Историята на създаването на флуоресцентна лампа
Историята на луминесцентната лампа е доста обемна както във времето, така и в броя на свързаните с нея изобретения. Преди първите флуоресцентни лампи във формата, която виждаме до днес, да се появят в частни домове и офиси, учените и инженерите трябваше да изобретят вакуумна тръба, да експериментират с различни инертни газове, да създадат издръжливи електроди и да разработят композиция за флуоресцентно покритие.
Първата вакуумна стъклена тръба е родена през 1856 г. Това изобретение дължим на немския стъклар и изобретател Хайнрих Гайслер. Именно той създава вакуумната помпа, която позволява изпомпване на въздух от затворена колба. Впоследствие стъклената вакуумна колба получи името на изобретателя - тръбата на Geisler. Когато ученият, а след това и неговите последователи, прокараха електрически ток през тръбата, се наблюдава доста интересен ефект - ярко зеленикаво сияние.
Задълбочени експерименти с явлението електролуминесценция на различни вещества са извършени от Александър Едмон Бекерел. Именно той през 1859 г. предлага да се покрие тръбата на Гайслер с тънък слой луминисцентни вещества. И въпреки че тръбите на учения излъчваха недостатъчно силна светлина и бяха краткотрайни, именно той първи накара луминофора да свети под въздействието на електрически ток. Въпреки че като цяло Бекерел нямаше да използва практически постиженията си, той имаше чисто научен интерес към тази и други области на науката.
Първото практическо приложение на тръбата на Гайслер е направено от Томас Едисън. Именно той изобретява през 1896 г., а през 1907 г. патентова колба, покрита с калциев волфрамат и рентгенови лъчи като флуоресцентна лампа. Но дори и това изобретение не успя да се превърне в изкуствен източник на светлина у наскъщи. Лампата имаше кратък живот и Едисон, след като постигна успех с лампата с нажежаема жичка, изостави по-нататъшните изследвания за подобряване на флуоресцентната лампа.
За първи път Даниел Фарлан Мур успя да използва практически аналог на днешната флуоресцентна лампа и да намери търговски интерес от това. Той показа първия модел на своята лампа на обществеността през 1895 г. (една година по-рано от Едисон). Като инертен газ в колбата той използва въглероден диоксид (за бяло сияние) или азот (за розово). Неговата лампа беше невероятно сложна по дизайн, но дори тогава инженерите забелязаха по-голямата й ефективност в сравнение с разработената лампа с нажежаема жичка. Почти 9 години подобрения и тестове доведоха до факта, че от 1904 г. осветителната система на Moore започва да се инсталира в магазини и офис помещения.
Използването на живачни пари във флуоресцентна лампа е предложено за първи път от Питър Купър Хюит през 1901 г. Неговите лампи бяха много по-ефективни както от тези на Мур, така и от лампите с нажежаема жичка. Синьо-зелената светеща светлина обаче ограничава използването им по това време. Въпреки че по-късно, много години по-късно, живачните лампи станаха основата на уличното осветление и лампите бяха оборудвани с тях.
Едва през 1927 г. флуоресцентната лампа видя светлината - аналог на тази, която използваме сега. И въпреки че неговият изобретател Едмънд Гермер първоначално си постави за цел да създаде контролиран източник на ултравиолетова светлина, се оказа, че заедно с колегите си Фридрих Майер и Ханс Шпанер той създаде втория най-популярен източник на изкуствена светлина и по-близък до естествения от популярната по това време лампа с нажежаема жичка. Изследователите просто покрили ултравиолетова лампа със слой фосфор и се оказало, че тя е способнаизлъчва естествена бяла и достатъчно ярка светлина.
През 1934 г. патентът за изобретения е закупен от General Electric (британски, а не американски) за доста подредена сума от 180 хиляди долара по това време. Първите продажби на флуоресцентни лампи започват едва през 1938 г., тъй като 4 години преди това изследователските бюра на компанията интензивно изобретяват електрод, който не се разрушава от електрически ток, а самата компания е изкупила патенти за изобретения, поне по някакъв начин свързани с този тип лампи.