Инвентаризацията на състоянието на системите за поддържане на живота на жилищните и комуналните услуги е спешна необходимост
Рейзин Б. Л., редовен член на Академията за жилищно строителство и комунални услуги, ръководител. отдел за енергийна ефективност на жилищно-комуналните услуги FSUE AKH im. К. Д. Памфилова
За втора година се изпълняват подпрограмите „Модернизация на съоръженията на комуналната инфраструктура“ и „Предоставяне на парцели с комунална инфраструктура за жилищно строителство“ на федералната целева програма „Жилища“ за 2002-2010 г., изпълнението на които значително ще подобри състоянието на съоръженията на комуналната инфраструктура. Подпрограмите предвиждат както ново изграждане на животоподдържащи системи, така и реконструкция, повишаваща експлоатационната надеждност на съществуващата комунална инфраструктура.
В момента подпрограмите се финансират от федералния бюджет, бюджети на различни нива, частни инвестиции и извънбюджетни средства.
За по-успешно изпълнение на подпрограмите в установения срок е необходимо да се извърши инвентаризация на състоянието на действащите животоподдържащи системи. Лидерите в индустрията напоследък говорят за това. Все още обаче няма програми за провеждане на такава инвентаризация нито на федерално, нито на регионално, нито на местно ниво. Без познаване на реалното физическо състояние на комуналните инфраструктурни системи е трудно да се осигури тяхната надеждна работа, да се реконструират, модернизират и подменят системите. Само познаването на реалното физическо състояние на системите ще осигури икономичното и най-ефективно използване на средствата, отпуснати за изпълнението на подпрограмите.
Доскоро в много случаи работата по подмяната, модернизацията и реконструкцията на системите се извършваше главно въз основа на размера на амортизацията и броя на авариите на системите.топлоснабдяване и водоснабдяване.
В резултат на проучване на системата за топлоснабдяване в един от градовете на Ленинградска област, проведено от Федералното държавно унитарно предприятие Академия за комунални услуги, беше установено, че стоманените тръбопроводи в някои части на града работят без аварии в продължение на 20 или повече години, докато в други трябва да бъдат заменени поради многобройни аварии с амортизационно износване от около 30-40%.
Необходимостта от инвентаризация на състоянието на животоподдържащите системи се определя до голяма степен от конструкцията на използваните в момента тръби.
Физическото състояние и срокът на експлоатация на системите за комунална инфраструктура се определя от материала на използваните тръби и наличието на защитни покрития.
В развитите страни отдавна се използват стоманени и чугунени тръби с висококачествени покрития на външната и вътрешната повърхност. Значително намалява делът на металните тръби, използвани при ново строителство и обновяване на системи, докато делът на тръбите от полимерни материали нараства, особено в страните от ЕС с 5-8% годишно. Следователно дълготрайността на животоподдържащите системи е 50 години.
Друга картина се наблюдава в Руската федерация. В нашата страна в експлоатационните системи за топлоснабдяване и водоснабдяване се използват предимно стоманени тръби и тръби от сив чугун без вътрешно покритие и некачествено външно покритие. За вътрешно окабеляване се използват стоманени и поцинковани стоманени тръби (последните са с ниско качество). В новото строителство на системи за студено водоснабдяване от няколко години се използват тръби с нодуларен графит и вътрешно цименто-пясъчно покритие, както и тръби от полимерни материали, но техният дял все още не надвишава 1-2% от тръбите в експлоатация.
Съществуваща тръбна конструкция в Българияобяснява краткия експлоатационен живот на тръбопроводните системи на обществената инфраструктура. Стандартният експлоатационен живот е сравнително кратък. Съгласно Временните строителни разпоредби VSN 53/88 (p), продължителността на експлоатация на тръбопроводите за топла вода преди основен ремонт (подмяна) със затворена схема за топлоснабдяване трябва да бъде 10 години, с отворена схема - 15 години. Реалната продължителност на работа често е по-ниска от стандартната.
Текущата ситуация с експлоатираните системи на комуналната инфраструктура, дългият експлоатационен живот на повечето системи причиняват тяхното високо физическо износване и степен на аварии, значително намаляват качеството на жилищните и комуналните услуги.
При изпълнението на подпрограмата „Предоставяне на поземлени имоти с комунална инфраструктура за жилищно строителство“ се предвижда частично използване на съществуващата инфраструктура след разрушаване на порутени и порутени жилища, което ще намали разходите за развитие на комуналната инфраструктура.
При избора на субекти за участие в изпълнението на тази подпрограма се предлага да се прилага коефициентът на използване на капацитета на системите за комунална инфраструктура в общините.
Използването на досегашната комунална инфраструктура обаче е възможно само след извършване на инвентаризация на нейното състояние, установяване на остатъчния ресурс и създаване на необходимите условия за по-нататъшна експлоатация. Може да се наложи първо да се извършат някои мерки, които ще осигурят по-нататъшна безпроблемна работа.
При изпълнението на подпрограма „Модернизация на съоръженията на комуналната инфраструктура” се предлага за оценка на предложенията на субектите на България да се използва показателят за състоянието на комуналната инфраструктура, който се определя катосъотношението на броя на авариите за предходната година към дължината на комуналните мрежи, обслужвани от организациите, участващи в подпрограмата. Това е много полезен индикатор, но в същото време е необходимо ясно да се разграничат злополуките, като от тях се избират само тези, които се определят от реалното физическо състояние.
В резултат на извършване на инвентаризация на състоянието на системите за поддържане на живота по определена програма трябва да се определи тяхното физическо износване, остатъчен ресурс и да се определят възможността и условията за по-нататъшна работа. Въз основа на получените данни е възможно да се класифицира подмяната на определени участъци от тръбопроводи на системи за поддържане на живота в рамките на сроковете, оправдани от размера на физическото износване и остатъчния живот, да се идентифицират участъци, които подлежат на реконструкция и модернизация без подмяна, да се определят изискванията за тръбните материали и условията на работа на тръбопроводите, които трябва да бъдат заменени. Този подход ще повиши надеждността на работа, ще даде възможност за предотвратяване на аварии и ще подобри качеството на жилищните и комуналните услуги.
При извършване на инвентаризация на състоянието на системите за поддържане на живота е необходимо, съгласно специална програма, да се събират, систематизират и анализират данни за работата на системите. Важна част от инвентаризацията е инструменталната диагностика на най-опасните участъци от работещите системи. От 2001 г. FSUE AKH, заедно с Politest Engineering LLC, определя количеството на физическото износване на вътрешните системи за топлоснабдяване и водоснабдяване с помощта на ултразвуков метод, което позволява да се определи остатъчната дебелина на стената на тръбата и да се определи количеството на отлаганията.
За определяне на физическото износване могат да се използват както директни методи, така и експертни оценки, а за определяне на остатъчния ресурс на системите може да се използва компютърна програма.
Разкриващив процеса на инвентаризация на състоянието на участъци от животоподдържащи системи, които са в предаварийно състояние, изисква тяхната подмяна възможно най-скоро.
Извършването на инвентаризация на състоянието на животоподдържащите системи в общините е необходимо за подобряване на тяхната оперативна надеждност чрез идентифициране на места преди аварии, обосноваване и класиране на обектите, които трябва да бъдат заменени, като се вземат предвид местните условия.
Въз основа на гореизложеното можем да предположим, че инвентаризацията на състоянието на системите за поддържане на живота ще позволи по-успешно изпълнение на федералната програма "Жилища".