История на Биробиджан
Историята на Биробиджан започва през 1912 година. Правителството на страната взе решение за необходимостта от заселване на територията в близост до железопътната линия Амур. Първата станция е открита под името "Tikhonkaya", която е получила името си от zaimka - хълмът на Tikhonky. В близост до тази гара е основано малко селище, което след 16 години е превърнато в работно селище.
През 1928 г. Централният изпълнителен комитет на СССР решава да предостави безплатна земя на еврейското работещо население в Далекоизточната територия, Амурската ивица. Подобно решение беше добре обмислено, тъй като по това време близостта на Япония и Китай до тези места беше опасна. Заселниците трябваше да укрепят границата на Далечния изток. Следователно, земя е разпределена за еврейския народ точно в близост до гара Тихонкая.
През 1929 г., след избухването на съветско-китайския конфликт, съчетан с окупацията на Манджурия от японците, заселването на този регион се превръща в приоритет за СССР. През тези години правителството се опитва да подобри политическите отношения със западните страни и затова стартира проекта Биробиджан, надявайки се по този начин да повлияе на проеврейското население на Америка и Европа. Освен това такъв проект е финансиран и от богати чуждестранни евреи, а освен това решава икономическите затруднения на някои жители на СССР. Всички селища на жителите на тази националност бяха свързани с железопътни линии на Транссибирската железница.
През 1928 г. тук започват да се създават артели и същевременно работни места. Веднага се организират шивашки и обущарски работилници, както и малка тухларна фабрика, която обаче произвежда сто хиляди тухли за година.
През 1931 г., с превръщането на Тихонкая в работно селище, той също получава името Биробиджан.
И след тригодина, с обединяването на земите в Еврейската автономна област, Биробиджан става административен център. Става град едва през 1937 г. По това време населението му вече наброява около 12 хиляди души. Освен това около 1500 от тях пристигнаха от Америка, европейски страни и много други.
В края на 30-те години не само индустрията се развива с ускорени темпове, но се откриват и първите технически училища. Учили са за учители, лекари и железничари. Също така тук започват да излизат първите вестници и литературни списания, започва да работи първата радиостанция.
В годината на Втората световна война около 11 хиляди души отиват на фронта от Биробиджан, повечето от които никога не се завръщат. Цивилното население възстановява индустрията за нуждите на съветската армия. Градът започва да произвежда боеприпаси, парашути, ски, ремаркета и колички, униформи, сапун и много други.