Изчисляване на давностни срокове по трудови спорове
Общият давностен срок по гражданското право е определен на три години (член 196 от Гражданския кодекс на Руската федерация). За някои видове искове законът може да установи специални давностни срокове, намалени или по-дълги от общия срок (клауза 1, член 197 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
В трудовото право чл. 392 от Кодекса на труда на България само определя специални срокове за сезиране на съда за защита на трудовите си права (погасителна давност).
Съгласно член 392 от Кодекса на труда на България работникът или служителят има право да сезира съда за разрешаване на индивидуален трудов спор:
1) в рамките на три месеца от деня, в който е научил или е трябвало да узнае за нарушението на правото си;
2) в рамките на един месец от датата на връчване на копие от заповедта за уволнение или от датата на издаване на трудовата книжка.
Така, ако във втория случай законодателят съвсем категорично посочва момента, от който се изчислява едномесечният давностен срок, то в първия случай всичко не е толкова ясно. Невъзможно е да се каже със сто процента, че служителят е разбрал за нарушението на правото си в деня, посочен от него, а не по-рано. Аргументите на служителите, като информация, получена от други служители, обикновено не се вземат предвид от съдилищата като доказателство. Ето защо съдилищата, когато решават индивидуален трудов спор, се опитват да се ръководят от факти, като деня на изплащане на заплатата, деня на уволнението и др.
Предмет на повечето индивидуални трудови спорове между служители и работодатели е изплащането на трудови възнаграждения, възнаграждения, надбавки, премии, обезщетения, лихви и други парични плащания. В съдебната практика няма категорична позиция от кой момент се изчислява давността при неплащане на дължими суми на служителя. Това е,когато се смята, че служителят определено е научил за нарушението на правата му: в деня на забавяне на плащането, в деня на уволнението, в деня, в който работодателят отказва да плати, в деня, в който служителят отказва да получи заплатите, натрупани от работодателя и др.
Началото на давностния срок съдилищата свързват със следните обстоятелства:
1. Дали трудовото правоотношение със служителя е прекратено или не, дали му е начислено трудово възнаграждение, има ли продължаващ характер на правоотношението.
По този начин служителят, знаейки, че работодателят е изпълнил задължението си да изчисли подходящото заплащане за работа, по време на периода на трудовия договор има право да разчита на плащането на дължимата му сума. Ето защо такива правоотношения са с продължаващ характер, срокът за сезиране няма да се счита за пропуснат, тъй като чл. 392 от Кодекса на труда България не се прилага за тази ситуация.
2. Дали работодателят отказва да изплати заплата на служителя.
Според данъчните власти правото на служител да получава заплата ще бъде нарушено, ако след като е подал молба до работодателя с искане за изплащане на депозирана заплата, служителят получи отказ. Именно от този ден, а не от деня, в който работодателят има задължения по внесени трудови възнаграждения, започва да тече предвиденият в чл. 392 от Кодекса на труда България на тримесечен срок за подаване на молба до съда.
3. С първия ден на забавено изплащане на заплатите или неизплащане на други възнаграждения.
4. Приятно окончателно споразумение със служителя за всички дължими плащания и изплащане на лихви за забавено плащане на заплати (ако работодателят е забавил плащанията към служителя).
„По този начин съдилищата на първа и касационна инстанция не савзе предвид, че заплатите на ищеца са изплатени ненавреме по вина на работодателя, във връзка с което Taranukha The.T. има право да претендира обезщетение за забавено получаване на трудовото възнаграждение, съгласно чл.236 от Кодекса на труда на Република България.
Тоест при събиране на лихви за забава се прилагат правилата на чл. 236 от Кодекса на труда на Руската федерация, който не съдържа ограничение (три месеца) за изчисляване на лихвите, но може да продължи до период, изчислен в години. Член 392 от Кодекса на труда България ще се прилага само след пълно изчисляване на натрупаната лихва.
5. Честито уволнение.
6. С обстоятелствата, предхождащи уволнението на служителя.
По този начин, когато вземат решение за започване на тримесечен срок за индивидуален трудов спор, съдилищата се ръководят повече от обстоятелствата по конкретния случай и представените доказателства, което се прави, първо, поради липсата на достатъчна правна уредба, и второ, с цел най-ефективно разрешаване на спора.