Изчисляване на амортизационните суми запреразглеждане на полезния живот на даден актив

Промяната на полезния живот на дълготраен актив е разрешена в следните случаи:

  • модернизация;
  • реконструкция;
  • техническо преоборудване.

Имайте предвид, че модернизацията и реконструкцията са начини за възстановяване на дълготрайни активи, при които по правило има промяна в първоначалната цена на дълготрайните активи и полезният живот може да бъде преразгледан.

Както показва нашата консултантска практика, в такива ситуации счетоводителите често изпитват затруднения при изчисляването на амортизационните суми. Така че нека разгледаме по-подробно този аспект.

В съответствие с параграф 14 от PBU 6/01, промяната в първоначалната цена на дълготрайните активи, в която са били приети за счетоводство, е разрешена в случаите на завършване, допълнително оборудване, реконструкция, модернизация, частична ликвидация и преоценка на дълготрайни активи. Съгласно параграф 20 от PBU 6/01, в случай на подобряване (увеличаване) на първоначално приетите стандартни показатели за функционирането на елемент от дълготрайни активи, след реконструкция или модернизация, организацията преразглежда полезния живот на този елемент.

Същото може да се каже и за данъчното счетоводство. Съгласно член 257, параграф 2 от Данъчния кодекс на България (наричан по-нататък Данъчният кодекс на Руската федерация), промяната в първоначалната стойност на дълготраен актив е разрешена по време на тяхната реконструкция, модернизация, завършване, допълнително оборудване, техническо преоборудване и други подобни основания.

В същото време работите по довършване, допълнително оборудване и модернизация включват работи, причинени от промяна в технологичното или служебното предназначение на обекти на амортизируеми дълготрайни активи, увеличени натоварвания и други нови качества.

Реконструкцията ереорганизация на дълготрайни активи, свързана с подобряване на производството, извършена по проекта за реконструкция на дълготрайни активи, чиято цел е увеличаване на производствения капацитет, подобряване на качеството и промяна на гамата от продукти.

Техническото преоборудване включва набор от мерки за подобряване на техническите и икономическите показатели на дълготрайните активи или техните отделни части въз основа на въвеждането на модерно оборудване и технологии, механизация и автоматизация на производството, модернизация и подмяна на остаряло и износено оборудване с ново, по-производително оборудване.

Помислете как ще се промени амортизацията, ако първоначалната цена на дълготраен актив и неговият полезен живот се увеличат. Ако първоначалната цена на даден обект в счетоводството и данъчното счетоводство е равна и организацията е задала същия полезен живот и метод на амортизация, тази процедура ще бъде валидна и за данъчното счетоводство.

Полезният живот е периодът, през който обектът на дълготрайните активи служи за постигане на целите на дейността на данъкоплатеца и този период се определя, като се вземе предвид Резолюция № 1. Тази класификация определя минималния и максималния полезен живот на обектите и не предвижда възможност за прехвърляне на дълготрайни активи от една амортизационна група в друга. Ако организацията е определила максималния полезен живот за конкретен дълготраен актив, тогава периодът след реконструкцията или модернизацията не трябва да се удължава. Ако в резултат на реконструкция или модернизация на обект полезният живот не се е увеличил, тогава оставащият живот трябва да се вземе предвид при изчисляване на амортизациятаполезно използване.

Организацията закупи дълготраен актив с първоначална стойност 210 000 рубли (без ДДС), принадлежащ към 6-та амортизационна група с полезен живот от над 10 до 15 години включително (над 120 до 180 месеца). Максималният полезен живот е определен на 180 месеца. След 130 месеца експлоатация дълготрайният актив беше модернизиран, в резултат на което цената му се увеличи с 40 000 рубли, а полезният му живот се увеличи с 3 години (36 месеца). Амортизацията се начислява линейно.

Да приемем, че дълготраен актив е бил надстроен в рамките на 20 дни, така че амортизацията не е била спряна за този дълготраен актив.

Първоначалната цена на дълготрайните активи след модернизацията ще се увеличи с размера на направените разходи и ще възлиза на 250 000 рубли (210 000 рубли + 40 000 рубли). Тъй като организацията първоначално е определила максималния полезен живот (180 месеца), полезният живот на даден имот, машина и оборудване не може да бъде променян.

Как да изчислим амортизацията в този случай, тъй като първоначалната цена на дълготрайния актив се е увеличила с 40 000 рубли, а периодът, през който организацията трябва да амортизира този дълготраен актив, всъщност не се е променил (остават 50 месеца).

За да направим този въпрос по-ясен за читателя, ще анализираме и случая, като приемем, че организацията първоначално е определила полезния живот да бъде по-малък от крайния срок, например 160 месеца. В този случай предприятието може да удължи полезния живот в рамките на определената група. Действителната промяна в полезния живот е 36 месеца, пределната промяна е 20 месеца (180месеца - 160 месеца). Оставащият полезен живот е 50 месеца (160 месеца - 130 месеца + 20 месеца).

Нека определим размера на амортизационните отчисления за обекта на дълготраен актив както за първия, така и за втория вариант на примера.

Спомнете си, че при прилагане на линейния метод размерът на амортизацията, начислена за един месец по отношение на обект на амортизируема собственост, се определя като произведение от първоначалната (възстановителна) цена и амортизационната норма, определена за този обект. Нормата на амортизация се определя по формулата:

K \u003d [1 / n] x 100%, където:

К - норма на амортизация като процент от първоначалната (възстановителната) стойност на амортизируемия имот;

n е полезният живот на този амортизируем имот, изразен в месеци.

