ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО - Страница 3
6.Висок Ренесанс. Утвърждаването в изкуството на хуманистичния идеал за хармонично развита, красива личност. Творчеството на Леонардо да Винчи, Рафаел Санти и Микеланджело Буонароти.
Висок Ренесанс, период в историята на изкуството в Италия, падащ в края на 15-ти и 1-вата четвърт на 16-ти век. и бележи най-високата, класическа фаза в развитието на художествената култура на Ренесанса. Основните центрове на изкуството на V. V. са Флоренция, Рим и Венеция (в които V. V. също улавя 1530-те години); основните представители са Браманте, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Джорджоне, Тициан. В архитектурата, скулптурата и живописта на В. В. реализмът, хуманизмът и героичните идеали на Ренесанса, както и пълнотата на живота и яркостта на образите са получили синтетично обобщен израз, пълен с титанична сила. Изкуството на В. В., което се развива необичайно бързо и многостранно, като цяло се характеризира с величествен, монументален характер, хармонично съвършенство и възвишен идеален ред. Принципите на V. V. са пречупени по сложни и разнообразни начини в цялото италианско изкуство от 16 век. и оказва силно влияние върху световната художествена култура. Характеристиките на синтетичния стил на V. V. са присъщи на творчеството на редица немски художници от първата половина на 16 век.
® в широк смисъл: признаване на ценността на човек като личност, правото му на свободно развитие и проявление на неговите способности, утвърждаване на доброто на човек като критерий за оценка на социалните отношения.
® в тесен смисъл: светски мироглед, който се разпространява в Европа по време на прехода от феодализъм към капитализъм през културния Ренесанс.
Новото в хуманистичния мироглед е, че той: 1). Първият светски мироглед в нова Европа (преди беше духовен). 2). Този мироглед се появи като алтернативасредновековен религиозен аскетизъм. Концепция за мир. Хуманистите предлагат своя нова концепция за света: СВЕТЪТ е единно и хармонично цяло, а не два противопоставени един на друг свята; хуманистите доказват, че небесният свят е продължение на земния и между тях има хармония, съзвучие. Хуманистите намират това потвърждение в древността. От тази идея става ясно, че земният свят е също толкова важен, колкото и небесният. Основен закон на хармонията. Човекът е свободна, независима, индивидуална личност, ценна сама по себе си, а не защото е създадена от Бога. Човекът е най-съвършеното творение на Господа, върху което е печатът на Господа, той е създаден по Негово подобие, следователно човекът е венецът на природата, извисяващ се над природата, т.к. Бог му даде разум и свободна воля. Човекът също е творец, неговата дейност и творчество се ръководят от ума, както и дейността на Господа. И тъй като Бог твори в небесния свят, след това в земния свят - човекът - центърът на Вселената. Човек не идва на света първоначално, той получава от природата наклонностите, възможностите, по природа добър човек, Бог създава добър човек, но тези положителни наклонности трябва да се развиват. Как ще ги развие зависи от човека и следователно човекът сам определя съдбата си. Смисълът на човешкия живот е максималната себереализация и развитието на онези дарове, които природата дава на човек. Само в дейността човек се реализира и израства. Всеки мироглед формира идеята за идеален човек като хармонична, универсална личност (всеобхватно развита). Той хармонично съчетава физическо съвършенство (красота на тялото), духовност (красота на душата) и висок интелект (тази идея също е възродена от древността). Този идеал е постижим за всеки. Човек може всичко, т.е. човешките възможности не са ограничени, т.к. той е центърътВселена, защото той е богоподобен. Пътят към съвършенството, към саморазвитието се определя от етиката, която се превръща във водеща наука. Хуманистичната етика твърди, че за да постигне хармония, човек трябва правилно да организира начина си на живот. Аскетизмът на Средновековието осакати и пречупи човешката природа. Затова хуманистите се противопоставиха на такъв аскетичен начин на живот със собствен, състоящ се от три основни принципа: 1 - естествен начин на живот (прогенитарен); 2 - радост, заради която си струва да живееш; 3 - дейност, в която човек се проявява, утвърждава. Етиката на хуманизма ориентира хората към най-активното, творческо отношение на хората към реалността. Изводите на хуманистите: Човекът е центърът на Вселената и неговите възможности са неограничени. Той трябва да научи света, съвсем самостоятелно, воден от разума и да направи този свят още по-добър. Така че той действа и като творец. Човешката дейност винаги е оправдана. Начинът на социалния живот трябва да се подобри. Тук хората трябва да покажат своята мъдрост.
