Интернет авторско право
И стана вечер, и стана утро. И има продължение на философските упражнения по темата: как да се справите с непознат, ако го намерите в мрежата и имате нужда от него.
Моралните норми са различни в различните общества и се променят с времето. И това, което под формата на единично явление изглежда като отклонение и безобразие, придобивайки масов характер, се превръща в правило и норма.
Първият господин с цилиндър беше убит с камъни. След известно време се появи в обществото без цилиндър - фи, сър!
Когато ми откраднаха съчинение в училище и след това различни ядци получиха "пет" за него... победих един.
Остава да следват посоката на тези промени и да изграждат поведението си в съответствие с етичния (а след това и правния) статус в тази област. Докъде ще доведе тази еволюция, не знам, не съм Дарвин. Но трябва да се съобразите с преобладаващите условия в момента. В противен случай ще се чувстваме неудобно като мъж в смокинг на плажа или голи на коктейл от висшето общество.
Изглежда, че желанието за печалба - auri sacra fames - е двигателят на прогреса. Нямаше да се фукаме с дънки и да летим със самолети, ако португалците и испанците не бяха зашеметени от желанието да печелят от индийските подправки.
Доколкото си спомням "Биологията" на Уили, публикувана в същата област, еволюцията протича по три начина: ароморфоза (усложняване и издигане), идиоадаптация ("хоризонтален" път) и обща дегенерация (спускане). Но и по трите пътя биотата решава основната си задача - оцеляване в променена среда.
Авторите също са живи същества. По един или друг начин те ще оцелеят, няма да ни оставят без своята милост. И за да не се съмнявате... "Прис:" Земята ни запада, безнравственост и корупцияпроцъфтявам. Децата вече не се подчиняват на родителите си, всеки иска да напише книга. И краят на света е близо."
Папирус Приса е датиран от 3350 г. пр.н.е. д. Може би си мислите, че хората са се променили поне малко за малко повече от пет хиляди години!
Възможно ли е да се изхожда от позицията на съществуването на съвестен потребител на информационни продукти, идентичен с потребителя на материални блага? Позволете ми да считам тази позиция за погрешна поради фундаменталната разлика между стоките.
В това дизайнерско бюро има попова лъжица, която (да се върнем на грешната земя) хакна програмата без знанието на нашия Съвестен и, воден от идеите си за Добро, Зло и т.н., пусна в световната мрежа бездънна тенекия със свален капак: „По дяволите, господа, всичко е платено!“ И дали Авторът ще продаде много повече копия?
Трима студенти са написали програма, която ви позволява незабавно да определите дали даден потребител е онлайн в момента, да му изпратите обаждане и незабавно да се свържете с него, ако той иска.
Мошениците от Microsoft разбраха за програмата и я купиха (и всички права) за десетки милиони долари. Бедните студенти моментално станаха мултимилионери, а прогресивното човечество получи "ICQ", да, да, нейната собствена. Представете си, че "първи на опашката" не бяха хората на Бил, а някакви кучи синове...
Струва ми се, че технологичните подходи са безперспективни. Има главен ключ за всяка ключалка, снаряд е изобретен срещу всяка броня.
Ако не можете да копирате, тогава можете да направите "print screen". Ако се измисли нещо срещу това, снимането на екрана с обикновена камера не е проблем. Между другото, виждал съм такива устройства.
С пълна технологична неспособност: прикрепете паус към екрана исълза, всичко, което е там. Отписвайте с писалка в ценната тетрадка!
Единствената надеждна защита е принципната невъзможност за достъп до мрежата. Както в предишния ми пример с панталони. Реклама в мрежата, а панталоните са в наличност и наистина не се предлагат в мрежата. По отношение на информационните продукти това няма да помогне, няма да се повтарям.
Затягането на върховенството на закона, често цитирано като спасител, едва ли ще бъде ефективно. Какво ли не направиха с крадците: отрязаха им ръцете, разкъсаха ноздрите им и ги закачиха за пиписката - без резултат. Известно е, че крадците перфектно улесниха обществеността, получавайки високо естетическо удоволствие от публичната екзекуция на крадеца. В крайна сметка какво кара крадеца: "Ето ме - няма да ме хванат." И на Пугачов: „Пий веднъж жива кръв“.
Мързелът, посредствеността, страстта към ултра лесните пари ще надвият (и надвият) всеки страх. Кражбата може да бъде спряна (добре, излъгах) - да се намали ситуацията, когато стане безсмислена, нерентабилна.
Кражбите ще продължат, докато е изгодно. Едно от решенията енамаляването на рентабилността на кражбите.
Има и опит на някоя българска рок банда, която продава дисковете си на цената на фалшивите. Поне един е откраднат! Следователноопаковки и опаковки: качествен (не в смисъл на добро, а във философски) преход е неизбежен в цялата система на отношения между Автор-Потребител, вариращи от етични до финансови и правни. В противен случай колапсът на цялата система, изключително, жизнено полезен за човечеството. Затова няма да има колапс – ще има нещо ново.
Етиката е пластична и променлива.
Да изкараш човек гол на улицата означава да го опозориш смъртно, нали?
Междувременно да се покажеш гол пред хората е било почетна привилегия на висшата аристокрация в древността.Спарта.
Свидетели сме на самото начало на един много интересен процес. И тогава става„все по-интересно...“