Индивидуалност сред сивата маса

Станислав Кукаев
Хубаво е да си индивид (ее-теу) сред масата, която, скърцайки с вени и храейки кръв, гради нещо и върви нанякъде: всеки къса тези свои жили, и ти. Никой не знае как се живее в страна, в която всеки първи i-t, държави не живеят до това. Нека да разберем защо.
Всяко общество е маса. И-т - не маса и не общество. И-т няма да създаде общество от и-тей, защото и-т плюс и-т е равно на сумата, в която двете единици са равни дялове. За да получите i-t, трябва да го премахнете от сбора. Да придобиеш самоличност, да се отделиш от масите - това е мотив за творчество, защото как иначе ще заявя своето аз? Когато напусне масите, мотивът изчезва заедно с творчеството и остатъкът от живота се изразходва в изтъкване на различията си от масите. Плодотворният творчески i-t се поддържа в преходно състояние. Такова i-t е умно, красиво и изчезващо рядко. Обикновеният i-t не може да създаде за насекоми, ако не е свързан с дезинфекция. Ако изведнъж i-t се бори за правата на малките човечета, то само от гледна точка на защита на правото им на i-t (например пол). Който не и-бъде, правото да и-бъде не важи. И-т се бори само за правата на и-ти, т.е. самата тя просто се отнася към себе си в трето лице.
Човешкото поклонение е страст към себе си, а не поклонение на човек от масите. „За какво ти е слънцето, като пушиш Шипка? - написа лауреатът Бродски. В страна, в която i-ti получават изключителни права, идва „i-ti време“ (Перестройката). Широките слоеве се стремят към изравняване в права, мимикрирайки под и-бе. Прослойката от масата между i-тите се намалява и те се оказват в общество на подобни и неразличими. Боли, кара ги да скачат по-високо и да викат по-силно, доказвайки себе си и заклеймявайки масата. Започва живот-рали и свобода. Когато е свобода, да сееш хляб е смайващоизтощение, границите са реликва, а държавата е гулаг.
И няма да защити страната около себе си. И по принцип не рискува за нещо по-малко ценно от живота си, а животът е безценен като детска сълза. Правилният ще обяви страната си за задънена улица на развитието и ще я лиши от правото да съществува. И-бъди по-високо от всяка държава, и-бъди - гражданин на космоса, например. Тя е твърде ценна за Вселената, за да принадлежи на един народ. Дори планетата, ако има къде да я виним. Не, тя самата не е способна да унищожи държавата. Неусетно усещайки и-тям, да речем, за да ударите човек, трябва да почувствате последствията в мащаб от клетка до галактика. И губи всякаква решителност.
Когато външни сили плащат за политически мъртвите и те, се разчита единствено на подстрекаване на масите, чийто имунитет ще породи антитела - харизматични самородки. Затова платените не се борят за електората, а „плюят в кръстовете“. Нагетите са груби и ревностни, в спорове с фини и-ти не изграждат полемични редути, бият с приклад в лицето. Вялите риторични дуели отстъпват място на ужаса и аз наторявам нивите. Стихията на масите бушува, докато достатъчна част от самородките осъзнаят своето i-t. Освен това, изхвърлянето на самородки, които не признават правото на другарите на i-t. Новият i-t ще оцени приноса на i-ti за революцията, а старият i-t ще се промъкне в литературата и киното. Уплашената им писалка ще вдъхнови трудови подвизи и човечетата ще се затворят масово, за да построят нещо и да тръгнат нанякъде. Хубаво е да си индивид сред масите.