Иля Юриевич Стогов биография, Детство, Младост, Журналист
български писател, журналист
Книгите на писателя са преведени на петнадесет европейски и азиатски езика. Общият тираж в България е около 1 милион 400 хиляди екземпляра.
Роден в центъра на Санкт Петербург, в къща на брега на Нева. В първи клас той отиде в училище № 185, в което освен Стогов в различни години учеха Михаил Шац, Николай Перумов и Ксения Собчак. Две години по-късно обаче училището трябваше да бъде напуснато: семейството на Иля се премести на остров Сахалин. Там майка му работеше като учителка за глухонеми деца, а момчето живееше точно в интернат към училището. След завръщането си в Санкт Петербург Стогов се премества в покрайнините на града, в района Купчино. Там той продължава обучението си в училище номер 303.
След като завършва осем класа гимназия, Стогов учи в няколко професионални училища. За седем месеца той промени четири от тях, а след това заедно с групата "Браво" отиде на турне из страната. Когато се завръща, получава работа като продавач на спортни велосипеди и същевременно учи в училище за работеща младеж. По-късно работи като кожар, учител, преводач, охранител и барман, но най-вече нелегално обменя валута за чужденци. През 1990 г. за първи път се опитва да напусне страната и заминава за Западен Берлин, където става свидетел на обединението на Германия.
Противно на общоприетото схващане, Стогов никога не е учил в един и същи университет със Сергей Шнуров, а е завършил именно това учебно заведение. Има магистърска степен по богословие. Ръководител на Стогов беше професорът от университета в Санкт Петербург Роман Светлов (баща на барабаниста на Amatory Даниил Светлов).
През 1999 г. е обявен за "Най-добър журналист на Санкт Петербург".
Първи романи
През 1997-1998 г. излизат първите романи на писателя: Черепът на императора и Камикадзе. Няма резонанс в изхода имне са имали. В „Камикадзе” Стогов за първи път засегна темата за политическия радикализъм. Самият той твърди, че по това време е бил в състояние на житейска криза. Той напусна семейството си, пиеше много и по същество загуби работата си. За излизане от кризата му помогнаха младите леви радикали, с които той много разговаряше по това време (по-специално А. Цветков). Стогов не е членувал в нито една от политическите организации, но въпреки това признава симпатиите си към "червената" идеология.
През този период Стогов се сближава с литературната група "Петербургски фундаменталисти" (Павел Крусанов, Сергей Носов, Александър Секацки). Вярно, пътищата им се разделят много бързо.