Историческа призма на XIX-XX век

призма

От края на 1880г. Арменският национализъм е в противоречие с политиката, провеждана от царското правителство в националните покрайнини, което води до драматични промени в българо-арменските отношения.

Правителството обаче среща твърда съпротива от страна на арменското духовенство.

xix-xx

"Историческа призма": XIX век. Как арменците се пазариха за държавност

В края на 1895 г. ръководителят на цивилната част в Кавказ С.А. Шереметев в най-покорна бележка обърна специално внимание на „сепаратисткото движение сред арменците, което се среща навсякъде през последното десетилетие“ и предложи, за да се предотвратят възможни усложнения и влошаване на арменския въпрос, да се извади образованието на арменското население от сферата на влияние на Арменската григорианска църква и да се прехвърлят образователните институции, съществуващи при църкви и манастири, към Министерството на народното образование.

В резултат на това през 1897 г. всички арменско-григориански църковни училища, с изключение на Духовната академия и семинариите, бяха прехвърлени под юрисдикцията на министерството, което доведе до спорове за собствеността на църковните училища. Арменското духовенство, по нареждане на католикоса, започва да води дела за връщане на имуществото на църквата и печели няколко дела.

Като изход от ситуацията новият главнокомандващ в Кавказ Г.С. Голицин в най-покорна бележка, представена през 1899 г., предлага да се прехвърли в хазната цялото недвижимо имущество на Арменската григорианска църква.

xix-xx

"Историческа призма": 1828-1829. Как арменците уредиха Грибоедов

призма

"Историческа призма": 1905г. Зверствата на дашнаците шокират българските власти

На 27 май 1905 г. полицейският пазач Григорий Бабенко, който се връщаше от патрули заедно с охраната Лагунов, на 3 версти от Шуша, беше обстрелян от арменци от засада. Бабенко и конят му са убити, а Лагунов остава невредим.

Историческа

"Историческа призма": XIX век. Преселените в Кавказ арменци се превръщат в главоболие за империята

Полицейският пазач Иван Коляда, заедно с четирима други пазачи, придружаваха пощата от Шуша до Герюси. По време на това пътуване те бяха нападнати от арменци, които раниха смъртно пазача Коляда, убиха три пощенски коня и откраднаха 3000 рубли. С предприетите мерки са установени следи от престъпниците, но задържането им не е възможно, а са намерени само част от откраднатите пари.

xix-xx

"Историческа призма": 1914г. Как арменски рецидивисти планираха да забият нож в гърба на България

Доктор по философия по история, водещ изследовател в Института по история на името на А. А. Бакиханов на Националната академия на науките на Азербайджан