Индекси на корелация на ранговете на артикулация за различни говорители
По-горе беше показано, чеговорещитесе различават значително един от друг по отношение на общата разбираемост на артикулацията и че един и същ говорител произнася определени групи съгласни с различна степен на разбираемост. Въз основа на това изчислихме корелационните показатели на ранговете за две групи говорители. Единият от тях (№ 13-20) произнесе 160 фрази (281-440), другият (говорещи № 21-29 и 13) - 120 фрази (441-560).
Според резултатите отразпознаването на думи във фрази, произнесени от говорещите, разпределението е както следва. Най-високият процент разпознати думи според артикулацията на говорещия, т.е. най-добрият показател за визуално възприятие на неговата устна реч, съответства на първото място и е обозначен с числото 1. Второто място е обозначено с числото 2 и т.н. Най-близките места в серията от варианти са заети от говорители 14, 13 и 20. Разбираемостта на тяхната артикулация варира в по-малка степен в сравнение с други говорители ers. Въз основа на тези данни бяха изчислени показатели за рангова корелация за тази група говорители.
От шестте полученииндикаторасамо един се оказа надежден. Това беше индикатор за корелацията на ранговете между говорещите при произнасяне на фрази от списъци 2 и 4 (0,887) с ниво на значимост 0,01. При произнасяне на фразите от списъци 2 и 3 (0,643), както и трети и четвърти списък (0,696), тези показатели бяха недостатъчни за потвърждаване на корелацията, тъй като нивата на значимост бяха по-високи от 0,05.
Друга група говорители(№ 21-29 и 13) са изследвани по време на произношението на 120 фрази (441-560), както и по време на произношението на 40 фрази в позицията на лицето отпред и в профил. Разбираемостта на артикулацията при повечето оратори при произнасяне на фрази се колебаеше в широки дължини и следователно ораторите заеха места, които бяха далеч един от друг, например: 1-во и 8-мо или 2-ро и 10-то място. катоМожеше да се очаква, че показателите за рангова корелация в тази група Дикторопи са преобладаващо много ниски.
Само едининдикатормежду позициите на говорещия при произнасяне на фрази от списък 5 и представяне на артикулация в профил достигна 0,676 при ниво на значимост 0,04. Всички останали показатели за рангова корелация са ниски и имат ниво на значимост над 0,05.
Предоставениятматериал показва, че информационното съдържание на артикулацията при едни и същи говорители варира значително при произнасяне на фрази с различен състав на думите (с различно съотношение на закръглени и незакръглени фонеми), както и при представяне на тяхната артикулация анфас и в профил.
Количествената характеристикана информативността на видимата артикулация на говорещите е определена чрез сравняване на данните на една и съща група зрители при разпознаването на един и същ тип речев материал по артикулацията на различни говорещи по време на две филмови прожекции.
Изследването на действителнитеартикулационни движенияна говорещия чрез измерване кадър по кадър на движенията на устните направи възможно идентифицирането на полезни признаци за видима артикулация на ударените гласни, но които могат да определят до 85% от ударените гласни. Невъзможността да се наблюдава цялото лице на говорещия затруднява възприемането на фона само от движенията на устните и значително намалява броя на разпознатите гласни и съгласни. Това доказва, че изражението на лицето играе определена роля при разпознаването на устната реч от видимата артикулация.
В общата картина на лицето най-голямаинформативностимат движенията на устните, които в по-голямата си част се дължат и на движенията на долната челюст. Използвайки техниката на непрекъсната фотографска регистрация на движенията на устните, обемът и скоростта на движенията на долната устна бяха определени в пълния и разговорен стил на произношение.Оказа се, че при пълния стил на произношение, в сравнение с разговорния стил, има по-голямо максимално изместване на долната устна във фазата на отваряне, по-голяма продължителност на фазата на отваряне на устните и по-голяма скорост на движение както при спускане, така и при повдигане на долната устна. Разкрита е разлика във видимата артикулация на лабиалните стоп съгласни, а именно по-дълъг стоп и по-голямо напрежение на устните при произнасяне на съгласната P в сравнение с съгласните B и M.
Така чрездиректни измерваниябяха получени обективни данни за характеристиките на видимата артикулация, които са пряко свързани с процеса на визуално възприемане на устната реч.
За първи пътексперименталнобяха получени данни за информативността на артикулацията на същите говорители, показани на филма в анфас и в профил. Важно беше да се докаже, че информационното съдържание на артикулацията, когато се показва в профил за повечето оратори, се различава малко от информационното съдържание на тяхната артикулация, когато се показва анфас, а за някои оратори информационното съдържание в първия случай е дори по-голямо, отколкото във втория. Това показа, че възприемането на устна реч е напълно възможно според артикулацията на говорещите в профил.