Информационна откритост на училището
В приложния смисъл информационната отвореност на училището е осигуряването на двупосочен обмен на информация между различни участници в образователния процес и други заинтересовани субекти, което осигурява задоволяване на информационните потребности на заинтересованите страни относно дейността на образователната организация и позволява на училището и неговия орган на управление да получават обратна връзка.
Информационната отвореност на училището е следствие от информационната глобализация и лавинообразното развитие на информационните и комуникационни технологии. Следователно тези процеси всъщност са естествени за цялото съвременно общество.
Информационната отвореност на училището е важна в ситуация на информационна асиметрия, ситуация, характерна за образователните отношения, при която една от групите участници в отношенията (производители на образователни услуги: училището, неговите служители) притежава по-голямо количество информация, необходима за извършване на техния бизнес, отколкото другата (потребители: родители и ученици). При тези условия съществуват рискове от неуспешен (грешен) избор от семействата на образователна организация за тяхното дете, както и рискове от увеличаване на броя на нискокачествените образователни услуги. В крайна сметка за родителите е много трудно да оценят качеството на образователните услуги, както поради липсата на съответните знания, така и въз основа на спецификата на образованието, където резултатът често става очевиден едва след няколко години.
Информационната отвореност на училището има две основни направления:
- "външно" - информиране на външната общност, включително семейства, родители на ученици за случващото се в училище, предоставяне на потребителите и всички заинтересовани страни на надеждна и пълна информация за образователната организация;
Две основни функцииинформационната отвореност на училището е свързана с:
- с укрепване на конкурентоспособността си чрез информиране за предимствата и изясняване потребностите на потребителите;
–– с повишаване на съответствието на училищното образование с търсенето на потребителите и основните съвременни тенденции в развитието на образованието.
Ефективността на информационната отвореност на училището се състои от следните позиции:
1. Наличие на информация, данни и документи, които отговарят на заявката на потребителя и осигуряват информационните интереси и потребности на заинтересованите страни;
2. Търсене на информация и услуги, които осигуряват комуникация (откритост). Показател за търсенето е обръщението на потребителите към тези източници на информация, искането за тази или онази информация.
3. Полезност (използваемост) на тези услуги и информация за решаване на конкретни приложни проблеми на всички участници в образователните отношения.
Информационната отвореност на училището има своите недостатъци и рискове за развитието на училището. Най-известните и значими от тях трябва да бъдат разгледани:
– формален подход на училищните ръководители и служители за осигуряване на информационна откритост, ниска мотивация за откритост на училищните служители;
- пасивност на потребителите на училищни информационни ресурси;
– риск от предприемане на неадекватни санкции от образователните власти;
- изобилие от информация, което води до пренасищане на информационното поле, така че за потребителя става трудно да се ориентира в информацията;
- претоварване на служителите с изисквания за постоянни доклади, публикации на сайта, участие в дискусии във форума и др., което в крайна сметка може да отнеме твърде много време на учителя и да се отрази негативно на качеството на неговияосновна работа.
Една от основните разлики в системата за информационно взаимодействие между производителите и потребителите на образователни услуги се дължи преди всичко на държавния характер на тази услуга. В тази връзка системата за информационна отвореност на българското образование, за разлика от бизнеса, трябва да се разглежда не двустранно, а тристранно, като третата и най-активна страна, изпълняваща регулаторни функции, е държавата.
Активната позиция на държавата се проявява чрез въздействие върху страните на взаимодействие (образователната система и обществеността), както и върху самото информационно поле и информационните потоци, които страните обменят. Такова регулиране се осъществява чрез законодателно консолидиране на изискванията за информационна откритост на образователните организации (член 29, № 273-FZ) и съответните подзаконови регулаторни правни актове, чието прилагане се контролира от надзорните органи в областта на образованието.
Но дори и най-ефективното държавно регулиране и контрол няма да осигури необходимото ниво на информационна отвореност на училището, ако ценностите на отвореността не се приемат от училището като основни основи на дейността и тяхното прилагане не е обезпечено с подходящи механизми и ресурси. Училищният управителен съвет може и трябва да допринесе за осъществяването на този обещаващ сценарий.
Институт за развитие на управлението на народното образование
обществено участие в управлението на образованието