Isbn 5-89815-675-5
за студенти от висши педагогически
Рецензенти: д-р пед. науки, проф.HP Волкова,доктор по психология. науки, проф.Ю.Т. Магпасов
Психология на слепи и хора с увредено зрение: Учебник за студенти от висши педагогически учебни заведения. - Санкт Петербург. 2006. - 336 с. - (Поредица "Корекционна педагогика").
Професор А.Г. Литвак работи повече от 30 години в единствената катедра по тифлопедагогика в България – Руския държавен педагогически университет. ИИ Херцен.
Книгата "Психология на слепите и слабовиждащите" е преведена на много езици и е широко известна.
Книгата е предназначена за студенти от факултетите по корекционна педагогика и специална психология, освен това е сериозно ръководство за практиците.
UDC 376BBK74.3
Isbn 5-89815-675-5
Плановете за обучение на тифлопедагози на предучилищни институции, учители и възпитатели на училища за слепи и хора с увредено зрение, рехабилитатори на кабинети и училища за рехабилитация на възрастни със зрителни увреждания в дефектологичните факултети включват курса "Tiflop-психология" (психология на слепи и хора с увредено зрение). За да улесним усвояването на този курс от студентите, през 1972 г. издадохме книгата "Очерци по психология на слепите и слабовиждащите", а през 1985 г. - учебника "Тифлопсихология".
Така се създаде предпоставка за по-нататъшно задълбочаване на теорията за развитието в условията на сензорен дефицит. Освен това процесуалният подход е заменен от нов, личен подход, при който психичните процеси и състояния се разглеждат не изолирано един от друг, не абстрактно, а като структурни компоненти на личността.
Натрупването на нови експериментални факти и тяхното теоретично обобщение изведе дефектологията на преден план в педагогическите науки. Успехът на дефектологията е признат не само в нашатастрана, както се вижда например от присъждането на Държавната награда на A.I. Мещеря-
В момента развитието на проблема за контролиране на умственото развитие на аномално дете излиза на преден план сред редица задачи за психологията на слепите и слабовиждащите. Доскоро развитието на аномалните деца се решаваше главно по отношение на корекцията и компенсацията на дефекта. На сегашното ниво на развитие на тифлопсихологията и тифлопедагогиката, фокусът очевидно трябва да бъде върху управлението на развитието на личността на аномално дете, за да се предотврати появата на вторични дефекти. Такова управление, както показват многобройни проучвания, е напълно възможно.
Разбира се, такава формулировка на въпроса не премахва проблема с корекцията и компенсацията на нарушените функции, но в случай на успешно решаване на проблема с развитието на ненормално дете, центърът на тежестта на коригиращите и компенсаторните влияния може да се премести в областта на първичните дефекти, като по този начин значително улеснява работата на учителите, тъй като спонтанното влияние на соматичен дефект (нарушение на зрителния анализатор) ще бъде до голяма степен блокирано. И което е по-важно, ще помогне да се сближат, да се сближат пътищата на развитие на едно ненормално и нормално дете. Този подход ще допринесе за рехабилитацията на хората с увредено зрение, интегрирането им в обществото на зрящите. Това твърдение се основава на идеята, изразена в началото на века от известния български дефектолог Г.И. Трошин, според който няма разлика между нормални и ненормални деца
фундаментална разлика. Развитието и на двете се подчинява на едни и същи закони, разликата е в метода на развитие.
Въпреки че, както беше отбелязано по-горе, през последното десетилетие психологията на слепите и хората с увредено зрение направи значителна крачканататък някои от въпросите му се нуждаят от доразвиване, което доведе до различно отразяване в разделите на учебника на отделни структурни компоненти на психиката на слепите и слабовиждащите. Тези раздели включват преди всичко стабилните психични свойства на личността и емоционално-волевата сфера на психиката на хората с увредено зрение. Тези раздели на тифлопсихологията се нуждаят от по-нататъшно развитие.
Слабото зрение е границата между нормалното зрение и слепотата. Следователно, в много прояви на умствена дейност хората с увредено зрение практически не се различават от нормата. В тази връзка отделни раздели и глави от учебника са посветени изключително на психиката на слепите.
Специално трябва да се отбележи, че при представянето на програмния материал ние изхождахме от факта, че курсът по специална психология се основава на редица дисциплини, изучавани преди това от студентите, и следователно формулировките на определенията, описанията на същността на физиологичните механизми на определени явления са дадени в изключително кратка и обобщена форма. С други думи, учебникът е предназначен за студенти, които са усвоили анатомията, физиологията и патологията на органите на зрението, физиологията на висшата нервна дейност, основните модели на развитие и прояви на психиката в норма.
Усвояването на общи и тифлопсихологически знания ще позволи на студентите-дефектолози съзнателно да усвоят теорията на образованието и обучението, методите на обучение в специално училище и специални предучилищни институции, да овладеят необходимите практически умения, да станат знаещи, разбиращи и любящи учители.