Игумен Кирил (Сахаров)
Игумен Кирил (Сахаров)
Ректор на църквата "Св. Николай" на Берсеневка (Москва)
Представителят за Москва, а всъщност и за цяла България Плеханов решава да смени църковния им старейшина и препоръчва да се назначи жена. Той не благослови, тъй като това е беззаконие и според каноните жена не трябва да бъде глава (той назова Съвета и правилото по памет). Плеханов обаче се свързва с архиепископ Генадий, който го убеждава да го благослови...
„Постоянно ме викат за разговор, но ми е трудно да ходя и служа с болен крак сам. Главата докладва на Съвета по религиозните въпроси, че чета учения, които по-специално говорят за възпитанието на децата. Плеханов и Малиновски ме извикаха и ми забраниха да проповядвам. Когато казах, че това не са проповеди, а проповеди и че свещеникът ги четеше през цялото време пред мен, Плеханов каза доста грубо: „Вие имате Евангелието – и го проповядвайте, но не засягайте други въпроси по време на проповедта“. На което трябваше да им кажа, че има съборно правило, което казва, че ако епископ не проповядва, нека бъде низвергнат... Все по-трудно ми става да служа заради зрението и краката, но нямам възможност да се лекувам, тъй като съм сам в цялата църква, не позволяват да се назначават други свещеници. Плеханов каза на нашите: „Свалете го и можете да назначите поне десет свещеника“.
Тогава Владика разказа как по време на работа като дърводелец ръката му загнояла без причина... Постъпил в болницата, където лечението изобщо не помогнало. Дори предложиха да му ампутират ръката. Той не се съгласи, като се позова на факта, че няма да има с какво да работи. Лекарят предложи: или режете, или изписвайте. Тогава по принцип всички въпроси в медицината се решаваха с нож. „Напуснах.Прибрах се, помолих се и Господ ме просвети. Напарих си ръката в банята, завързах я с вълнена кърпичка и си легнах. Събудих се сутринта, всичко беше изчезнало, дори и следа не беше останала.
Сега те дадоха един свещеник от Вологда (не знам за колко време), така че успях да отида в болницата ... Няма да остана тук дълго време, ще се лекувам амбулаторно.
Според каноните финансите и началникът (мъж) трябва да бъдат под юрисдикцията на епископа, а не на властите. В противен случай ще дадем на кесаря онова, което принадлежи на Бога.
Той не реагира никак на информацията ми за предстоящия събор на Руската православна църква, където най-вероятно ще бъде повдигнат въпросът за старообрядците. Беше ясно, че тези въпроси не го интересуват.
За единоверците: „Те са ваши!“, За асоциацията: „Защо?“, За преподаването на староверци с нас: „Трябва да видим какво друго преподават във вашите академии и семинарии?!» Той се изказа положително за поклонническите пътувания до общи светини. Той не се интересуваше от комисия от староверци и православни. „Добре, че на православните разрешиха да се кръстят с два пръста – така се е кръстил и самият Христос.
Той изрази съжаление във връзка с разпуснатостта и отдалечеността на младите от духовността. Той се съгласи, че основното възпитание на младите хора трябва да бъде в семейството.
Той каза за себе си, че обича повече уединението и молитвата: „Направиха ме епископ по необходимост, тогава беше необходимо“.
На информацията ми за старообрядците в чужбина той отговори, че при тях е идвал старообрядчески дякон от Америка и нямат други контакти. Дори със собствените си староверци контактите са ограничени. Той не познава никого на Преображенското гробище, по-специално Хвалковски.
Той каза, че в Индия са открити пет старообрядчески общности в джунглата, които нямат контакт с цивилизацията. Да, и в България имаме много такива.
изразенисъжалявам, че отново ще трябва да ходите в светски институции за дълго време на повиквания. Сега трябва да дойде синът, ще пише писма с него. Той изрази желание да слуша интервю със староверски дякон от Америка, записано на магнетофон, помолен да донесе ZhMP, който предоставя нови правни норми, които позволяват на децата да бъдат включени в богослуженията.
Няколко пъти изрази съжаление, че той седи, а аз трябва да стоя. Спомням си детската светла усмивка и ясни, без лукавство очи. Той говори много за живота си, преди да стане епископ. Как след войната той започна да мисли за живота си, той започна да посещава храмовете на Патриаршията, след това по някакъв начин влезе в църквата на старообрядците. Там го попитали как и къде е кръстен. След неговия разказ му казаха, че не е напълно кръстен и че тайнството трябва да бъде извършено докрай. Той се съгласи. След кръщението той веднага беше поставен на крилос. Веднъж той отиде в родината си и отиде в църквата на старообрядците в Новозибково. Питали го откъде е и каква вяра. След разпита му казаха, че не е от тази вяра, че е австриец и трябва да отиде при тях, при бегълците. Тогава той реши да се премести.
Работил като дърводелец, отнасял се добре към работата си и още преди да се повярва, го приели в партията. След призива той дойде в партийното бюро и каза, че е станал вярващ и че вече не може да бъде член на партията. На това му отговориха да не мисли да напуска партията... Сърцето му беше неспокойно, постоянно му се струваше, че живее двойнствен живот. И така той реши да го направи. Той дойде при секретаря и каза: „Според устава е необходимо всеки, който не плаща членски внос, автоматично да бъде изключен от партията, така че аз отказвам да плащам членски внос“. Минават пет месеца и сега той среща секретаря на партийното бюро и пита: „Е, как да броимче отпаднах от партито? На което секретарят отговори: „Не, защото плащам членски внос вместо вас“. След многократни изказвания на събрания, той беше извикан от инструктора на окръжния комитет и каза: „Защо всички викате за вярата, тук не е забранено да се доверявате на никого, моля, отидете на църква и бъдете член на партията.“ Той обаче не можеше да направи такъв компромис със съвестта си и след това беше официално поканен в бюрото на областния комитет и след разпит казаха: „Сложете партийната карта на масата“ ...