История на Балаклава - Пътуване из Крим
Историята на Балаклава, древен кримски град, който през 2004 г. навърши 2500 години, е невероятна. Името "Балаклава" се връща към тюркското "balyk-yuve", което означава "рибна мрежа, гнездо за риба". В самия център на града се намира известният залив Балаклава. Повърхността на водата в него е толкова гладка, че изглежда „напълнена до ръба“. На изхода от залива има скална крепост с руините на крепостта Чембало. На отсрещния бряг е планината Таврос, вътре в която има бивш подземен завод за подводници, сега музей.
Телец в Балаклава
Името на планината напомня за най-древните обитатели на тези места - племената таври. Те се влюбиха в разклоненията на Главния хребет на Кримските планини около 8 век. пр.н.е. "Таврос" на гръцки означава "планинец".
Племената на таврийците се занимавали със скотовъдство, земеделие и морски грабежи. Тук, в този залив, те примамиха, запалиха огньове, гръцки кораби, убиха пленниците с удар с тояга по главата, украсиха палисадата около жилищата с черепи и проляха кръв върху олтара на богинята Богородица. Някои историци смятат, че хитрият Одисей, легендарният герой от поемата на Омир "Одисея", е стигнал до кръвожадния Телец. Ето как Омир описва залива в 10-та песен на поемата:
Влязохме в славния кей: Оформят го скали, Издигат се стръмно от двете страни И се движат близо до Големи устия, един срещу друг От тъмната бездна Морето със стърчащи камъни, Преграждащи входа и изхода. ... има вълни нито големи, нито малки , има гладка равнина лоното на морето блести.
Омир казва, че корабите на Одисей влезли в залива, моряците слезли на брега и били пленени от великаните на племето Лестригон. Лестригоните бяха канибали и всички гърци претърпяха ужасна съдба, само Одисей избяга.Ако приемем, че Омир описва Балаклавския залив, тогава той нарича таврийските племена лестригони.
Балаклава през Средновековието
Предполага се, че от 5 век пр. н. е. на брега на този залив се е появило гръцко селище. От незапомнени времена до нас е достигнало гръцкото име на този залив - Syumbolon-Limne (пристанището на символите). Историците смятат, че поради невъзможността да се намери входа на залива през нощта, древните жители са палели огньове по бреговете му. Тези огньове бяха символите на залива.
През II-III век от н.е. в близост до Балаклава е базиран римски военен лагер, което направи възможно установяването на археологически разкопки от 1992-1999 г. През 1996 г. съвсем случайно при строеж на къща е открито древноримското светилище на Юпитер Долихен с богато съкровище от медни и сребърни монети. В началото на 14в тук се появяват генуезците. На висока скала над залива те изграждат крепостта Чембало.
В края на 15 век (през 1475 г.). Крим е превзет от турците. Те също дойдоха тук и, като видяха красив залив с тясна уста, гъмжащ от риба, му дадоха името Балък-юва (рибно гнездо). Това име дойде до наши дни, само българският вместо тюркското произношение започна да говори по по-удобен начин - Балаклава.
Балъка е част от българската империя
Турците притежават крайбрежието на Крим до края на 18 век. През 1783 г. Крим е присъединен към Българското царство. За защита на нови земи в Балаклава с указ на Екатерина II е създаден граничен гръцки батальон. Гърците помагат на България във войната с Турция и страхувайки се от отмъщението на турците се преселват в новите български земи. Четири години по-късно, през 1787 г., императрицата предприема пътуване до Таврида. В огромната й свита бяха австрийският император Йосиф II, генерал-губернаторът на Нова България Григорий АлександровичПотемкин, дипломати на европейски държави.
След като посети Севастопол, императрицата отиде в Балаклава. В околностите на Балаклава пътниците бяха посрещнати от кавалерийски отряд от амазонки (100 гръцки жени, съпруги на офицери). Ездачите бяха облечени в зелени кадифени якета, гарнирани със златна дантела, пурпурни кадифени поли, бели тюрбани с щраусови пера. Ротата се командваше от съпругата на офицер от Балаклавския гръцки батальон Елена Ивановна Сарандова. Катрин присъди на Саранда ранга на капитан на амазонките и каза: „Доволна съм от теб, амазонски капитане“.
Известни личности в Балаклава
Това малко градче видя сред своите гости не само българската императрица Екатерина II, но и министър-председателя на Великобритания по време на Втората световна война Уинстън Чърчил, български поети, художници, музиканти, художници. Балаклава продължава да привлича политици и творчески хора днес.
До края на 19в. Балаклава беше малко малко известно погранично градче. В края на 19 век Балаклава започва да се развива като курортен град - появяват се аристократични дачи и нови хотели. В началото на 20 век тук идват да отдъхват и представители на българската интелигенция. Известният български писател Александър Иванович Куприн заобича и прослави Балаклава.
Балаклава - затворен град
През годините на Студената война се появи уникален таен обект - подземен ремонтен завод за подводници. Ето защо дори преди 2 десетилетия малко от гостите на Крим са чували името Балаклава.
Влизането тук беше забранено, а самият град не беше поставен на картите. След разпадането на СССР започва процесът на демилитаризация на Балаклава и градът бързо се развива като туристически и развлекателен център. Населението на Балаклава е 23 хиляди души. Градът ецентърът на Балаклавския общински район на Севастопол.
Балаклава днес
Всяка година броят на местните и чуждестранните туристи, посещаващи този ъгъл на Крим, се увеличава. През 2004 г., по време на честването на 250-годишнината на града, беше извършена основна реконструкция на насипа, на площада се появи нов паметник на Леся Украинка. 1 май.
В Балаклава се появиха нови хотели и ресторанти. Всички заведения за обществено хранене тук са специализирани в приготвянето на ястия от риба и морски дарове. Най-известните и популярни сред туристите са ресторантът "Хижата на Рибака", ресторантът "Балаклава", чиито почетни гости по различно време са били Б. Елцин, филмовите художници Г. Куценко, Н. Караченцев, режисьорът Алла Сурикова, журналистите Николай Сванидзе и Леонид Парфенов. Популярна е и механата на яхт клуб "Златен символ".
Всяко лято Балаклава се превръща в огромна снимачна площадка (лентите „Шофьор за Вера“, „Сафо“, „Танкерно танго“, „Девета компания“, „Шик“, много музикални видеоклипове са заснети тук, включително видео към песента на Александър Рибак „Небесата на Европа“). Градът ежегодно е домакин на фестивала на бардовската песен "Балаклавски празници", международния младежки музикален фестивал "Перлен рай" и др. Ако желаете, винаги можете да разгледате насипа на Балаклава онлайн.