1475) - Национална художествена галерия, Вашингтон, САЩ. Беноа Мадона (1478-1480) - Ермитаж, Санкт Петербург, България. Богородица с цветя (1478-1481) - Старата пинакотека, Мюнхен, Германия. Поклонението на влъхвите (1481) - Уфици, Флоренция, Италия. Чечилия Галерани с хермелин (1488-90) - Музей Чарториски, Краков, Полша. Тайната вечеря (1498) - Манастир на Станция Мария Деле Грацие, Милано, Италия. Мадона в пещерата или Богородица в пещерата (1508) - Национална галерия, Лондон, Англия. Мона Лиза или Мона Лиза - музей Лувър, Париж, Франция. Мадона с младенеца и Света Анна (
1510) - Лувър, Париж, Франция
Рафаел Санти (Raffaello Santi) от Урбино (1483-1520) - италиански художник и архитект, един от най-великите художници в целия святистория.В неговото творчество с най-голяма яснота са въплътени хуманистичните идеали на Високия Ренесанс за красив и съвършен човек, живеещ в хармония със света, идеалите за жизнеутвърждаваща красота, характерни за епохата.Четирима гении блестят в Италия по време на Високия Ренесанс. Всеки от тях е цял един свят, завършен, съвършен, погълнал всички знания, всички постижения на миналия век и ги издигнал до нива, недостъпни за човека: Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Тициан. Името на Рафаел в световната история на изкуството се свързва с идеята за възвишена красота и хармония. Изкуството му е изключително хармонично, лъха от вътрешен мир, духовна чистота, мир. През краткия си живот Рафаело създава много стативни картини, световноизвестни фрески и отлични портрети. Универсално надарена личност, подобно на много други майстори на италианския Ренесанс, Рафаело също е бил архитект и е ръководил археологическите разкопки. Сюжетите на творбите на Рафаел са разнообразни, но през целия живот на художника образът на Божията майка е особено привлечен. Рафаело заслужено е наричан "майстор на мадоните", картините му "Мадона Конестабиле", "Сикстинската мадона", "Мадона в зеленото", "Мадона в стола", придобиват световна слава. Преждевременната смърт попречи на Рафаело да получи безпрецедентна награда за художник и да стане кардинал. Флорентински мадони (1504-1506): - "Мадона дел Грандука" (1504) - "Мадона със щиглец", "Мадона дел Карделино" (1507) - "Мадона Балдачино", или "Мадона под балдахина", (1506-1509) - "Мадона Естерхази" (1508) Светото семейство: - "Мадона с брада" по-малко Йосиф“ (1506). Ранни портрети: - Портрети на Анджело и Мадалена Дони (1506) - "Автопортрет" (1506) - Портрет на жена "Няма" (1507-1508) - "Портрет на бременна жена"(1506-1507) - "Портрет на дама с еднорог" (1505-1506)Римски период на творчеството на Рафаело (1508-1520)Ватиканските стаи (1508-1511): - Фреска "Изложението на св. апостол Петър от тъмницата" (1508-1511) - Фреска "Атинската школа" (1 509-1511) - Фреска "Изгонването на Илиодор" (1509-1511) и др.
Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti; иначе - Michelangelo di Lodovico di Lionardo di Buonarrto Simoni) (1475-1564) - един от най-удивителните майстори на Високия и Късния Ренесанс в Италия и в света. По обхвата на дейността си той е истински универсал - блестящ скулптор, велик художник, архитект, поет и мислител. Монументалността, пластичността и драматизма на образите, възхищението от човешката красота се появяват още в ранните творби на майстора. Неговите творения утвърждават физическата и духовна красота на човека, неговите безгранични творчески възможности.Голяма страст владееше съществото му, а той беше страшен, защото подчиняваше всичко на страстта си, без да щади нито другите, нито себе си. Той знаеше какво иска и, както се случва и с най-забележителните хора, той твърдо вярваше, че само неговата воля е достойна за уважение: че заветната цел е ясна за него, както за никой друг. Заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело Микеланджело съставлява триадата на най-големите светила, появили се на хоризонта на изкуството през цялата християнска епоха. Той придобива шумна, неувяхваща слава и в трите основни области на изкуството, но той е скулптор par excellence: пластичният елемент надделява в неговия гений до такава степен, че неговите картини и архитектурни композиции са отпечатани с този елемент. Той е първият скулптор, който познава структурата на човешкото тяло и издълбава мраморни скулптури, показващи красотата на човешкото тяло. Трагедията на Микеланджело беше, че той,гениалният скулптор, който имаше феноменален усет към мрамора, трябваше да се подчинява на капризите на своите покровители-папи и да се занимава с живопис, архитектура, бронзолеене и създаване на стенописи. Но дори и в тези области, които не са му присъщи, се проявява истинският гений на майката. За съжаление много от неговите планове и идеи остават нереализирани, голяма част от неговите творения не са оцелели до днес, много проекти не са завършени през живота му. Микеланджело беше един от най-великите скулптори, най-великите художници и най-великите архитекти на своето време; няма друга личност като него, оставила толкова богато наследство на следващите поколения. В целия свят името на Микеланджело се свързва със стенописа „Сътворението на Адам“, статуите на Давид и Мойсей, катедралата „Св. Петър в Рим. ПРОИЗВЕДЕНИЯ: Мадона при стълбите. Мрамор. ДОБРЕ. 1491. Флоренция, музей Буонароти. Битката на кентаврите. Мрамор. ДОБРЕ. 1492. Флоренция, Музей Буонароти. Пиета. Мрамор. 1498-1499. Ватикана, катедралата Св. Петър. Мадона с младенеца. Мрамор. ДОБРЕ. 1501. Брюж, църквата Нотр Дам. Дейвид. Мрамор. 1501-1504. Флоренция, Академия за изящни изкуства. Мадона Тадей. Мрамор. ДОБРЕ. 1502-1504. Лондон, Кралска академия на изкуствата. Приклекнало момче. Мрамор. 1530-1534. България, Санкт Петербург, Държавен Ермитаж. Брут. Мрамор. След 1539 г. Флоренция, Национален музей Барджело. Страшен съд. Сикстинската капела. 1535-1541. Ватикана.
7.Творчеството на най-големите майстори на Северния Ренесанс: Ян ван Ейк, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стари, Албрехт Дюрер.