След увеличение на цената на дълготраен актив, организацията не може да изчисли амортизационните такси в размер, определен към датата, на която обектът е приет за счетоводство, тъй като в този случай или цялата цена на дълготрайния актив няма да бъде отписана чрез амортизационни такси, или ще бъде начислена прекомерна амортизация.

Нека обясним това с конкретни числа:

1. Да определим амортизационната норма въз основа на максималния полезен живот на дълготрайния актив - 180 месеца и първоначалната му цена.

Норма на амортизация

1/180 месеца х 100% = 0,56%.

Размерът на амортизационните отчисления за 1 месец:

210 000 рубли х 0,56% = 1176 рубли.

Размер на амортизационните разходи за 130 месеца:

1176 рубли х 130 месеца = 152 880 рубли.

Сумата на амортизацията за оставащите 50 месеца полезен живот, начислена след увеличението на цената на дълготрайния актив:

250 000 рубли х 0,56% х 50 месеца = 70 000 рубли.

Общата сума на начислената амортизация:

152 880 рубли + 70 000 рубли = 222 880 рубли.

Както можете да видите, когато използвате този метод на изчисление, организацията няма да отпише изцяло цената на обекта (250 000 рубли - 222 880 рубли = 27 120 рубли).

2. Сега нека разгледаме ситуация, при която полезният живот на дълготраен актив се променя и ние изчисляваме нормата на амортизация въз основа на установения полезен живот на обекта - 160 месеца.

Норма на амортизация:

1/160 месеца х 100% = 0,63%.

Размерът на амортизационните отчисления за 1 месец:

210 000 рубли х 0,63% = 1323 рубли.

Размер на амортизационните разходи за 130 месеца:

1323 рубли х 130 месеца = 171 990 рубли.

Размерът на амортизацията за оставащите 50 месеца, начислена след увеличението на стойността на дълготрайния актив в размер на 0,63%:

250 000 рубли х 0,63% х 50 месеца = 78 750 рубли.

Общата сума на начислената амортизация:

171 990 рубли + 78 750 рубли = 250 740 рубли.

Ако организацията използва този метод, тогава начислената сума на амортизацията ще надвиши първоначалната цена на дълготрайния актив със 740 рубли (250 740 рубли - 250 000 рубли).

Получените неточности при изчисляването на амортизацията се дължат на факта, че нормата на амортизация по отношение на увеличаване на цената на дълготрайните активи (40 000 рубли) трябва да се определя не на базата на 180 месеца и 160 месеца, а на базата на оставащия полезен живот - 50 месеца.

Тъй като организацията няма право да изчислява амортизация отделно за първоначалната цена на обекта и суматаувеличение на първоначалната цена на дълготраен актив, би било логично да се изчисли нормата на амортизация въз основа на остатъчната стойност на обекта на 1-ви ден от месеца, следващ месеца на завършване на модернизацията, и нормата на амортизация, определена въз основа на оставащия полезен живот на дълготрайния актив. Тогава:

1. Нормата на амортизация (при условия, ако организацията първоначално е задала период от 180 месеца):

1/50 месеца х 100% = 2,00%.

Остатъчната стойност на дълготрайния актив на 1-ви ден от месеца, следващ месеца на завършване на модернизацията:

250 000 рубли - 152 880 рубли = 97 120 рубли.

Размер на амортизацията за 1 месец:

97 120 рубли х 2,00% = 1942,40 рубли.

Размер на амортизационните разходи за 50 месеца:

1942,40 рубли х 50 месеца = 97 120 рубли.

Общият размер на амортизационните такси за периода на експлоатация на обекта на дълготраен актив:

152 880 рубли + 97 120 рубли = 250 000 рубли.

2. Норма на амортизация (при условия, ако организацията първоначално е задала период от 160 месеца):

1/50 месеца х 100% = 2,00%.

Размер на амортизацията за 1 месец:

(250 000 рубли - 171 990 рубли) x 2,00% = 1 560,20 рубли.

Размер на амортизационните разходи за 50 месеца:

1560,20 рубли х 50 месеца = 78 010 рубли.

Общият размер на амортизационните такси за периода на експлоатация на обекта на дълготраен актив:

171 990 рубли + 78 010 рубли = 250 000 рубли.

За повече информация по въпроси, свързани с характеристиките на амортизацията в счетоводството и данъчното счетоводство, можете да намерите в книгата на CJSC "BKR-Intercom-Audit" "Амортизация".

Този материал е изготвен от група консултанти-методистиBKR-Intercom-Audit CJSC

Осъществяване на дейност от чуждестранна организация в България чрез зависим агент

Наличието на постоянно представителство на чуждестранна организация в България може да бъде признато не само във връзка с дейността на самата тази чуждестранна организация, но и във връзка с дейността на друго лице (организация или физическо лице).

Споразуменията предвиждат тази възможност, като установяват следната разпоредба: „Лице, действащо в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, различно от агент с независим статут, се счита за място на стопанска дейност в първата посочена държава, ако:

Транспортен данък по договор за обикновено партньорство

Транспортният данък се определя от глава 28 от Данъчния кодекс на Руската федерация.

Транспортният данък е регионален данък, задължителен за плащане на територията на субекта на Република България, на чиято територия е въведен със закона на съответния субект на Република България.

Данъкоплатци, както и специфични елементи на данъчното облагане, като обект на данъчно облагане

В условията на съвременния бизнес пазар е трудно да си представим организация, която да съществува отделно, без никакви връзки с други стопански субекти. Чрез закупуването на суровини, осъществявайки процеса на производство и продажба на продукти, икономическият субект установява определени икономически връзки. Като се занимава с бизнес, организацията често провежда срещи и приеми на представители на други организации, в резултат на което сключва нужните сделки. Провеждането на такива срещи обаче е свързано с определени разходи. Такива разходи,