Интервю с Франк Силва (1993), информация за Дейвид Линч

интервю

Приятно четене и страхотна седмица!

Въпрос: Как стана BOB от Туин Пийкс?

Франк Силва: Случайно. Наеха ме като сценограф на пилотния филм и снимахме в Еверет, Вашингтон, където беше домът на Палмърс. Снимахме вътре, отвън и в стаята на Лора. Това беше епизодът, когато майка й я повика на закуска. Е, тази сцена в спалнята, когато имаше видение. Камерата беше поставена на пътеката, а Дейвид стоеше в коридора под вентилатора. Оправих леглото, добавих финалния щрих. И Дейвид се пошегува: „Франк, по-добре се махни оттам, иначе ще влезеш в кадър“, а след това изведнъж: „Спри!! Е, върни се, седни на леглото, погледни ме през тези железни парчета и хвърли страшен поглед! Така че го свалиха. С мен в основата на леглото. И после като снежна топка.

В: Веднага ли се съгласихте да снимате или се поколебахте? В крайна сметка никога преди не сте играли във филм.

FS: Да, не съм действал преди. Работил съм като актьор преди много години и тогава предимно в театъра. Така че това беше първият път във филма, всъщност се почувствах сякаш Дейвид ме взе на шега. Още повече, че тогава още не знаехме, че ще има сериал. И не знаех, че ще има такъв персонаж.

В: Но когато разбра, усъмни ли се?

FS: Дори не знаех кога работя. Продължиха да ме снимат в последния момент. Те бяха като „Франк, Дейвид те чака на снимачната площадка“, а аз казах „Какво трябва да направя?“ и те бяха: „Не знаем, не е в сценария и Дейвид не знае. Просто отидете." И винаги казваха: "Не забравяйте костюма си" - добре, този, в който участвах в пилота. Така че BOB се облече в моя деним костюм.

В: Снимате ли сега?

FS: Е, всъщност никога не съм действал и никога не съм напускал работата си.

В: И когато решихте да направите филм, виеизненадан? Или Дейвид те предупреди за това?

FS: Той намекна нещо, но не мислехме, че го мисли.

В: Разстроен си от случилото се с Fire Walk With Me.

FS: Искам да кажа.

В: Мисля, че филмът беше невероятен, представи се добре в Европа, но се провали в Щатите...

FS: Доколкото знам...

В: Разстроен ли си?

FS: Не гледам на филмите по този начин... Мисля, че е страхотен филм...

В: Със сигурност...

FS: Не ме интересува как се е превъртяло, т.е. Все още отивам на кино, за да гледам непечеливш филм, преди да отида до боксофиса. Така че не се разстроих. Според мен нашият филм е самодостатъчен и завършен и това определено не е блокбъстър, освен това ми се струва, че New Line е направила нещо с PR кампанията. Лошата реклама може да убие всеки филм. Може би това е целта. Освен това всички гледаха сериала и знаеха развръзката. Но мисля, че не това е важното. Дори и да сте гледали сериала, пак ще отидете на кино, за да си изясните някои моменти веднъж завинаги.

В: Но много от тях току-що бяха изрязани, нали?

FS: О, да...

В: Режисьорската версия е 5 часа, чух...

FS: Колко точно, не знам. Но знам, че Дейвид стреля по дяволите, за да затвори пропуските. Най-тъжното обаче е, че той имаше двучасов договор за филм, което е твърде малко за всеки филм. Включително и за филма си "Див по сърце". Работих върху тези декори и знам колко много не успяха да влязат във филма. Имаха много строг тайминг, но ако историята е добра и хората я харесват, тогава ще седят в киното два часа и половина. Тоест, ако сюжетът ги залови, тогава те няма да забележат как двамачаса. Мисля, че си струва да се замислим.

В: Все още ли ви разпознават като BOB?

FS: Да...

В: Не сте уморени?

FS: Уау, това е комплимент.