ИКАР Основен боб
Основни зърна / Групата компании "Содружество" от Калининград успя да стане най-големият преработвател на соя в България с оборот от $2 млрд.
Групата компании "Содружество" от Калининград за няколко години успя да стане най-големият преработвател на соя в България, достигайки оборот от 2 милиарда долара. Сега 10% от акциите му са закупени от японската корпорация Mitsui, един от водещите световни търговци
Съдружество е едно от най-затворените и непублични дружества на българския пазар. И чудесен пример за изграждане на голям, динамичен бизнес (вижте графика 1). Тайната на този успех е проста: трябва да намерите правилната пазарна ниша. Така групата компании „Съдружество“ успя да изгради почти монополна верига за доставки на соя – от събирането и съхранението на зърна в Южна Америка до преработката и разпространението на соеви продукти в България.
Според резултатите от 2011 г. заводите за екстракция на масло от групата компании са преработили повече от 1,3 милиона тона соя и рапица, продали са над 2,3 милиона тона селскостопански продукти на пазара. За по-малко от пет години групата компании „Съдружество“ се превърна от специализиран български селскостопански търговец в структура от световна класа с заводи в България, Дания, САЩ и Бразилия, голяма мрежа от собствени елеватори (в Бразилия). Това, че Mitsui, един от най-големите търговци в света с оборот от $66 милиарда, побърза да влезе в капитала на толкова динамично развиващ се конкурент, не изглежда изненадващо в този контекст.
Първоначално от Калининград
Групата компании Sodruzhestvo е основана през 1994 г. от Александър и Наталия Луценко (те остават собственици на компанията днес). Първоначално компанията търгува с фуражи и фуражни добавки. Шест години по-късно, през 2000 г., беше решено да се разработят собствени преработвателни мощности, а през 2001 г., до КалининградПристанището стартира предприятието Rybflotprom за производство на протеинови витаминно-минерални добавки (BVMD) и протеинови концентрати от риба. Бизнесът се развива успешно и през 2003-2004 г. в Дания Содружество придобива две подобни предприятия, специализирани в производството на БВМД и рибно брашно. Основната част от добитите фуражи се консумират в България, затова ръководството на компанията решава да изгради бизнес по цялата производствена верига - от фуража до птицевъдството, което е основният му потребител. Няколко години по-късно Содружество контролира няколко птицеферми, фуражен завод, месопреработвателна база, мрежа от хладилници и търговски офиси. Изглеждаше, че с течение на времето "Жечпосполита" се трансформира в типично регионално земеделско стопанство. Но неочаквано стратегията за развитие на групата се промени радикално.
За няколко години всички производствени активи в България и Украйна бяха продадени. Групата компании отказа да разработва блока за птици. Ключовият актив на дружеството Рибфлотпром беше продаден на холандския производител на фуражни добавки Provimi (част от американската хранителна корпорация Cargill от 2011 г.) с условието пет години да не произвежда BVMD в България.
С навлизането на западните стандарти за изхранване на добитъка и птиците рязко нарасна търсенето на соя, което българските производители не можаха да отговорят адекватно. От края на 90-те години птицевъдството и свиневъдството се превърнаха в един от най-бързо развиващите се сектори на селското стопанство. По данни на Българския съюз по зърното от 2007 г. до 2011 г. търсенето на смесени фуражи в България се е увеличило с 43% - от 12,5 на 17,8 млн. тона, като птицевъдството заема 56% от потреблението, а свиневъдството - 29,1%. Това доведе до бърз растежвнос на брашно.
„В България има два местни пазара на соя – в Далечния изток и в южната част на страната. Повечето соеви зърна се отглеждат в района на Амур и тази соя има едно от най-високите потребителски качества в света. Но поради ниското местно търсене по-голямата част от соята от Далечния изток се изнася за Китай, Южна Корея и Япония. Основното търсене на тази култура се генерира в южната и централната част на България. Тук, въпреки нарастващото местно производство, сериозен дял от пазара заема соевият шрот от вносен боб“, казва Александър Корбут, заместник-председател на Българския зърнен съюз.
Луценко оцени мащаба на това искане и му отговори. Близо до град Светли, на брега на Калининградския морски канал, в непосредствена близост до вече действащия морски терминал на ЛУКойл, до 2007 г. за няколкостотин милиона долара беше построен един от най-големите нефтени заводи (MEZ) в България, съчетан с морски терминал. Година по-късно наблизо е издигната още една MEZ. В резултат на това компанията успя да произведе повече от милион тона фуражи и ядивно брашно и соево масло. По-късно към завода беше прикрепен цех за производство на соев лецитин, в допълнение към соята започна преработка на рапица и претоварване на вносно палмово масло. През 2012 г. Съдружество планира да завърши изграждането на третата маслоекстракционна фабрика, с пускането й в експлоатация компаниите за преработка на соя ще нараснат от сегашните 3,3 хиляди тона до 8,3 хиляди тона на ден, което ще направи групата компании най-голямата в Европа по този показател.
Грандиозни планове за преработка на соя също дадоха тласък на свързани проекти в пристанището. Сега компанията завършва изграждането на нов пристанищен комплекс за претоварване на всякаква селскостопанска продукция и растителни масла с пропускателен капацитет от 5 милиона тона годишно (което съответства на претоварния капацитет назърна на Новоболгарското пристанище, най-голямото в България).
