III. Методи за почистване на златни предмети
Златните предмети и монети, идващи от разкопки, поради трайността и неокисляемостта на златото, обикновено изискват най-незначителната обработка. За да се отстранят полепналите по тях пръст и пясък, златните предмети, които нямат отлагания от чужди метали, се измиват в сапунена вода с четка за коса, след което се изплакват с гореща вода. След това предметите трябва да бъдат внимателно и внимателно изсушени в сушилен шкаф.
Сушенето на открит огън, например върху пламъка на спиртна лампа, не е препоръчително, тъй като ако сушенето е твърде бързо, съдържащите се в златото примеси, като мед под формата на лигатура и др., могат да се зацапат върху предметите. Избърсването с кърпа също не е препоръчително, тъй като върху изпъкналите места на предмета могат да останат влакна от плат.
Плаки или дори израстъци от червен железен оксид са характерни за златните предмети. Има и находища на медни соли. Според А. К. Марков такива набези от неблагородни метали лесно се отстраняват чрез обработка с киселини (с изключение на царска вода, в която златото се разтваря). Така например медните отлагания върху златните монети се отстраняват чрез потапяне в разредена сярна киселина (около 5%), последвано от изчеткване.
Червените петна под формата на парчета, покриващи повърхността на златните монети, според А. К. Марков, се отстраняват чрез поставяне на монетите в солна киселина за известно време. Rathgen дори препоръчва нагряване в силна солна киселина. Разбира се, след третиране с киселини е необходимо цялостно измиване и подсушаване.
По матовата повърхност на златните предмети (но не и блестящите) понякога се появяват черни или кафеникави петна, причиняващи
mye, според Kolderon, 1 микроорганизми Aspergillus niger и Micrococcus einabareus. Стерилизацията при 130°C предотвратява образуването на такивапетна.
При почистване на златни предмети трябва да се избягват твърдите четки и изобщо всякакъв натиск и огъване, тъй като чистото злато е много мек метал и предметите от него са чупливи. 2
1 Любавин, Техническа химия, т. IV, 1906, Москва, стр. 993.
2 Rathgen, Die Konservierung von Altertumsfunden, части II и III, 1924 г., стр. 110.