Иронията на съдбата или Антошка, Антошка, хайде да садим картофи
Тази забавна история ми разказа старият ми приятел Антон.
През есента на миналата година човекът се ожени, жена му е умна, красива, а тъщата му, по думите му, е "тествана", т.к. Той я видя и чу само 2 пъти за една година.
Дойде пролетта, дойде сезонът на засаждане. Съпругата на Антон помоли майка си да й помогне, да посади картофи, боли я кръстът, настаниха я в болницата. Но как да не помогнеш на свекърва си и да угодиш на бременната си жена, Антон се съгласи, без да се замисли, още повече, че само няколко легла.
Получих инструкции, че къде и как дойдох в дачата за първи път. Да, ама забравих ключовете, минах покрай оградата, щях да се връщам и тогава една възрастна дама му вика, такава шарена, обемна:
- Милок! Как попаднахте при Трофимовна?
- Предполагам, че можете да помогнете при засаждането на картофи?
- Да, точно сега карам за ключовете и ще дойда
- Така че, не отивайте, аз имам ключовете, тоест съседка съм, предупреди ме Трофимовна, вече извадих кашоните, ще ви помогна.
Антон беше възхитен и няма нужда да ходи и той бързо ще се справи с помощник. След няколко часа делото беше свършено, Антон отпи от окрошката на съседа и се върна вкъщи с чиста съвест и чувство за постижение.
Седмица по-късно дойде пак, пак да сади картофи, само че с тъща си, защото последния път една хитра .. съседка го доведе до нейните лехи, парцелите им са дупчени, варелите за вода са в същия цвят, кутиите за семена също, лехите са точно като шарката и за двете, няма ограда.
„Ама какво е, какъв бик, трудно ли му е да помогне на един пенсионер, да не таи злоба“, каза по-късно съседът.