Хроника на един подвиг
Bunker Heroes #11
В този участък линията на отбраната се държеше от моряци от кораби и кадети от електромеханичното училище.
През нощта, пълзейки, под силен вражески огън, комсомолът се събра в землянка.
В дневния ред имаше един въпрос: „За предстоящите битки“. Секретарят на комсомолската организация Николай Ступишин, откривайки делегатското събрание, произнесе кратка пламенна реч:
„Другари комсомолци, приятели! Коварният фашистки звяр е тук, долу, под нашата височина, на триста метра от нас. Ще умрем със смъртта на смелите, но няма да пропуснем врага. Няма да отстъпим. Зад нас е Севастопол, морето. Заклеваме се в нашия любим Сталин, че няма да напуснем позициите си! Крачка назад!
На срещата комунистите Потапенко, Корж, зам. политически инструктор Глазирин, политически инструктор Гусев, комсомолци Калюжни, Решецев. Всички имаха едно желание – да се бият до последна капка кръв.
Делегатското комсомолско събрание взе решение:
„Над родния ни град, над главната черноморска база, над всички нас витае смъртна опасност. Врагът се втурва в нашия любим град Севастопол.
Кълнем се в Родината, скъпи Сталин:
1. Не отстъпвайте!
2. Не се предавайте при никакви обстоятелства.
3. Бийте се с врага по черноморски, до последна капка кръв.
4. Бъдете смели и смели докрай. Покажете пример за безстрашие, смелост, героизъм на целия персонал.
5. Нашето решение е да поставим клетвата в бойни листове и да докладваме за всички бункери, окопи, огневи точки.
6. Това решение е задължително за всички комсомолци.
Червен флотподпише клетвата.
На следващата сутрин бяха пуснати бойни листовки с портрет на другаря Сталин.
Клетвата за решение на събранието на делегатите на Комсомола беше написана с едър почерк до портрета на другаря Сталин.
Моряците прочетоха огнените думи на клетвата и поставиха подписите си под портрета на водача, под клетвата. Всеки сложи своя подпис под портрета на вожда. Не се намери нито един малодушен. Никой не се уплаши. Всеки, който подписа клетвата към вожда, беше готов да приеме смъртна битка.
Бдително надничащ в тясната амбразура, стоеше командирът на бункера, бригадир на 2-ри артикул, член на Комсомола И. Раенко. До него, здраво стиснал дръжките на Максима, беше комсомолецът Погорелов; със заредени ремъци с патрони стоеше вторият номер на картечния екипаж на комсомолката Доля.
„Е, приятели, шестима сме, всички момчета са подбрани“, каза командирът на бункера. Имаме 60 000 патрона, 150 гранати, 200 бутилки със запалителна течност и пушки за всички. Работата е гореща. Клетвата, дадена на лидера, ще я спазим.
Раенко прегърна Погорелов и го целуна страстно. Така той обиколи всички. Той целуна подчинените си като братя, както майка благославя синовете си, изпращайки ги в свещената битка.
Първите фашистки танкове се появиха в предзорена мъгла. 5.10.20 г.
„Леле, не можете да ги преброите тук! - каза картечницата Доля.
- Пусни го на сто метра! Раенко командва.
- Има още стотина метра! Погорелов повтаря. Сега фашистките гадове са пропълзяли доста близо.
- Огън по врага! Смърт за копелетата! - прозвуча гласът на командира на бункера. И "Максим" спечели.
Първите редици германци паднаха мъртви на замръзналата земя, останалите легнаха и започнаха да пълзят. Картечницата, без да спира, драска по легналата фашистка пехота.
Фашистите се опитаха няколко пътида се издигат и отново да се изкачват на височината, но всеки път бункерът на смелчаците ги обсипваше с градушка от куршуми. Цял ден директен огън удряше картечницата по врага. Моряците от Черноморск стреляха на свой ред от картечница.
Командирът на бункера Раенко е ранен в главата от вражески куршум. Другарите превързаха своя командир и той отново се изправи срещу картечницата. Вражеска мина избухна на самата амбразура. Димът покриваше целия бункер. Раенко за втори път е ранен в главата от осколък от мина. Храбрият воин не издаде нито един стон.
Умирайки, той каза на приятелите си:
- Бийте се здраво. Бъдете верни на обета си. Да живее другарят Сталин!
Комсомолецът Погорелов става командир на бункера.
Врагът започна интензивно да обстрелва бункера от оръдия. Вражески снаряд избухна пред амбразурата. Шрапнел рани комсомолците Погорелов и Еремко. Но те продължиха да се борят с напиращия враг.
Настъпи вечерта. Комуникацията с командния пункт на картечната рота е прекъсната. Нямаше как да отида до бункера, за да помогна. Германците обсипаха цялата открита зона с градушка от куршуми, мини и снаряди.
Нощта настъпи. Стрелбата утихна малко. Оцелелите трима герои последователно стояха пред картечницата. Врагът не настъпи през нощта, но неговите картечници не спряха. Изпратиха хиляди трасиращи куршуми, осветиха нашите окопи и бункери с ракети.
Комсомолец Доля стреля от картечница и когато враговете пропълзяха близо до бункера, Четвертаков и Калюжни скочиха и хвърлиха гранати по нацистите.
В средата на деня Потапенко, Корол, зам. политически инструктор Глазирин и Корж. Корж донесе със себе си лека картечница.
Сега в бункера има седем души.
Вражеският обръч се стягаше все повече и повече. Изведнъж фашистки бомбардировачи влетяха в бункера, паднаха до дузинабомби.
Но черноморските моряци от бункер № 11 не мислеха да отстъпват. Биеха се като лъвове - храбро, смело. Наоколо имаше повече от сто фашисти. Не един "Максим" драскаше от бункера, отекваше му лека картечница.
Тежко ранен картечар Гр. дял.
До вечерта патроните излязоха. Войниците отвърнаха на удара с гранати.
. В бункера остана само един черноморски моряк Фьодор Глазирин. Врагът смята, че всички са мъртви и прекратява огъня.
Вземайки картечницата, Фьодор Глазирин решава да си проправи път до себе си през нощта. С голяма трудност допълзя до командния пункт.
На сутринта, когато врагът беше отблъснат от нашите части, които се притекоха на помощ, в разрушения бункер бяха открити осем паднали герои.
Ето имената им: комунисти - Потапенко, Корж, Корол, комсомолци - Раенко, Четвертаков, Погорелов, Калюжни, Еремко.
В противогаза на картечаря Калюжни е открита бележка.
Прочети, черноморецо! Написано е с кръвта на моряк, заклел се пред Родината и Сталин да се бори до последна капка кръв.
„Моята родина! българска земя! Уважаеми другарю Сталин! Аз, синът на Ленинския комсомол, негов ученик, се бих, както ми каза сърцето. Биех копелетата, докато сърцето ми биеше в гърдите ми. Умирам, но знам, че ще спечелим. Моряци-Черноморци! Бийте се по-силно, унищожете фашистките луди кучета. Спазих воинската си клетва. Калюжни.
Вечна памет на героите от Черноморци. Родина, хората никога няма да ги забравят.
Моряк-Черноморец! Влизайки в битка, винаги помнете своите братя, приятели, паднали герои.
Бийте се, както се биеха смели герои - кадети от електромеханичното училище.