Иван Козлов - Плачът на Ярославна, за да прочетете стих, текстът на стихотворение от класически поет в Рустих
Не е кукувица в тъмна горичка Грачи рано призори - Ярославна вика в Путивъл, Сама, на градската стена:
„Ще напусна боровата гора, Ще летя по Дунава, И в река Каял бобърът Ще намокря ръкава си; Ще се втурна към родния стан, Където кървавата битка беше в разгара си, Ще измия раната на княза На младите му гърди.
Ярославна плаче в Путивъл, Заря, на градската стена:
„Вятър, вятър, о, могъщ, Жесток вятър! какво вдигаш шум Какви сте вие черни облаци в небето И повдигане и завихряне? Какво си ти с леките си крила Смутил течението на реката, Вея с ханските стрели На твоите мили полкове?“
Ярославна плаче в Путивъл, Заря, на градската стена:
„Близо ли е да духаш в облаците От стръмните планини на чужда земя, Ако искаш да цениш Корабите в синьото море? Какъв страх засипахте с Нашият дял? защо Върху перата се разпръсна Радостта на сърцето ми?
Ярославна плаче в Путивъл, Заря, на градската стена:
„Моят славен Днепър! пробихте вълните Скалите на половците; Святослав с богатирите Той се бори за вас, - Не се тревожете, Днепър е широк, Бърз поток от ледени води, С тях моят черноок принц Той ще плува в светата Рус.
Ярославна плаче в Путивъл, Заря, на градската стена:
„О река! дай ми приятел - Цени го на вълните, Така че тъжна приятелка Прегърни го скоро; За да не виждам повече Пророчески ужаси насън, За да не му пращам сълзи Край синьото море на разсъмване”.
Ярославна плаче в Путивъл, Заря, на градската стена:
„Слънце, слънце, блестиш Всичко е красиво и светло! В знойно поле защо гориш Войската на моя приятел? Жаждата за лък с тетива Сви се в ръцете им, И тъгата Положи колчан със стрели на раменете им.“
И тихо в кулата Ярославна Напуска градската стена.