Имуномакс - при лечение на рецидивираща генитална папиломавирусна инфекция, Тищенко А.
За цитиране: Tishchenko A.L., Sergeeva N.S., Kralin M.Yu. "Имуномакс" при лечение на рецидивираща генитална папиломавирусна инфекция // BC. 2003. № 27. С. 1526
Нито един от съществуващите методи на лечение не гарантира пълното изчезване на брадавиците и следователнопроблемът с повторната появана инфекцията става актуален. Приблизително 25% от пациентите отбелязват появата на рецидиви в рамките на 3 месеца след лечението [2]. Нивото на рецидив често се свързва не с повторна инфекция, а с реактивиране на патогенния вирус, което предизвиква търсене на ефективни лекарства с изразена антивирусна активност [1].
Това проучване представя резултатите от използването на ново местно лекарство "Имуномакс" при лечението на рецидивиращи аногенитални брадавици. Лекарството Immunomax® (Vitan) принадлежи към групата на имуномодулаторите и представлява киселинен пептидогликан, изолиран от растения. Имуномодулиращият ефект на лекарството е да засили механизмите на защита срещу бактериални и вирусни инфекции чрез активиране на важни звена на имунната система. Immunomax е в състояние да засили цитолитичната активност на NK клетките, тъканните макрофаги, да активира секрецията на провъзпалителни цитокини от циркулиращите моноцити, както и да засили производството на антитела срещу чужди антигени. Лекарството се произвежда от Immafarma LLC (България) под формата на лиофилизиран прах във флакони от 200 единици. Immunomax е показан за назначаване на лица с отслабен имунитет, както и за лечение на инфекции, причинени от бактерии и вируси.
Материали и методи на изследване
Проучването включва 30 пациенти (14 жени,16 мъже) с изявена форма на човешка папиломавирусна инфекция на възраст от 18 до 46 години. Аногенитални брадавици са открити при всичките 30 изследвани пациенти, като в анамнезата са отбелязани многократни опити за лечение на заболяването. Продължителността на заболяването с рецидивиращи аногенитални брадавици варира от 3 до 180 месеца. (средна продължителност 12 месеца). Честотата на рецидивите варира от 4 до 20 на година (средно 11 рецидива на година). Повечето пациенти са без оплаквания при постъпването. Само 14 се оплакват от сърбеж (n=8), парене (n=5), дискомфорт в засегнатата област (n=8). При обективно изследване аногенитални брадавици са установени при 8 пациенти - по влагалищната лигавица, при 8 - по кожата на гениталиите, при 5 - в ануса, при 3 - по гърба и главичката на пениса, при 3 - по вътрешния слой на препуциума, при 6 - по коронарната бразда.
Наред с папиломавирусната инфекция като съпътстващо заболяване, 7 пациенти са с рецидивиращ генитален херпес, 5 пациенти с уретрит, 1 с бронхиална астма, 2 с атопичен дерматит, 1 с ендоцервицит и 8 с вагинална кандидоза.
При всички пациенти е извършено цитологично изследване на петна, което позволява да се определи тежестта на възпалителния процес и естеството на микрофлората. Наличието на следните инфекции също се определя чрез директна имунофлуоресценция:Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominis, Candida albicans, Herpes simplex virus, Cytomegalovirus.
Таблица 1 показва разпределението на пациентите по брой и тип открити чрез PCR човешки папиломен вирус.
Цитологичното изследване на петна (Таблица 2) дава възможност да се определи интензивността на възпалителния процес и естеството на микрофлората, която е причинила възпаление на лигавицата и кожните участъци.
При 10 пациенти са открити много епителни клетки в цитонамазка, което показва интензивността на възпалителния процес. Голям брой левкоцити (от 30 до 70 левкоцита на зрително поле) са открити при 7 пациенти, малко по-малък брой (до 30 на зрително поле) - при останалите 23 пациенти. Масивната левкоцитоза в съдържанието на вагината, цервикалния и уретралния канал е характерна за инфекциозно възпаление, причинено от бактерии и гъбички.
Всички пациенти са лекувани с Имуномакс за рецидивиращи аногенитални брадавици по лигавиците и (или) кожата, причинени от човешкия папиломен вирус. Лечението се извършва чрез инжектиране на разтвор на Имуномакс. Използван е лиофилизиран препарат "Имуномакс 200 IU". Лекарството се разтваря преди употреба, разтворите не се съхраняват. Съдържанието на флакона (200 IU) се разтваря в 2 ml стерилна вода за инжекции, полученият разтвор се инжектира интрамускулно. Процедурата се повтаря 6 пъти на 1,2,3,8,9,10 дни от терапията.
Курсът на лечение с Immunomax, описан по-горе, беше 6 интрамускулни инжекции за 10 дни (еднократна доза Immunomax 200 IU, курсова доза 1200 IU). Този курс на лечение е използван при 20 от 30 изследвани пациенти. При останалите 10 пациенти е прилагана еднократна доза от 100 единици Имуномакс. В този случай 1 ml (100 IU) разтвор на Immunomax се използва за интрамускулно инжектиране (съдържанието на бутилката от 200 IU се разтваря в 2 ml стерилна вода за инжекции и 1 ml (100 IU) - половината от получения разтвор се използва за интрамускулно инжектиране). Тоест курсът на лечение при 10 пациенти е 6 интрамускулни инжекции за 10 дни (еднократна доза Immunomax 100 IU, курсова доза 600 IU).
