INSPIRE е
И така, в историята на българския език не думите вдъхновение, вдъхновен произлизат от глагола вдъхновявам, а точно обратното: думата вдъхновявам - в разрез с господстващата граматична традиция - се извежда от думите вдъхновение - вдъхновен. Не бива да се мисли, че това е случай, единствен по рода си (срв. в българските паметници от 16-17 в. образуването на бягство, като продукт на контаминация на редовете тичам - бягство и бягам - бягство, раждам - Коледа и др.; срв. вторично образуване през 40-50-те години на ХІХ в. на глагола да повлияя към името на съществителното име. влияние и др.).
Думата вдъхновява - вдъхновява - нова формация от 20-те години на XIX век.
В своята автобиография „Поглед към моя живот“ сътрудникът на Карамзин, поетът И. И. Дмитриев, приписва този глагол на броя на „новаторските думи“ в разночинно-демократичната литература от 20-те години на 19 век. И. И. Дмитриев смята Н. А. Полевой за изобретател на тази дума, а списание "Московски телеграф" 23 е мястото на нейния произход. Думата вдъхновявам - вдъхновявам е образувана вместо "старите" глаголи да вдишвам, оживявам, които постепенно губят способността да изразяват нюансите на значенията, свързани с думите вдъхновение, вдъхновен.
И така, на езика на Державин думата вдишване се използва в значението, което е характерно за глагола вдъхновява в съвременния език:
И ако гениите ни вдъхнат,
От сън със зората се вълнувам, -
Не те ли е срам да прегърнеш блаженството?
Хайде да победим Сатурн.
В поемата "Паметник на героя" (1791):
ОТНОСНО! строга муза Кунгдзея,
който го вдъхна.
Но между глагола вдишвам - вдишвам (в значенията: 1) `събуждам, развивам' и 2) `вдъхновявам') и думите вдъхновение - вдъхновената семантична и стилистична линия става до началото на 19 век. по-дълбоко и по-рязко 24 . За помощдумите са призвани да оживяват, вдъхновяват. Те обаче бяха обвити в други семантични и експресивни нюанси и тяхното посредничество също не спаси ситуацията.
Тази семантична празнина беше улеснена от бързата семантична еволюция на думата вдъхновение. Наред със значението, което имало религиозно-мистична окраска (‘особена сила, спусната на кого отгоре, дар, благодат на духа за какво’ – виж думите на АР 1806-1822, ч. 1, с. 416; слова на П. Соколов, 1, с. 193 и др.), думата вдъхновение в българския книжовен език от XVIII в. използвани в по-специфичен смисъл: `внушение, влияние' (срв. френско вдъхновение). Например в поемата на Державин „Песента на Баярд“ (1799):
Сладки чувства отпаднали
Огън на душата, верига от цветя!
Как ни вдъхновявате
Няма по-щастлива част
Как да бъдеш пленник на сладката сила,
Как да носите взаимна верига,
Бъдете обичани и обичайте.
Но тогава вдъхновението все по-тясно се свързва с идеята за творческия прилив, за "разположението на душата към най-живо приемане на впечатления и разглеждане на понятия" (Пушкин). И глаголът вдишвам - вдишвам, който изисква обектни определения и разпределения (вдишвам - вдишвам какво в кого, вдишвам кого с инфинитив), беше утежнен от конкретни, битови асоциации. Той не е в крак с движението след думата вдъхновение. Изостава от него в семантичното си развитие. И от този глагол все повече се отдалечава причастието-прилагателно вдъхновено. Факт е, че вдъхновеният лесно възприема и усвоява всички нови семантични нюанси, които се разкриват в думата вдъхновение. Пасивното значение в вдъхновената форма отслабва. Така в езика на Державин вдъхновеното действа главно във функцията на страдателно причастие. Например:
И вдъхновен от душата на Bellona.
Не!вдъхновен пастир отгоре
Пред тях върви с кръст.
Аз, вдъхновен от музи с наслада,
Победата го предвещаваше.
(Да изпрати фелдмаршал Каменски в армията)
Честен жител на света,
Обичаме всички музи!
Вдъхновяваща, със звънлив глас
Ти си известен на земята.
Ти, възхитен от теб,
Аз съм струните на сърцето си.
Същата употреба се наблюдава в ранните стихотворения на Пушкин:
Но само приятелство
Сега съм вдъхновен.
Или, вдъхновен от Ювенал,
Въоръжете се със знак за сатира.
Завършекът на този процес е литературната канонизация на нов глагол – вдъхновявам. В. Г. Белински в статията „И моето мнение за играта на Г. Каратигин“ (Молва, 1835, № 17 и 18): „Но в драмата актьорът и поетът трябва да бъдат приятелски настроени, в противен случай тя ще излезе като забавен водевил. В него ролята трябва да оживява и вдъхновява актьора.
Любопитно е, че глаголът да вдъхновява, широко използван от писатели от 30-те години на миналия век от различни демократични групи, например Н. А. Полев, Н. И. Надеждин, след това О. И. Сенковски, не е признат от писателите от пушкинската плеяда.
В езика на Пушкин обаче се среща думата вдъхновяващ, макар и с иронична конотация. В "Евгений Онегин" четем:
И всичко дишаше в тишина
С вдъхновяваща луна.
