Хроничен ендометрит при животни

Катедра по физиология и неинфекциозни болести

Акушерство, гинекология и репродуктивни биотехнологии

Тема: "Хроничен ендометрит при животни."

1. Дефиниция на болестта.

1.1. Хроничен катарален ендометрит.

1.2. Хроничен гноен ендометрит.

1.3. Хроничен катарално-гноен ендометрит.

1.5. Скрит хроничен ендометрит.

4. Клинични признаци.

5.2. диференциална диагноза.

6. Лечебно-поддържащ режим.

Списък на използваната литература:

Въпросът за съществуването на хроничен ендометрит се обсъжда от много години. Преходът на остър ендометрит към хроничен се счита за съмнителен поради цикличното отхвърляне на засегнатия функционален слой и неговата регенерация поради клетките на интактния базален слой. Въпреки това е доказано участието в хроничния възпалителен процес не само на функционалния, но и на неотхвърления базален (камбиален) слой, а в тежки случаи - поражението на миометриума. Понастоящем съществуването на хроничен ендометрит не е под съмнение.

Наличието във вагиналната микроценоза на опортюнистични микроорганизми от групата на факултативни анаеробни бактерии (Escherichia, Proteus, Staphylococcus aureus, Mycoplasma), както и увеличаването на броя на анаеробните бактерии като гарднерела, бактероиди, вибриони, драстично увеличава риска от възходяща инфекция на ендометриума, което допринася за обичайния спонтанен аборт.

Проучването на ролята на вируса на херпес симплекс в генезиса на хроничния ендометрит показа, че в 28% от случаите вирусният антиген е единственият инфекциозен агент при тази патология, в 56% се открива във връзка с бактерии и микоплазми.

Повечето хронични ендометрити са латентни и нямат клинични прояви на инфекция. Когато се използват конвенционални бактериологични методи, очевидно не винаги е възможно да се идентифицира инфекциозен агент. За откриването му е необходимо да се използва по-фин имуноцитохимичен метод.

Ендометритът е възпаление на лигавицата на матката. Възпалението се причинява от пиогенни микроби, от които най-голямо значение има Staphylococcus aureus; възможна инфекция с туберкулозни микобактерии. По-често се свързва с инфекция след аборт, но може да се развие след вътрематочни диагностични манипулации (сондиране, кюретаж). Некрозата на ендометриума води до неговото отхвърляне, кървене, появата на течно гнойно-кърваво изхвърляне. Процесът може да се разпространи в миометриума с развитието на метрит или метроендометрит.

Като самостоятелно заболяване, ендометритът е по-често след раждане, аборт, вътрематочни интервенции. Също така ендометритът може да се появи след често инфекциозно заболяване.

Често ендометритът се комбинира с възпаление на маточните придатъци.

Надолу по течението ендометритът се разделя на остър, подостър и хроничен.

Според характера на ексудата и проявата на заболяването се разграничават хроничен катарален, хроничен гнойно-катарален, хроничен латентен ендометрит и пиометра.

Хроничният ендометрит се наблюдава най-често при крави, кучки, котки, кобили и сравнително по-рядко при други видове животни.

Хроничният катарален ендометрит е възпаление на маточната лигавица, което протича хронично и се характеризира с определени патоморфологични промени в ендометриума и отделяне на катарален ексудат постоянно или само по време на еструса.

Хроничен катарМаточната лигавица може да се прояви с характерни клинични признаци или да протича скрито, субклинично (скрита форма на катарален ендометрит). Един от постоянните признаци на хроничен ендометрит е временното и често постоянно безплодие. Сексуалната цикличност обикновено е в рамките на физиологичната норма, но ритъмът на половия цикъл е нарушен или се наблюдава анафродизия в продължение на няколко месеца. Безплодието при катарален ендометрит може да се дължи на смъртта на сперматозоидите в гениталния тракт поради промени в околната среда в маточната кухина; невъзможността за имплантиране на зиготата поради дълбоки морфологични промени в ендометриума. Често хроничният ендометрит е придружен от дисфункционално състояние на яйчниците, при което се нарушава процесът на растеж и узряване на фоликулите, наблюдават се дефектни сексуални цикли (ановулаторни, анестрални и др.) И по време на овулация се освобождава незряла яйцеклетка. В някои случаи настъпва имплантиране, но променената лигавица не е в състояние да осигури хранене и се наблюдава смърт на ембриона (ембрионална смъртност).

При хроничен катарален ендометрит от гениталния тракт постоянно се отделя мукозен, мътен ексудат, съдържащ флокулентни включвания, който има леко кисела реакция (pH 5,5-6). По време на еструса количеството на отделения ексудат се увеличава значително.

Вагиналното изследване разкрива промени, дължащи се на отделяне на ексудат от маточната кухина и дразнене на вагиналната лигавица. При постоянно освобождаване ексудатът се натрупва в дъното на влагалището. Лигавицата на влагалището и каудалната част на шийката на матката е хиперемична, едематозна, понякога се откриват кръвоизливи. Наблюдава се хипертрофия и хиперплазия на лигавицата на цервикалния канал порадипродължително дразнене на нейния ексудат. Много често полипи се развиват върху лигавицата на шийката на матката. Цервикалният канал през всички фази на половия цикъл е открехнат, така че 1-2 пръста могат свободно да се пъхнат в него.

Ректалното изследване разкрива леко увеличение на маточните рога, тяхната твърдост е намалена, маточните рога понякога дори при млади животни висят в коремната кухина отвъд ръба на срамните кости. Консистенцията на матката е отпусната, усеща се неравномерно удебеляване на стените й, понякога е изразена флуктуация.

При хроничен катарален ендометрит, който протича без клинични признаци, определени с конвенционални диагностични методи, в периода между еструса, в този случай не се наблюдава отделяне от маточната кухина, единственият клиничен признак на заболяването е освобождаването на голямо количество слуз по време на еструса. Секретираната слуз от самото начало съдържа люспести включвания и има тъмно жълт цвят, до края на еструса придобива кафяв оттенък.

Ритъмът на сексуалните цикли обикновено не се нарушава, но множество неуспешни инсеминации показват необходимостта от задълбочено диагностично изследване за установяване на причината за безплодието.

През последните години редица изследователи за диагностика на безплодието използват метода на ендометриална биопсия, който според хистологичната структура на ендометриума позволява точно да се установи и диференцира латентната форма на ендометрита.

1.2 Хроничен супуративен ендометрит

Хроничният гноен ендометрит е гнойно възпаление на маточната лигавица, което протича хронично и се придружава от развитие на дълбоки дегенеративни промени в ендометриума.

Хроничният гноен ендометрит постоянно се проявява с изразена клинична картина. Сексуален ритъмциклите се нарушават по-често, анафродизията се наблюдава дълго време. От гениталиите непрекъснато се отделя гноен ексудат, чието количество особено се увеличава, когато животното лежи.

Вагиналното изследване разкрива възпаление на вагиналната лигавица поради негативното влияние на гноен ексудат, отделен от маточната кухина. Лигавицата на влагалището е силно хиперемирана, едематозна, покрита с гноен ексудат, на дъното на влагалището често се открива натрупване на ексудат. Цервикалният канал е отворен, вагиналната (задна) част на шийката на матката е хиперемична, има полипозни израстъци, лигавицата е хиперемирана и едематозна. При някои животни цервикалният канал е затворен, това състояние предразполага и след това причинява развитието на пиометра.