Резултати от изследването и дискусия
Както се вижда от резултатитеТаблица 3, преди лечението 12 (40%) от 30 изследвани са имали голям брой онкогенни типове човешки папиломен вирус в материала от лезии (+++ или ++). При 2 (7%) пациенти броят на онкогенните видове човешки папиломен вирус е умерен (+). Що се отнася до неонкогенните видове човешки папиломен вирус, преди лечението голям брой от тях са открити в 14 (47%) от 30 изследвани в материала от лезии (+++ или ++). Трябва да се отбележи, че при 14 (47%) пациенти броят на неонкогенните видове човешки папиломен вирус е умерен (+).
Непосредствено след лечение с Immunomax 8 (27%) от 30 изследвани пациенти са имали голям брой онкогенни видове човешки папиломен вирус в материала от лезии (+++ или ++). При 2 (7%) пациенти броят на онкогенните видове човешки папиломен вирус е умерен (+). Неонкогенни типове човешки папиломен вирус са открити в големи количества при 4 (13%) от 30 изследвани в материала от лезии (+++ или ++), умерени количества (+) не са открити при нито един пациент.
3 месеца след лечението с Immunomax само 3 (10%) от 30 изследвани пациенти са имали голям брой онкогенни типове човешки папиломен вирус в материала от лезии (+++ или ++), при 1 (3%) пациент броят на онкогенните типове човешки папиломен вирус е умерен (+). Неонкогенните типове човешки папиломен вирус са открити в големи количества при 2 (7%) от 30 изследвани (+++ или ++), средни количества (+) не са открити при нито един пациент.
Следователно етиологично излекуване е постигнато при 26 (87%) пациенти. При двама пациенти, по време на контролно проучване 3 месеца след лечението, са открити както онкогенни, така и неонкогенни видове вирус.
субективни усещания (сърбеж,парене), свързано с възпалителния процес, изчезна при всички пациенти. Незначителен дискомфорт е персистирал при 6 от 30 пациенти (Таблица 4).
Необходимо е да се вземе предвид фактът, че лекарите отбелязват изчезването на брадавици (кондиломи) с размери от 0,1 до 0,3 cm още 2-4 дни след първата инжекция с Immunomax. Изменението на големите брадавици (кондиломи) не е проследено, тъй като те са отстранени едновременно с терапията с Имуномакс. 3 месеца след лечение с Immunomax само 4 (13%) от 30 пациенти отново се появиха с аногенитални брадавици. Специално трябва да се отбележи, че при всички 4 пациенти се наблюдава рязко намаляване на броя на брадавиците от 10–17 до 2–3 при всеки пациент, а ремисията се удължава 2–3 пъти. Пълно клинично и етиологично възстановяване се наблюдава при 26 (87%) от 30 пациенти.
Трябва също така да се отбележи, че монотерапията с Immunomax доведе до изчезването на редица съпътстващи инфекции:Herpes simplex virus(тип 2) - при 6 от 7 пациенти,Ureaplasma urealyticum- при 5 от 7 пациенти,Mycoplasma hominis- при 6 от 6 пациенти,Trichomonas vaginalis- при 1 от 1 пациенти,C andida albicans- при 2 от 8.
1. Интрамускулното приложение на разтвора Immunomax (6 инжекции в рамките на 10 дни, еднократна доза 200 IU, курсова доза 1200 IU) се понася добре от пациентите, не предизвиква локални и общи токсични, алергични реакции.
2. Употребата на Имуномакс се оказа напълно безопасна при хора с обременена алергична анамнеза.
3. Имуномакс е ефективно средство за лечение на рецидивиращи аногенитални брадавици, причинени от човешкия папиломен вирус. Използването на Имуномакс за лечение на рецидивиращи аногенитални брадавици, причинени от човешкия папиломен вирус, според резултатите от това проучванепозволява да се постигне клинично излекуване при 87%, етиологично излекуване - при 87% от пациентите.
4. За лечение на рецидивиращи аногенитални брадавици, причинени от човешки папиломен вирус, трябва да се използват инжекции Immunomax (интрамускулно 100-200 IU, за курс на лечение - 6 инжекции на 1, 2, 3, 8, 9, 10 ден от лечението).
5. За лечение на инфекция, причинена от вируса на херпес симплекс, трябва да се използват инжекции Immunomax (интрамускулно 100-200 IU, за курс на лечение - 6 инжекции на 1, 2, 3, 8, 9, 10 ден от лечението).
6. За лечение на инфекции, причинени от хламидия, микоплазма, уреаплазма или трихомонада, трябва да се използва Имуномакс (интрамускулно 100-200 IU, за курс на лечение - 6 инжекции на 1, 2, 3, 8, 9, 10-ти ден от лечението) в комбинация с антибиотици.
7. Ефективността на лечението с Immunomax на рецидивиращи аногенитални брадавици, причинени от човешки папиломен вирус, трябва да се определи 3 месеца след лечението въз основа на резултатите от контролно изследване за човешки папиломен вирус, както и липсата на рецидивиращи обриви на аногенитални брадавици.
1. "Посттранслационната модификация на собствените протеини води до загуба на толерантност" XI Международен конгрес по имунология, Стокхолм. 22 – 27 юли 2001 г. Дойл, Хестър, Гееренел, Мамула.
2. "Кожни и венерически болести." Ръководство за лекари. Под редакцията на Ю.К. Скрипкина М 1995г
3. "Папиломавирусна инфекция." М.А. Башмакова, А.М. Савичева, 2001
4. „Вирусни, хламидийни и микоплазмени заболявания на половите органи”. Ръководство за лекари. В И. Козлова, А.Ф. Пухнер. М 1997 г
5. "Напредък в диагностиката на ППБ чрез метода на полимеразна верижна реакция" S.N. Щербо, А.Л. Тишченко, 1999