История и предпоставки за възникване на ФСБ на България – Федерална служба за сигурност на България
През първия месец и половина след победата на Октомврийското въоръжено въстание задачата за потушаване на съпротивата на експлоататорите се изпълнява главно от Петроградския военно-революционен комитет. Това беше временен, извънреден орган, който работеше под ръководството на Централния комитет на RSDLP (b) и Съвета на народните комисари. Военнореволюционният комитет създава нови органи на властта, организира снабдяването на градовете и армията с храни, реквизира стоки от буржоазията, изпраща емисари и агитатори в провинциите. Една от най-важните му функции е защитата на революционния ред и борбата с контрареволюцията.
В съответствие с решението на Съвета на народните комисари Дзержински се заема с организирането на комисия за борба с контрареволюцията и саботажа. Той покани в комисията видни болшевики - В.К. Аверина, В.Н. Василевски, Д.Г. Евсеева, Н.А. Жиделева, И.К. Ксенофонтов, Г.К. Орджоникидзе, Я. X. Петерс, К.А. Peterson, V.A. Трифонова.
По това време ЧК има право само да арестува, претърсва, изземва и други превантивни мерки срещу контрареволюционери и саботьори. След предварителното разследване тя трябваше да прехвърли делата на Революционния трибунал или да ги спре.
По-специално се отбелязва, че Министерството на вътрешните работи "... не е в състояние да осигури необходимото ниво на агентурно-оперативна работа в светлината на задачите, възложени на съветското разузнаване от ЦК на КПСС и съветското правителство", и в тази връзка се съдържа предложение за отделяне на оперативно-чекистки отдели и отдели - имаше 16 от 40-те структурни подразделения на министерството - и на тяхна основа да се формира Комитет по въпросите на държавната сигурност към Съвета. на министрите на СССР.
В същото време под ръководството на председателя на КГБ беше организирана група за обучениеи обобщаване на опита на органите за сигурност и данни за противника с щат от 10 души, който стана гръбнакът на бъдещата Аналитична дирекция, сформирана през 1990 г.).
През 1967 г. органите на КГБ преследват 738 души, от които 263 за особено опасни престъпления и 475 за други държавни престъпления. Сред предадените на съд 3 души, извършили саботаж, 121 души са предатели и наказатели от периода на нацистката окупация, 34 души са обвинени в държавна измяна и опит за държавна измяна, 96 души - за антисъветска агитация и пропаганда, 221 души - за незаконно преминаване на границата, 100 души - за присвояване на държавна и обществена собственост в големи размери и подкуп, 148 души - в контрабанда и нарушение на правилата за валутни сделки, един чужденец и един съветски гражданин са арестувани за шпионаж.
Следствените органи на КГБ са прегледали 6732 архивни наказателни дела на 12 376 души по молби на граждани, като са издадени заключения за прекратяването им по 3783 случая.
Голямо значение беше отделено на превантивните мерки, насочени към предотвратяване на държавни престъпления. През 1967 г. в КГБ са били профилактирани 12 115 души, повечето от които са допускали без враждебни намерения прояви с антисъветски и политически вреден характер.
През 1967 г. около 30 кг злато на слитъци и монети, предмети от благородни метали и камъни, чуждестранна валута и различни стоки на обща стойност 2 милиона 645 хиляди рубли са иззети от контрабандисти и търговци на валута от контролно-пропускателните пунктове на граничните войски и следствените апарати на КГБ.
На 12-ти отдел на 5-то управление е поверена задачата да гарантира сигурността на масовата общественост.събития в Москва - фестивали, форуми и др.
14-ти отдел се занимаваше с предотвратяването на идеологически саботажни действия, насочени към журналисти, служители на NSR и обществено-политически организации.
Във връзка с формирането на нови отдели, ръководният състав до 1982 г. се увеличава до 424 души.
Общо, както Ф.Д. Бобков, 2,5 хиляди служители са служили в СССР чрез 5-то управление. В 5-та служба или отдел в района са работили средно по 10 души. Агентният апарат също беше оптимален, средно имаше 200 агенти на регион.
6 май 1991 г Председателят на Върховния съвет на RSFSR B.N. Елцин и председателят на КГБ на СССР В.А. Крючков подписа протокол за образуването в съответствие с решението на Конгреса на народните депутати на България на Комитета за държавна сигурност на РСФСР, който има статут на съюзно-републикански държавен комитет. За негов ръководител е назначен В.В. Иваненко.
През май 1997 г. е извършена основна реорганизация на централното управление: от 22 управления остават 5, останалите са обединени в 5 управления Указ на Президента на България № 515 от 22 май 1997 г. "За устройството на Федералната служба за сигурност на Република България"