Интернет като част от медийната система, Типологични особености на глобалната компютърна мрежа като
Типологични характеристики на глобалната компютърна мрежа като средство за конвергенция
Дигиталните технологии създадоха безброй канали за разпространение на маркетингова информация. Някои от тях са създадени, за да доближат търговците до мястото на продажба. Медийните компании, например, активно използват електронни знаци и указатели в магазините за подобряване на продажбите, радио тагове (RFID) и QR кодове за комуникация с потребителите. Професионалистите са все по-нетърпеливи да използват такива проникващи и натрапчиви методи, като съмняват се в силата на влияние на традиционните медийни канали. Очевидно е, че ефективността на подобни канали непрекъснато намалява и в същото време се увеличава степента на напрежение между маркетолозите и обществеността.
Хората все по-често се опитват да блокират маркетингова информация поради широкото използване на защити срещу такава информация. Скорошни изследвания показват, че търговците имат огромна способност да събират различни данни за своите клиенти. От една страна, картината на целевата аудитория ще направи маркетинговите дейности по-целенасочени и подходящи, от друга страна, хората се притесняват до каква степен действията им ще бъдат наблюдавани и анализирани.
Този модел съществува днес в традиционната телевизия. Но днес медийният бизнес се насочва към потребителите да плащат за развлекателно съдържание и да участват в неговото създаване. Най-голямо влияние върху този процес има методологията за проектиране на системата Web 2.0, тенденцията към съвместно създаване на съдържание.
Понятието "конвергенция" се използва в различни науки. В лингвистиката конвергенцията се отнася до конвергенцията или съвпадениетодве или повече езикови единици, например появата на общи структурни свойства в няколко езика (както свързани, така и несвързани) поради достатъчно дълги и интензивни езикови контакти.
Езиковата конвергенция може да обхваща или отделни фрагменти от езиковата система (например фонологичната система или речник), или целия език като цяло. Концепцията за конвергенция е приложима и за взаимно сближаване на диалекти на един и същи език, в резултат на което може да възникне койне.
Има няколко вида конвергенция в СУК.
Първият е типологичен.Характеризира се с конвергенцията на различни видове медии и масмедии: печат, телевизия, радио, интернет, мобилни комуникации. Пример за това е преминаването на информационни агенции, издателски холдинги, редакции на вестници и списания към използването на мултимедия. Причината за този преход се крие във факта, че по време на развитието на информационното общество и конкуренцията в информационното поле, поради търсенето на визуални медии, печатните версии на вестниците, традиционното радио, масовата телевизия губят позиции пред Интернет като комуникационен канал, тъй като основните характеристики на съвременните медии са скорост, мобилност, мултимедия, гъвкавост, интерактивност.
Четвъртото ниво е семантично. Семантичната конвергенция принадлежи към областта на изследване на текстовата диалогика. Спецификата на съвременното състояние на тази научна област се състои в това, че в момента текстът се разглежда не само като единица на езика или като интензивни езикови контакти. Езиковата конвергенция може да обхваща или отделни фрагменти от езиковата система (например фонологичната система или речник), или целия език като цяло.
Смята се, че текстът не функционира изолирано, а във връзка скъм други предишни и последващи текстове, във връзка с това възниква своеобразен комуникативен акт или мегадиалог, чиято единица е текстът. Следователно възниква семантично взаимодействие между текстовете като реплики на диалог, който има определена предметно-семантична ориентация. Това явление във филологическата наука се нарича семантична конвергенция на текстовете. За първи път М. М. Бахтин заявява семантичното сближаване на текстовете в неговата диалогична концепция. Той твърди, че диалогът се състои от изказвания. Всяко отделно изказване е брънка във веригата на вербалната комуникация и попива като гъба изказванията на други хора и преди всичко предходните звена във веригата, понякога близки, а понякога и далечни в области на културна комуникация.
Норвежките учени Anders Fagerjord и Tanja Storsul разглеждат конвергенцията в медиите по-широко и въвеждат термина „медийна конвергенция“. Те също така предлагат своя собствена класификация на медийната конвергенция:
Терминалната конвергенция е обединяването на някога различни устройства в едно многофункционално устройство, предназначено да получава и консумира информация. Ясно е, че конвергенцията на терминалите става възможна благодарение на конвергенцията на мрежите, тоест фактът, че цифровото съдържание може да бъде всякакъв вид комуникация. Компютърът със сигурност се превърна в такъв конвергентен терминал. Те обаче включват и модерни ръчни мини-компютри, лаптопи и многофункционални декодери, които позволяват не само гледане на кабелни канали по телевизията, но и достъп до интернет чрез прелистване на електронни вестници на телевизионния екран.
Конвергенцията на пазарите следва пряко от конвергенцията на терминали, мрежи и услуги и води до факта, че телекомуникационните компании вече активно играят намедиен пазар, например чрез отваряне на собствени телевизионни канали.
Конвергенцията на жанрове и форми предполага, че в резултат на свързването на различни медийни платформи (печатни медии с телевизионни медии, базирани на интернет портали), жанровете, характерни преди това за всяка една медийна платформа, проникват и асимилират с други (например възникна концепцията за „Интернет колона“).
Регулаторната конвергенция следва пряко от пазарната конвергенция, тъй като в резултат на появата на съвместни пазари властите въвеждат регулаторни процедури, които са общи за всички тези големи пазари.
Ето защо в България през последните пет години тече процес на постепенно трансформиране на различни министерства (масови комуникации и съобщения) в едно голямо министерство.
Като цяло, процесът на конвергенция трябва да се разглежда като основен фактор в еволюцията на съвременните медии.