ИМЕНА НА РАСТЕНИЯТА
Правилата, уреждащи международните научни наименования на растенията, са изложени в „Международния кодекс на ботаническата номенклатура“. Те се установяват от Ботанически конгреси. Тези имена, като правило, се образуват от думите на езика на древните римляни - латински; разрешени са думи от всеки друг език, главно старогръцки; дори произволни комбинации от букви са разрешени, но всички те трябва да бъдат романизирани, т.е. да се подчиняват на правилата на латинската граматика и да са написани с латински букви (изключение правят имената на сортовете, както е обсъдено по-долу). Примери: имената на родовете Korolkowia и Puschkinia идват от български фамилни имена - ботаникът Н. И. Королков и пътешественикът А. А. Мусин-Пушкин.
Видовият епитет най-често е прилагателно, означаващо някаква отличителна черта: цвят на цветовете, форма на листата, ареал на разпространение и пр. В този случай специфичният епитет на българското име също ще бъде прилагателно. Удобно е да се използва фактът, че в живата българска реч прилагателното се поставя пред съществителното, а в латинския - след него: например необичайното съчетание "уханна теменужка" може да се отнесе към конкретен вид, а именно Viola odorata, докато "уханна теменужка" може да се отнася за всеки приятно миришещ вид от този род.
Специфичните епитети, произлизащи от имена и фамилии, могат да бъдат под формата на съществително име в родителен падеж; женските имена получават окончанието "ae" (Eremurus olgae - Eremurus на Олга); мъжки, завършващи на гласна или "r" завършващи на "i" (Tulipa florenskyi - лале на Флоренски, T. eichleri - T. Eichler); в останалите падежи - "ii" (Т. Королковии - Т. Королкова). Те могат да бъдат и под формата на прилагателно, граматически съответстващо на родовото наименование: Tulipa (женски род) wilsonana - T.Wilsonian; Минзухар (мъжки) suworowianus - Шафран Суворов; Lilium (кастрат) szovitsianum - Лилия Совичевская. Епитети могат да бъдат и съществителни в именителен падеж, например бивши родови имена (Allium cepa). В последно време повечето ботаници пишат специфични епитети за разлика от родовите имена с малка буква, независимо от техния произход.
Видът е основен таксон както на дивите, така и на културните растения; в неговите граници могат да се различават таксони от по-нисък ранг: подвид (подвид, съкратено subsp.), разнообразие (varietes - var.), форма (forma - f.). Основният вътрешноспецифичен таксон на културните растения, които се различават от първоначалния диворастящ предшественик по признаци, придобити в културата, е сорт (култивар); подобни сортове могат да се комбинират в групи от сортове (групи сортове). Вътрешновидовите таксони, в допълнение към разновидностите, имат епитети, подобни на видовете, обикновено под формата на прилагателно, съгласувано по род с родовото име. Те се изписват след съкращението на таксона (subsp., var., f.). Например: Trifolium stellatum f. нанум.
Имената на вътрешновидовите таксони се изписват след името на вида във възходящ ред: подвид, сорт, форма, култивар (Aster ageratoides Turcz. var. harae (Makino) Kitam. f. yezoensis (Kitam. et Hara) Ohwi cv. Hortensis). Името на сорта може да бъде прикрепено не само към международното наименование на вида, но и към битовото, национално (например българско), както и към международното име на рода, което в този случай се препоръчва да се изписва в курсив (например Lilium 'East'). Друг важен принцип, залегнал в основата на "Международния кодекс", е принципът на типизацията. Видът на видовете и вътрешновидовите таксони е отделен хербарийкопие; вид на рода и междинни таксони между род и вид - видове; типът семейство и таксони между него и рода е родът. Принципите на приоритет и типизация не се прилагат за имена на таксони над семейството. Наскоро обаче акад. А. Л. Тахтаджян и други учени предлагат да се разшири типизацията до всички таксони.
Свързаните видове се обединяват в род (род), родствените родове - в семейство (familia), името на което се формира, като правило, под формата на прилагателно множествено число от основата на името на вида род с добавяне на окончанието "aceae" (например Liliaceae от Lilium - Liliaceae от Lily); семейства - по ред (ordo) с окончание "ales" (Liliales); разреди - в клас (classis) с окончание "opsida" (Liliopsida, или Monocotyledones - Liliats, или Monocots); класове - в отдел (divisio) с окончание "ophyta" (Magnoliophyta, или Angiospermae - Покритосеменни).
Могат да се използват и междинни таксони, от които най-често срещаните са: подсемейство (subfamilia) с окончание "oideae" (Lilioideae) и триба или триба (tribus) с окончание "eae" (Lilieae) - между семейството и рода; подрод (subgenus), раздел (sectio), серия или серия (series) – между рода и вида. Името на хибридните растения може да бъде или формула, съставена от имената на родителите, свързани с "X", или общото име на всички форми и разновидности, получени в резултат на кръстосването на дадена двойка родители. Например, един от междуродовите хибриди на пшеница с житна трева, получен от акад. N.V. Tsitsin, се обозначава с формулата: Triticim compactum Host X Agropyrum elongatum (Host) Beauv. Пример за междувидова хибридна формула е Lilium martagon L. X L. hansonii Lechtl.; колективното име на този хибрид: Lilium X marhan - комбинация от части от видовите епитети на родителите. ТакаПо същия начин може да се формира колективно име за междуродови хибриди, например ръжено-пшеничен хибрид (Triticit X Secale) се нарича Triticale. Колективното наименование на хибридите може да бъде и на съвременен език, например Lilium Bellingham Hybrids е междувидов хибрид на Lilium humboldtii X pardalinum. Може да бъде както латински, така и латински (Lilium X hollandicum Bergmans).
Химерите или присадените (вегетативни) "хибриди" получават имена, подобни на истинските (полови) хибриди, но със знак "+". В този справочник българските названия на родовете растения са представени в два вида: българския еквивалент (например Allium - лук) или, ако липсва, транслитерацията на латинското име (например Zephyranthes - Zephyranthes).
Много международни наименования на растителни родове са навлезли твърдо в българския език и са по-познати на специалисти и любители от старите български имена и още повече не винаги сполучливите преводи. Така че думата "Iris" звучи по-познато от "Kasatik" или "Petushki"; думата "Aquilegia" е по-позната от двата превода на тази дума: "Catchment" (aqua - вода, legere - да събирам), "Orlik" (Aquila - орел). За предпочитане е „русифицираната латиница“ да се счита за основни български имена и да не се затрупва българският език с преведени и полузабравени имена. Това важи особено за раждането, което не е застъпено у нас. Но, разбира се, не е необходимо да се изоставят такива широко известни имена като "Лук", "Мак", "Карамфил".