И СОЦИАЛИЗАЦИЯТА НА ЛИЧНОСТТА - Студиопедия

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Образованието, според Г. М. Андреева, може да се разбира в тесния смисъл на думата - като "процес на целенасочено въздействие върху човек от субекта на образователния процес с цел прехвърляне, внушаване на определена система от понятия, норми и т.н. Акцентът тук е върху целенасочеността, плановостта на процеса на въздействие" (пак там, стр. 337). В този случай социализацията се различава по смисъла си от процеса, описан с термина "възпитание".

Ако възпитателният процес се разбира в широк смисъл, когато субектът на възпитателния процес е цялото общество или „целият живот“, тогава разликата между понятията изчезва (Андреева Г.М., 1980, 1996).

В съответствие с този подход образованието се разбира като вид социализация, която се извършва целенасочено. Наистина, редица социализатори действат всъщност спонтанно и в същото време косвено. Това могат да бъдат връстници, приятели, познати и дори случайни хора, с които е свързано някакво неприятно събитие (например заплаха от нападение). По този начин треньорът по борба и съучениците оказват формиращо влияние върху личността на момчето, като неволно налагат собствените си норми, разбиране за живота, маниери на поведение и дори собствения си външен вид. Редица елементи

Целият този "хаос" като че ли не се поддава на никаква сметка, въпреки това създава във всеки един момент определени промени в личността на детето. Насочването и ръководенето на това развитие е задача на възпитателя ”(Макаренко A.S., 1981, стр. 12).

Б. Г. Ананиев разглежда социализацията като цяло като двупосочен процес, което означава формирането на човек като личност и като субект на дейност. Крайната цел на такава социализация е формиранетоиндивидуалност.

Има пет аспекта на социализацията:

1) формиране на знания за хората, обществото и за себе си;

2) развитие на практически умения;

3) развитие на норми, роли, позиции;

4) развитие на нагласи, ценностни ориентации;

5) включване в практически дейности.

Етапи на социализация

Г. М. Андреева посочва наличието на три етапа на социализация: предтрудова, трудова и следтрудова.

Предродовият етапобхваща целия период от живота на човека от началото на трудовата дейност. Този етап се разделя на два периода: а) ранна социализация, обхващаща времето от раждането на детето до постъпването му в училище, б) етап на обучение.

Трудовият етап на социализациятаобхваща периода на човешката зрялост. Етапът на теоретично изследване на социализацията през този период практически отсъства (Андреева Г. М., 1980).

Бяха направени опити за изследване на творческото развитие на индивида върху извадка от архитекти на предтрудовия и трудовия етап (Андреева Т. В., 1989).

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: