Инфекция на пикочните пътища и пиелонефрит
Това е много важна тема и има две причини за това. Първо, самата болест е доста сериозна и изисква известно разбиране на нейните характеристики от пациента, и второ, това е „любимата“ диагноза на много лекари, които не са пряко свързани с нефрологията, а под маската й често се крият напълно различни състояния.
Ето откъде ще започнем. Факт е, че диагнозата "пиелонефрит", като правило, първоначално се установява от терапевта на областната клиника. И често тази диагноза се основава само на данните от тестовете на урината, а не на целия "външен вид" на заболяването, тоест на неговата клинична картина. Анализът на урината, макар и нещо изключително важно, все още е само лабораторен метод, тоест спомагателен. Можете да тълкувате резултатите от анализите само (и задължително) заедно с историята на заболяването и данните от допълнителни изследвания. Казано по-просто, "лоши" тестове, а често и подобни, могат да бъдат открити при много различни по характер състояния и поставянето на правилна диагноза в такива ситуации изисква преглед, достъпен само за специалист.
Очевидно е, че установяването на правилната диагноза е необходимо за всяко заболяване - в крайна сметка от това зависи естеството на лечението. При неправилно диагностициране на пиелонефрит съществува опасност от двоен вид. Грешната диагноза може да доведе до факта, че пациентът наистина се нуждае, а понякога и много сериозно лечение, което не се провежда, а вместо това се предписват антибиотици без достатъчно основание, което в някои случаи има нежелан ефект върху тялото. Ето защо пациентите с новодиагностициран "пиелонефрит" задължително трябва да се консултират със специалист - уролог или нефролог.
Сега стигаме до същината на въпроса. пиелонефрит -възпалително заболяване, причинено от различни бактерии. Всъщност пиелонефрит (терминът означава възпаление на бъбречното легенче), това е само една от проявите на инфекция на пикочните пътища. Под тази концепция, в допълнение към пиелонефрита, в момента се комбинират състояния като остър и хроничен цистит (възпаление на пикочния мехур), уретрит (възпаление на уретрата) и така наречената „безсимптомна бактериурия“, т.е. случаи, при които наличието на бактерии в урината не предизвиква специфични симптоми. При здрав човек урината е стерилна (т.е. в нея няма бактерии), но бактериите могат да проникнат в пикочните пътища от близко разположени органи (черва, гениталии) през лимфната и кръвоносната система и да получат възможност да се размножават в пикочната система при наличие на предразполагащи фактори.
И какви фактори могат да бъдат предразполагащи към развитието на пиелонефрит и инфекция на пикочните пътища?
Тези фактори могат да бъдат общи, като намалена имунна реактивност, захарен диабет, атеросклероза, чревни нарушения, хронични възпалителни заболявания на тазовите органи и локални. Локалните фактори са нарушения на изтичането на урина в резултат на различни вродени аномалии, уролитиаза, заболявания на простатата и някои други състояния. Особен проблем е пиелонефритът по време на бременност, свързан с притискане на уретерите от лигаментите на матката.
Какви са симптомите на пиелонефрит, инфекция на пикочните пътища?
Симптомите на инфекция на пикочните пътища са доста ярки. При цистит това е усещане за парене в уретрата, често и болезнено уриниране на малки порции, понякога с отделяне на капки кръв в края на уринирането, тежест и болка в долната част на корема, втрисане, леко повишениетемпература. Пиелонефритът се характеризира с висока (понякога до 40 градуса) температура, втрисане, изпотяване, болка в лумбалната област, често едностранна. В тежки случаи се появяват гадене, повръщане, коремна болка, жажда, силна слабост. Уринирането става по-често, урината се отделя на малки порции и може да бъде мътна, тъмна. При хроничните форми на обостряне на заболяването протичането може да бъде по-размазано, без висока температура и общи симптоми.
И ако всички тези симптоми липсват, но има само промени в тестовете за урина?
При липса на тези здравословни нарушения промените в тестовете на урината - увеличаване на броя на левкоцитите, еритроцитите, появата на протеин - не могат да служат като достатъчна основа за диагностициране на пиелонефрит и други прояви на UTI, дори ако има признаци на възпалителен процес според клиничния кръвен тест. Такива признаци могат да бъдат открити и при заболявания, които не са свързани с бактериална инфекция.
И какви други изследвания може да са необходими за правилната диагноза?
За потвърждаване на диагнозата, в допълнение към общите изследвания на урината и кръвта, е необходимо да се изследват култури от урина. Тези изследвания позволяват да се идентифицира причинителят на възпалителния процес и да се определи неговата чувствителност към различни антибиотици. За съжаление, уринокултурите не винаги могат да бъдат направени в областна клиника и това е една от причините пациентите с ИПП да бъдат лекувани и наблюдавани от специалисти.
Допълнителните методи на изследване, като ултразвук, рентгенова снимка и радиоизотоп, също изискват оценка от уролог или нефролог. При тези изследвания не могат да бъдат открити специални промени, които биха позволили недвусмислено да се постави диагноза. Най-важната задача на тези изследвания е да се изключи обструкцията, т.е.запушване на пикочните пътища.
Какво е лечението на пиелонефрит? Необходимо ли е да се използват антибиотици?
В други случаи лечението може да се проведе у дома в съответствие с назначенията на уролог или нефролог. По правило се предписват превантивни курсове на различни антибактериални лекарства. Изборът на лекарства зависи от резултатите от културата на урина, както беше обсъдено по-горе. Лекарствата се предписват в "прекъснат" режим, като обикновено се препоръчва една седмица с почивка от три седмици. Такива профилактични курсове се провеждат в продължение на 3-6 месеца, с упорит курс и по-дълго, лекарствата се редуват. Дозите на лекарствата се определят от лекаря, може (но не винаги) да се наложи намаляване на обичайните дози в случаи на намалена бъбречна функция. Обикновено на пациента се дава схема, според която антибактериалните лекарства трябва да се редуват и да се правят прекъсвания в лечението. В процеса на лечение е необходимо да се контролират изследванията на урината (преди и след завършване на следващия курс, както и в случай на обостряне между курсовете) и да се наблюдават от специалист.
И накрая, още едно важно обстоятелство. Не във всички случаи дори потвърдената диагноза инфекция на пикочните пътища, включително пиелонефрит, обикновено изисква лечение с антибактериални лекарства. Всичко зависи от клиничната ситуация, която, пак трябва да повторя, може да се прецени само от специалист. В практиката на нефролога често се налага да се справяте с факта, че местните терапевти и дори самите пациенти неконтролируемо и необосновано използват сериозни и мощни лекарства в нарушение на показанията, дозите и времето на употреба на антибиотици. Това води до странични ефекти (понякога доста тежки) и поява намикроорганизми, които не са чувствителни към основните групи антибактериални лекарства, което впоследствие прави лечението изключително трудно.
Затова искам още веднъж да обърна внимание на сериозността на този проблем. Изследването и лечението от специалист ще позволи изясняване на диагнозата, навременна корекция на лечението в случай на възможни диагностични грешки на предишните етапи и наблюдение на провеждането на рационална антибиотична терапия за различни форми на инфекция на пикочните пътища.