Изчисляване на прибиране
Работните налягания във възлите на главното направление създават излишък на налягане в изходните възли над необходимото. Следователно, в случаите, когато маржът на напора е достатъчно голям (допустимата загуба на налягане в клона е най-малко 2–2,5 пъти по-висока от загубите, съответстващи на икономически скорости) и няма ограничения, наложени, например, от противопожарни изисквания, в клоновете могат да се използват тръби с по-малки диаметри в сравнение с тези, приети за икономични скорости.
1. Определя се най-голямата допустима загуба на налягане в клона - изчисленият напор на клонаhр - от зависимостта (3.33), която приема вида
(3,44)
къдетоНн е напорът в началото на разклонението (ефективният напор на главното направление в точката на разклонение);
Hk - необходимото налягане в крайния възел на изхода.
2. Най-големият допустим хидравличен наклон се намира в изходните участъци по формулата:
(3,45)където lе общата дължина на тръбопроводите в разклонението.
3. По формула (3.36) се изчислява най-малката допустима стойност на квадрата на модула на разхода К2 (най-голямата стойност на съпротивлението А) за всеки клонов участък. В това изчисление се вземат =1, h/l= i.
4. Съгласно таблиците, в зависимост от избрания материал на тръбата и стойносттаK2 (Приложение 9) или [A], се определя най-близката стойностK2 илиAи съответният стандартен диаметърd, но не повече от стойноститеdиK2, приети преди това за икономични скорости.
5. За отклонителните участъци, където диаметрите на тръбопроводите са променени и съответноK2 илиA, скоростите на движение на водата се определят по формулата (3.28), коефициентите от таблицата (Приложение 11) загубите на напор се изчисляват по формулата(3,36).
6. Работното налягане се намира в изходящите възли. За целта се решава системата от уравнения на Бернули (3.33), написана за всички секции на разглеждания клон. Известни стойности са загубата на налягане в секциите и налягането в началото на изходаHp. В процеса на изчисление се проверява изпълнението на условието (3.39) в изходните възли.
7. Ако условие (3.39) не е изпълнено в нито един възел, тогава в участъците пред него диаметрите на тръбопроводите се увеличават до най-близката стойност, както е посочено в параграф 4. След това се повтарят изчисленията, предвидени в параграфи 5, 6.
8. Според намерените стойности се построяват съответните графики за отводите.