поведение може да се разглежда като проява на невнимание, но от друга страна, никой не може да гарантира нито точната дата, нито точния вид на това или онова непредвидено обстоятелство, чието очакване може да се разтегне в продължение на много години, в резултат на което ваканцията в чужбина рискува да се превърне в неосъществима мечта.
Ако е невъзможно точно да се предвиди непреодолима сила, тогава можете поне да се застраховате срещу нея. По правило застраховките, с които пътуват българските туристи, не покриват всички рискове, пред които човек може да се изправи при спешен случай. В някои случаи непреодолимата сила изобщо не се споменава, в други отговорността на туроператорите е много неясна или се предвижда, че непреодолимата сила освобождава страните от всички поети задължения. В този случай възниква напълно логичен въпрос: колко реалистично е да върнете парите си, ако настъпването на непреодолима сила попречи на туриста да си почине (както тези, които вече са на почивка, така и тези, които само възнамеряват да се отпуснат)?
Както показва практиката, дори в привидно безнадеждна ситуация, туристите имат шанс да върнат парите, инвестирани в неуспешна почивка.
На първо място, при сключване на договор с туроператор (туристически агент)попитайте дали получаващата страна е отговорна за непреодолима сила. Ако да, тогава можете да сте сигурни, че в случай на непреодолима сила, вие със сигурност ще получите необходимото обезщетение, тъй като компенсирането му е предвидено в договорната процедура. Ако такава клауза не е предвидена в договора, тогава все още имате право да разчитате на получаване на подходящо обезщетение, но в този случай трябва да се ръководите не от договорни, а от законодателни норми.
Гражданският кодекс на България в част 1 на чл. 964 предвижда основанията за освобождаване на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение и застрахователна сума. Така по-специално се установява, че освен ако не е предвидено друго в закона или застрахователния договор, застрахователят е освободен от плащане на застрахователно обезщетение и застрахователна сума, когато застрахователно събитие настъпи в резултат на:
♦ излагане на ядрен взрив, радиация или радиоактивно замърсяване;
♦ военни действия, както и маневри или други военни дейности;
♦ гражданска война, бунтове от всякакъв вид или стачки.
Съгласно това правило се оказва, че в случай на настъпване на изброените форсмажорни обстоятелства обезщетение не се предоставя. Да, това е вярно, но само ако става дума за застрахователен договор, например медицинска застраховка, сключена на доброволен принцип при влизане на български граждани в други държави.
При прилагане на чл. 964 от Гражданския кодекс на България, следва да се има предвид, че ако предмет на застрахователния договор е отговорността на туроператора, а обект на застраховката са имуществени интереси на туроператора, свързани с риска от задължение за обезщетяване на туристи и (или) други клиенти за реални вреди, произтичащи от неизпълнение или неправилно изпълнение от страна на туроператора на задълженията подоговор за продажба на туристически продукт, тогава горните правила за ограничаване на отговорността в случай на непреодолима сила не се прилагат за турист, който е една от страните по договора за продажба на туристически продукт. За да не бъдете измамени при сключване на споразумение за продажба на туристически продукт, обърнете внимание на такива нюанси.
Частично освобождаване от отговорност за закъснение на заминаването на пътник в случай на непреодолима сила е предвидено в чл. 795 от Гражданския кодекс на Руската федерация. По този начин, по-специално, се регламентира, че за забавяне на заминаването на превозно средство, превозващо пътник, или забавяне на пристигането на такова превозно средство на местоназначението (с изключение на превозите в градския и крайградския трафик), превозвачът плаща на пътника глоба в размер, определен от съответния транспортен харта или кодекс, освен ако не докаже, че забавянето или закъснението е настъпило поради непреодолима сила, отстраняване на неизправност на превозни средства, която застрашава живота и здравето на пътниците, или други обстоятелства извън контрола на превозвача. По този начин, съгласно това правило, в случай на непреодолима сила, пътникът няма да може да поиска подходящо обезщетение.
Общи основания за освобождаване от отговорност в случай на непреодолима сила са предвидени и в част 3 на чл. 401 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Така беше установено, че освен ако не е предвидено друго в закон или споразумение, лице, което не е изпълнило или неправилно изпълнило задължение в хода на предприемаческата дейност, носи отговорност, освен ако не докаже, че правилното изпълнение е било невъзможно поради непреодолима сила, т.е. извънредни и неизбежни обстоятелства при дадените условия.
Въпреки това, прилагането на тази законодателна норма по отношение на силатаважни обстоятелства, възникващи във връзка с изпълнението на договор за продажба на туристически продукт, е допустимо с известни резерви. По-специално, ако говорим за възникването на обстоятелства, показващи възникването в страната (мястото) на временен престой на туристи (туристи) на заплаха за безопасността на техния живот и здраве, тогава нормите на Федералния закон „За основите на туристическата дейност“ подлежат на основно приложение, а не горепосочените норми на Гражданския кодекс на Руската федерация.
Федералният закон „За основите на туристическата дейност“ (член 14) предвижда, че в случай на обстоятелства, показващи възникването в страната (мястото) на временно пребиваване на туристи (туристи) на заплаха за безопасността на техния живот и здраве, както и опасност от причиняване на вреда на тяхното имущество, туристът (туристът) и (или) туроператорът (туристическият агент) има право да поиска по съдебен ред прекратяване на договора за продажба на турист. продукт или неговата промяна.
При прекратяване на такъв договор преди началото на пътуването, на туриста и (или) на друг клиент се връща парична сума, равна на общата цена на туристическия продукт. В случай на прекратяване на посочения договор след началото на пътуването, на туриста и (или) на друг клиент се връща част от сумата в размер, пропорционален на стойността на услугите, които не са предоставени на туриста.
Нека да разгледаме една възможна ситуация. След като сключи споразумение за изпълнение на туристически продукт, туристът закупи турне до Египет. Според това турне се резервира хотелска стая за туриста, заплаща се настаняване, храна, екскурзионна програма, медицинска застраховка, полет. Няколко дни преди заминаването в медиите идва съобщение, че в мястото на временно пребиваване (т.е. в Египет) е станало земетресение. В същото време наличието на посоченитеобстоятелства, потвърдени от съответните органи на страната на временно пребиваване (напр. Египет).
Туристът, страхувайки се за живота си, отказва да лети до Египет и моли туроператора да прекрати договора за продажба на туристическия продукт и да му върне всички пари, платени за този тур. Какви са действията на туроператора в този случай? Ръководейки се от чл. 14 от Федералния закон „За основите на туристическата дейност“, туроператорът трябва да върне на туриста сума, равна на общата цена на туристическия продукт, тъй като туристът е обявил прекратяването на договора преди началото на пътуването. И ако туроператорът е готов да върне парите доброволно, тогава туристът не трябва да се обръща към съда. Ако туроператорът откаже съответното обезщетение, има смисъл туристът да упражни правата си по съдебен ред. Трябва също да се отбележи, че Федералната служба за надзор на защитата на правата на потребителите и благосъстоянието на хората инструктира своите териториални органи да съветват потребителите на туристически услуги и да им помагат при изготвянето на искове в случай на нарушаване на правата на потребителите.