Едва ли групата компании "Съдружество" са единствените, които навреме са оценили перспективите пред пазара на соя в България. Къде гледаха неговите конкуренти? През 2009 г., много щастлива от гледна точка на производствените проекти на Съдружества, беше въведено 5% мито върху вноса на соев шрот, което веднага доведе до рязко намаляване на броя на вносителите на соев шрот в България. „Калининградските нефтени заводи на групата компании „Содружество“ работят в условията на специална икономическа зона, което предполага предоставяне на данъчни облекчения“, казва Александър Корбут. „В резултат на това заводите за екстракция на масло на компанията получават соя от чужбина и произвеждат от нея соево масло, което основно веднага се изнася в страните от ЕС, а соевият шрот отива на вътрешния пазар.“ В резултат на това от 2008 г. "Содружество" буквално наводни вътрешния пазар с шрот, в резултат на което, според Андрей Сизов, изпълнителен директор на агенция "Совекон", "всички други големи проекти за изграждане на инсталации за екстракция на соево масло в пристанищата бяха съкратени".
Що се отнася до далекоизточните производители, те не разполагаха с достатъчни количества соя и шрот, за да наситят напълно вътрешния пазар, плюс сериозни транспортни разходи за железопътен превоз на соев шрот до европейската част на България. „Конкуренцията с групата „Содружество“ в настоящата глобална ситуация на пазара на соев шрот е възможна само ако получавате субсидии за железопътни тарифи, но сега цената на доставката на брашно от нас до южна България е по-скъпа от транспортирането на брашно и соя от Южна Америка там“, казва Александър Сарапкин, генерален директор на AmuragroCentre.
Сега в соевия подотрасъл на българското земеделие позициите на Общността са непоклатими, или по-скоро почти монополни (вж.графика 2). От 2010 г. GC създава съвместно предприятие в Бразилия, вторият по големина производител на соя в света (виж Графика 3). „Интересът на Британската общност към разширяване на собствената си суровинна база в Бразилия може да се дължи и на желанието да се получи не-ГМ соя“, казва Андрей Сизов. За две години "Съдружество" успя да осигури контрол върху целия цикъл на отглеждане на тази култура - от производството на семенен материал до събирането, съхранението и преработката на фасула. Чрез съвместни предприятия и собствени предприятия, Содружество в момента контролира повече от 50 асансьора в соевите щати на Бразилия и очаква да увеличи реколтата от соя до поне 3 милиона тона годишно (в допълнение към соята, Содружество се занимава със зърнени култури и царевица в Бразилия).
Обявените обеми са в пъти по-големи от най-оптимистичните оценки за мащаба на българския пазар. Ясно е, че "Жечпосполита" трябва по-активно да завладее световния пазар.
Реагиране на вътрешни рискове
„Говорейки за перспективите на Британската общност, можем да разграничим две групи рискове. Първо, това е присъединяването към СТО, което предполага действително нулиране на митата върху вносното брашно и началото на пълноценна конкуренция. Второ, насищането на вътрешния пазар. Търсенето в птицевъдството е почти задоволено, търсенето от животновъдния сектор варира много“, продължава Андрей Сизов. Друг фактор, който може да намали конкурентоспособността на продуктите на "Съдружество", е увеличаването на реколтата от българска соя. В края на 2011 г. брутната реколта от соя у нас надхвърли 1,7 милиона тона, което надвишава повече от два пъти историческите рекорди от съветско време (виж Графика 4). Преди това успехът на Съдружество на българския пазар се осигуряваше от бързо нарастващото търсене на соеви продукти от животновъдите и малки количества скъпи - поради транспортните разходи - далекоизточнисоя. Сега много далекоизточни големи и средни предприятия за преработка на соя възнамеряват не само да продават соев шрот в своя регион и Сибир, но и да отидат директно в европейска България.
Разширяването на международните операции изглежда доста адекватен отговор на вътрешните рискове. В допълнение, активните действия на външния пазар, особено в партньорство с един от световните лидери, могат да доведат бизнеса на съпрузите Луценко до свързани сектори на селскостопанския пазар, тоест да диверсифицират бизнеса. Това се потвърждава от думите на служителя на Mitsui Кобаяши Кайо, който по-специално каза пред Expert, че двете компании планират да развият износ на зърно от ОНД и производство на соя в Бразилия, като се очакват допълнителни инвестиции в животновъдството и производството на фуражи в България и ОНД.
Появата на Mitsui в капитала на групата компании "Съдружество" е съвсем разбираема. Българската компания си партнира с японската преди няколко години, когато започна да придобива бразилски активи. От своя страна за Mitsui сделката с групата „Съдружество“ се оказа изключително интересна: този голям, но предпазлив световен търговец иска да навлезе на бързо развиващия се български селскостопански пазар. Вярно, Mitsui вече има опит с навлизане в капитала на български компании, и то не от най-успешните - беше акционер (12,5%) и съинвеститор в петролния проект "Сахалин-2". Но провалът не спря японците: Mitsui наскоро сключи две споразумения за съвместни предприятия с български компании. Според първото споразумение тя, заедно със Sollers, ще построи завод за сглобяване на автомобили във Владивосток. Според втория, съвместно със Северстал ще организира сервизен метален център за нуждите на автомобилната индустрия в Ленинградска област. Тези проекти обаче все още са далечфинален етап.
Що се отнася до групата компании „Съдружество“, тя е готова да предложи на Mitsui още интересни проекти, тъй като българският партньор има готова клонова мрежа в страната, собствен подвижен състав и действащ зърнен терминал. Освен това, в партньорство с Mitsui, групата компании Sodruzhestvo е в състояние сериозно да се конкурира с групата Summa и да пренасочи част от експортните зърнени потоци от Черно море към Калининградска област.