В стихотворението на Д. В. Давидов „Ти си добър! кестенява вълна. ”, отпечатан в „Литературен вестник” за 1830 г., има следните редове:
Копнежът, копнежът на изкуствената любов,
Не се страхувай от мен: моята отрова -
Вдъхновяващ поглед и дума от сърце.
П. А. Вяземски в своя дневник, датиращ от 50-те години на миналия век, пише: „Няма съмнение, че Римската църква е вдъхновител на изкуствата“ (Vyazemsky 1886, 10, p. 71).
Въпреки това, всички тезидумите - вдъхновител, вдъхновител, вдъхновяващ и особено глаголът вдъхновяват - дълго време бяха игнорирани от съставителите на тълковни речници като неправилна книжовна реч. Някои филолози от 30-те и 40-те години на миналия век, например Н. И. Греч, бяха готови да видят в тях неправилни галицизми, неуспешни следи от френския вдъхновител, вдъхновител. Тези думи не могат да бъдат намерени нито в речника на П. Соколов (1834), нито в речника от 1847 г. Само Дал ги включва в своя Тълковен речник.
Ясно е, че пуристите от 30-те години на XIX век. решително вдигна оръжие срещу думата вдъхновение. В разказа „Авторска вечер. Странна случка с чичо ми ” (Санкт Петербург, 1835, с. 133-135) възпроизвежда такъв диалог между чичо - пазител на чистотата на българския език и племенник - почитател на Библиотеката за четене и новите литературни стилове:
„Е, как може да се имитира такава глупост? — изкрещя възмутено чичо ми. Може ли да се каже: той ме вдъхнови!
„Как, чичо – извиках нахално, – можеш да клеветиш думата вдъхновявам!“ Тази дума е нова, но в същото време необходима, която не може да бъде заменена с друга дума.
„Къде отиде думата вдъхновение?“ Ти, признай си, Платон, това е словото на ново изковаване.
- Какво ново? тя е съставена, чичо, по модела на други подобни думи. Вдъхновение, вдъхновяващо; учудване, удивен; изненада, изненада, следователно може да се каже и вдъхновява, вдъхновява. Нашите стари хора, на инат, просто не искаха да използват тази дума. Или може би защото не са намерили мисълта, която така естествено води до нейното съставяне.
- Не, приятелю, нашите стари хора не смееха да съставят такива думи, защото техният ум много по-рядко излизаше отвъд разума, отколкото нашият. От вашето сравнение на думите вдъхновен и изненаданвсе още не следва, че други думи могат да бъдат произведени от всички думи. Невъзможно е да се вдъхнови или вдъхнови от вдъхновеното, както е невъзможно да се произведе от незабравимото - да се забрави; от високомерен – високомерен; от прегънат – огъвам; от пълзене - пълзене.
С още по-голям патос той протестира срещу използването на думите вдъхновение, вдъхновител, вдъхновяващ Н. И. Греч. В „Чтения по българския език“ (1840 г., ч. 1, с. 26) той пише: „Какво да кажа за ония глупави дяволи на прищявката, лошия вкус и невежеството, които насилствено нахлуват в езика ни, събарят уставите му, оскърбяват слуха и вкуса! Такива например са думите: вдъхновявам, вдъхновявам, вдъхновявам. Искаха да преведат думите inspiré, inspirateur. Но тези думи са варварски, без паспорт и не трябва да им се дава място в българския език. Те произлизат от думата вдъхновение, която сама по себе си е производна на глагола вдишвам, като почивка от почивка, сблъсък от тласък; но може ли да се каже: опресняване, колайдер! Ако е възможно, говорете и вдъхновявайте.“
Синът на Н. И. Греч, А. Н. Греч, в книгата си „Опорно място на българското слово” (с. 15) твърди: „Вдъхнови. Мнозина пишат: "Поетът е бил вдъхновен от гледката на природата." В българския език няма думи, които да вдъхновяват и вдъхновяват. Те се срещат само сред писатели, които не обръщат внимание на производството на думите, които използват.
През 60-те години на XIX век. акад. Дж. К. Грот пише в своята „Бележка към тълковния речник на Дал“: „Още по-грозно и неправилно [от думата споменаване. - В.В.] не е стара дума за вдъхновение. И си отбеляза: „От гл. за вдишване дойде причастието вдъхновен (както обикновено - обикновен), а от причастието, вече напълно противоречащо на граматиката и логиката, се образува да вдъхновява, вдъхновява, сякашсъщото е като да благословя - благословено.
Историята на българския език обаче оправдава тези думи, които влизат в книжовния речник от 20-30-те години на 19 век. Те са живи и днес. Обхватът на значенията и употребата на думите вдъхновяват - вдъхновяват и вдъхновител (вдъхновител) се разшири донякъде. Глаголът вдъхновявам, освен основното си значение (`събуждам вдъхновение у някого, вдъхновявам'), от 60-70-те години на XIX в. започва да се употребява и в разширено значение: `да подбуждам, подбуждам към някакво не съвсем обичайно действие' (да подтиквам някого към подвиг, към престъпление).
23 Виж моите Очерци по история на българския книжовен език от XVIII-XIX в., 1938, 2-ро изд. С. 303.
24 Любопитно е, че вдъхновението — поради по-голямата конкретност, присъща на моментните еднократни форми — се отдалечава най-далеч от абстрактните значения на думата вдъхновение. Например, на езика на Державин: Вдишайте, вдишайте и нейните страсти. / Умееше да диша в гърдите ти, / Да вдига ръце срещу царя.