Интелектуалният капитал като обект на държавна собственост
Федерална агенция за образование
Държавна образователна институция за висше професионално образование
АМУРСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ (ГОУВПО "АмГУ")
Катедра по ЕТИГУ
на тема: Интелектуалният капитал като обект на държавна собственост
по дисциплина: Управление на държавната собственост
1. Интелектуалният капитал като обект на държавна собственост
1.1 Понятие и състав на интелектуалния капитал
1.1.1 Произходът на понятието „интелектуален капитал“
1.1.2 Състав на интелектуалния капитал
1.2 Интелектуална собственост
1.2.1 Патентни права
1.2.2 Авторски права
1.2.3 Права на средства за индивидуализация
1.2.4 Изключителни права в рамките на предприятието
1.3 Нематериални активи
1.4 Информационни ресурси
1.4.1 Правен режим на информационните ресурси
1.4.2 Систематизирани знания
На прага на новото „цифрово“ хилядолетие нематериалните ценности играят все по-важна роля в икономиката, която включва знания, бизнес връзки, репутация и други почти незабележими фактори, обединени от понятието „интелектуален капитал“ (IC). Това понятие е много по-широко от интелектуалната собственост (IP) и нематериалните активи (IA), които са станали почти познати. В същото време е по-лесно да се разбере на интуитивно ниво, както често се случва с новите понятия, ако те се въвеждат не от юристи или счетоводители, а от социолози и бизнес консултанти. Концепцията за IC не е изключение. Към днешна дата той не е бил използван в нито една международна конвенция, закон или регламент.документ от по-ниско ниво. Но ви позволява да погледнете предмета на изследване от различни, понякога неочаквани страни и да го видите като цялостен образ, а не като формална правна конструкция, обременена (като IP или NMA) с огромен брой исторически установени несъответствия. Няма съмнение, че един нов поглед върху проблемите на управлението на държавната собственост в българската наукоемка индустрия ще бъде най-малкото полезен. Това важи особено за държавните унитарни предприятия от отбранителния сектор, които имат огромни запаси от вече завършени технически и технологични разработки.
разузнавателен капитал държавна собственост
1. ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ КАПИТАЛ КАТО ОБЕКТ НА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
1.1Концепцията и съставът на интелектуалния капитал
1.1.1Произходът на понятието „интелектуален капитал“
При първото по-голямо икономическо сътресение такива фирми рухнаха като вековни дъбове с изгнили корени при силен вятър. Обратно, компаниите, които инвестират много в нови технологии и разработване на нови продукти, често се оказват значително по-скъпи, отколкото изглежда външният им вид. Например Lotus беше закупен от IBM през 1995 г. за $3,5 милиарда, въпреки че на хартия (т.е. според баланса) струваше само $230 милиона Историята на тази компания като цяло е много показателна. Основана през 1980 г., Lotus произвежда софтуер, включително интерактивни електронни таблици. Тези маси бяха много популярни, бизнесът на компанията тръгна нагоре и скоро тя стана един от водещите играчи на пазара на софтуер. Съдейки по публикуваните баланси, компанията просперира, но постепенно нейните ресурсинамаля в конкуренцията с гиганти като Microsoft. Въпреки това фирмата продължи да инвестира в нова разработка - ново поколение софтуерен продукт Notes, който обещаваше същото увеличение на производителността в организациите, което електронните таблици предоставяха на отделните потребители.
Именно в момент, когато външните показатели за рентабилност паднаха и изчислената на тяхна база стойност на бизнеса изглеждаше катастрофално ниска, истинската стойност на компанията се оказа много висока. Именно в този момент компанията "Ай Би Ем" го поглъща, като плаща за покупката сума, която е 16 пъти стойността на всички активи в баланса. Въпросът е защо? Да, защото толкова струват други активи на компанията Lotus, които не са били в баланса. На първо място, това трябва да включва изключителни права върху нови софтуерни продукти. Но не са само те. Тук много важна роля може да играе потенциалната клиентела, спечелена благодарение на новия продукт, но още по-голяма роля може да играе първокласният мениджмънт, който успя да определи правилно посоката на развитие на софтуерния пазар, да изчисли възможностите на компанията и да заеме пазарната ниша навреме.
Въпреки това, въпреки всички колебания, акционерната стойност на Microsoft остава десетки, ако не и стотици, пъти по-висока от балансовата стойност на компанията. Разбира се, нищо подобно не може да се случи на компания, чиято основна стойност са имотите и оборудването в баланса.
1.1.2Състав на интелектуалния капитал
Структурният капитал от своя страна често се разделя на„организационен”и„пазарен”.Под организационен капитал се разбира онази част от структурния капитал, която е свързана с функционирането на основното производство, в т.ч.включително: технология; локални мрежи; софтуер, използван в офиса и др. Пазарният капитал включва всичко, което допринася за успешната продажба на произведени продукти или услуги, включително: средства за индивидуализация (търговски марки, търговски наименования и др.); комуникация с доставчици на компоненти; списъци с клиенти и др.
Такова разделяне на ИС на компоненти има дълбок смисъл. А именно, ако поне един компонент на IC може да бъде оценен като нула, тогава целият бизнес ще има нулева стойност. С други думи, ако човешкият капитал бъде изгубен, тогава целият структурен капитал автоматично губи своята стойност. Колкото и големи разработки да притежава компанията, няма да има кой да ги внедри. Обратно, ако структурният капитал бъде загубен, тогава персоналът и ръководството с каквато и да е квалификация ще бъдат безсилни да направят каквото и да било.
Приблизително същото може да се каже и за съотношението между организационен и пазарен капитал. Ако някой от тези два фактора даде резултат нула, тогава другият резултат също. В резултат на това целият структурен капитал и, следователно, интелектуалният капитал като цяло получава нулева оценка. Разбира се, говорим само за качествените характеристики на ИС, а не за нейното измерване. Въпреки това съществуват методи за измерване на IR и се използват доста успешно, например от Scandia.
От изложеното вече могат да се направят някои полезни изводи относно ефективността на трансформациите, извършени в българската наукоемка индустрия през 1993-1996 г. Например, водещите авиационни изследователски институти и конструкторски бюра бяха приватизирани (корпорирани) отделно от серийните заводи. С един замах организационният капитал беше значително намален и в същото време започна бързо изтичане на човешки капитал, както видяха много специалистибезсмислието на позицията му. Истинската стойност на българската авиационна индустрия се срина, въпреки отчаяните усилия на много талантливи мениджъри и дизайнери. Някои от тях започнаха да създават серийно производство на самолети в пилотните си заводи, други - да разработват нови модели хеликоптери в заводски конструкторски бюра, които нямаха необходимото ниво на специалисти, т. необходимия човешки капитал. И двете в най-добрия случай биха могли да се превърнат в само частичен успех. Следователно линията към сливане на авиационни предприятия, следвана през последните години, е правилна по своята същност.