Историята на черкезите, черкезите и техните фамилни имена
ТЯХНАТА ИСТОРИЯ, СПОРЕД МНОГО БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ, СЕ КОРИ ДАЛЕЧЕ НАЗАД В КАМЕННАТА ЕПОХА.
Различни имена за черкезите
В древността и в различни периоди от историята черкезите се появяват под различни имена, които обозначават само някои от племената. За да се избегне объркване, тези имена трябва да бъдат правилно дефинирани и описани. Древните гърци познавали предците на черкезите под имената зих и керкет, което означавало две различни племена черкези.
Грузинските хронисти наричат черкезите джик /същото като зих/, а страната им - Джикетия. Авторът на "Дербент-наме" нарича всички хора, които са живели между река Терек и Черно море, "юли-и", което означава мравки, което означава, че всички тези територии винаги са били обитавани от различни черкезки племена.
Първоначално черкезите се състоят от седем основни племена: зихи, керкети, синди, гениохи, ахини, занихи и баски. Но след това тези имена се промениха и бяха заменени със следните: кемиргой, кабардей, шапсуг, натухай, абадзех, бжедуг и баск. Керкетите заемат територията на Кабарда по времето на Страбон, а също така живеят на Черно море в устието на река Пшат. Били са добри мореплаватели, но част от племето емигрирало във Византия и се твърди, че част от тях все още живеят в град Мисрата в Либия под името „ашират ел-саракиса” /племето на черкезите/. Синдите вероятно са били основното племе и са заемали целия Кубан и Кабарда.
Племето зих живеело близо до Черно море на юг от ачинците. Първоначално те са живели на територията на Кубан, но през 1 век пр. н. е. се преселват на Черноморието.
Гениохите заемат крайбрежните райони на Черно море на юг от зихите. Те бяха издръжливи воини и добри моряци, ноотчаяни пирати. Смята се, че са от гръцки произход.
Занихите живеели на юг от Гениохите, но след 12 век името им се променило на Джан. Много семейства днес формират своите фамилни имена от това племенно име, като Zhanoko, Zhankhot, Zhangey, Zhanbora и т.н.
Но традиционното историческо име на черкезите е нат или нарт, което е запазено в поезията, легендите и народните приказки, например:
а/ В Дербент-нам земите на черкезите се наричат Юли-Андс.
б/ Нещо повече, Страбон, който пише през 26 г. пр.н.е., също нарича река Кубан Антикита.
в/ Картата на Лапия, съставена според Птолемей и Плиний, дава името Антика, което означава Антес на двата бряга на река Кубан и при вливането й в река Лаба.
От казаното става ясно, че в историческите времена черкезите са наричани мравки. Но с течение на времето се променя и става „нат” или „нарт” на черкезки език, което е изкривена форма на думата „мравка”. По-късно се приема, че антите са от славянски произход. Те заемат територията на Западен Кавказ, източните брегове на Черно море, както и северното крайбрежие на Азовско море.
Що се отнася до името черкезки, мненията се различават по отношение на произхода му, като някои смятат, че произлиза от персийския език, докато други смятат, че е от татарски или тюркски произход. То обаче е по-скоро изкривена форма на старото име "керкет", с което древните гърци са наричали нашия народ или някое от неговите племена.
Черкезите на езика си наричат себе си адиги, а през 12 век българите им дават името "касог", с което и до днес се нарича едно от основните племена /шапсуги/.
В продължение на много векове от своето съществуване различни племена многократно променят имената и местата си на заселване. Но привнимателно разглеждане става очевидно, че всички тези племена имат общ произход и език и че всички те принадлежат към един и същи корен. Дори и днес можем да идентифицираме някои от тях по следния начин: зихите, както са ги наричали древните гърци, очевидно са съвременните убихи. Те винаги са заемали източните брегове на Черно море.
Що се отнася до абадзехите, техните съседи убихите ги наричали "синджшауа" /синдж-синове/. Следователно те трябва да са потомци на синдите, които са живели на територията на Кубан и където все още съществува град Синджи, напомнящ за едно от имената на синдите.
Относно племето Кемиргой можем да кажем, че самото му име подсказва, че вероятно са потомци на кимерийците, които са живели край Босфора от двете страни на Керченския пролив.
Други народи, като готи, варяги, сармати, гърци и др., се смесват с черкезкото население, без да оставят следи, с изключение на някои фамилни имена, напомнящи имената на тези народи.
След изселването след 1864 г. основната част от черкезите /около 2-3 милиона/, както и други малцинства /кюрди, араби, албанци, бошняци, арменци/ живеят в Турция/Анадола, където след като са прогонени от царете, намират втора родина. Говорят турски и родния си език, но нямат собствена писменост.
В Анадола те продължават предишния си начин на живот без забележими промени. През цялото това време, изминало от напускането на родните си земи в Кавказ, те продължават да осъзнават своята националност и не забравят предишната си родина. Общият брой на черкезите в Кавказ (включително кабардинците) е по-малко от половин милион, но въпреки малката си численост, при новия режим те направиха значителна крачка напред през последните десетилетия. Те изучаваха и развиваха родното си мястоезик, който за кратко време се превърна в книжовен, създадоха своя национална история и успяха да възродят своята литература и фолклор. Те имат свой собствен университет в град Налчик, столицата на Кабарда.