Икона на Прамайка Лия - иконописна работилница Ангел Пазител

тоест два пъти в годината, в неделята преди Коледа и в неделята преди нея. Много малко се знае за светата праведна прамайка Лия, но можете да го прочетете в Библията, в Стария Завет (Битие, гл. 29). Историята на нейния съпруг Яков е разказана в Книгата Битие (гл. 25, 27-50). Започва с факта, че Бог разкрива на бременната Ревека, че тя ще роди близнаци, които са предназначени да станат предци на два народа. Посетен от видение на Бог, Яков тръгва на път към брата на майка си, Лаван. „Но Лаван имаше две дъщери; името на най-голямата е Лия, името на най-малката е Рахил. Лия беше слаба в очите си, но Рахил имаше красива форма и красиво лице. Яков се влюби в Рахил и каза: Ще ти служа седем години за най-малката ти дъщеря, Рахил. Лаван каза: По-добре е да го дадеш на мен за себе си, отколкото да го дадеш на някой друг; Живей с мен. И Яков служи на Рахил седем години; и те му се явиха след няколко дни, защото той я обичаше” „Лаван свика всички хора от онова място и направи угощение. Вечерта Лаван взе дъщеря си Лия и я доведе при него; и влезе при нея (Яков). На сутринта се оказа Лия. И (Яков) каза на Лаван: Какво ми направи? Не ти ли служих за Рейчъл? Защо ме измами? Лаван каза: у нас не правят така, така че по-младият трябва да бъде раздаден преди по-големия. Завършете тази седмица; тогава ще ви дадем и този за службата, която ще служите с мен още седем години на други. Яков направи така; и (Лаван) даде Рахил; дъщеря му да стане негова съпруга. И Яков обичаше Рахил повече от Лия; и служи с него още седем години на други. (Книга Битие, гл. XXIX, ст. 1-6, 9-23, 25-28, 30).

Рахил дълго време нямаше деца, докато Лия вече имаше шест сина: Рувим (Рувим), Симеон (Шимон), Леви (Леви), Юда (Йехуда), Исахар, Завулон(Звулун). Яков не обичаше Лия, нейното желание да открие местоположението на съпруга си е очевидно по-специално от символичните имена, дадени от нея на нейните синове. Рувим (Re'uven) името се тълкува като факта, че "Бог видя планината на Лия, която мъжът й предпочете Рахил, и й даде син (Бит. 29:32)"; Симеон (Шим’он) това име е произведено в Библията от думите, изречени от Лия при раждането му: „Господ чу (шама?), че не съм обичана, и ми даде и това”; Леви (Levi) това име е произведено в Библията от думите, изречени от Лия при раждането му: „Сега съпругът ми ще се прилепи (illave) към мен.“ Бог възнагради Лия, като я благослови с деца (Бит. 29:31). Тълкувайки противопоставянето на „слабите“ (вероятно грозни) очи на Лия с красотата на Рахил (Бит. 29:17), Хагадата (колекция от притчи, легенди, максими, проповеди, поетични химни към народа на Израел и Светите земи) разказва, че в началото Лия беше красива не по-малко от сестра си, но очите й помръкнаха и миглите й паднаха поради сълзи тя проля, след като научи, че тя, като най-голямата дъщеря на Лаван, беше предназначена да стане съпруга на най-големия син на Исаак, Исав, за чийто лош нрав беше слушала много. Праведността на Лия се разказва и от хагадата, според която, знаейки, че Яков е предопределен да има 12 сина, след първото раждане на Рахил, тя моли Бог да изпрати на съперника си друг син.

След като Яков имаше видение за Бог: „Аз съм Бог (който ти се яви) във Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ми даде обет. Сега стани, излез от тази земя и се върни в земята на родината си (и аз ще бъда с теб)", той повика жените си и те му казаха: „Направи всичко, което Бог ти е казал." „И той си тръгна с всичко, което имаше; И като стана, прекоси реката и отиде на планината Галаад. (Книга Битие, гл. XXXI, ст. 6, 7, 11, 13-18, 21). Но преди да напусне родителския си дом, Рахил взе и отнесе със себе си идолите на баща си, които тойпочитан. Но, живеейки сред хора, сред които идолопоклонството вече беше широко разпространено, самият Лаван вероятно се включи в техните обреди, а за Рахил може би тези идоли, чието поклонение можеше да види в детството си, в дома на баща си, не бяха напълно чужди и тя ги отне, вероятно като спомен, свързан с нейната млада възраст в дома на родителите си. „И Яков каза на дома си и на всички, които бяха: Изхвърлете чуждите богове, които са сред вас, очистете се и сменете дрехите си. Нека станем и отидем във Ветил; там ще съградя олтар на Бога, Който ме чу в деня на скръбта ми и беше с мен, и (пази ме) в пътя, по който вървях. И те дадоха на Яков всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, които бяха в ушите им; и Яков ги погреба под един дъб, който е близо до Сихем... И Бог се яви на Яков и го благослови. Когато племената са изброени за първи път, Библията ги назовава на 12-те сина на Яков (Битие 49:28). Църквата почита свети Яков като праотец, а съпругите му Лия и Рахил като прародители. Всички светии са благочестиви и добродетелни хора, канонизирани от църквата, които са образец на добродетелта и според учението на Църквата след смъртта си на небето се молят пред Бога за членовете на църквата, които все още живеят на земята. Светата праведна прамайка Лия, заедно с Рахил, се почитат като майки, „които съградиха дома Израилев” (Рут 4:11). И досега е обичайно да се благославя булката в деня на брака с техните имена. Според легендата Лия, светата прародителка, почива в Пещерата на патриарсите в Хеврон