Изгнаник е
Изгнаниците от тримата: синът на свещеника ѣ не знае ѣ ет, крепостният от рабство ще бъде изкупен, търговецът дава назаем; и ние ще приложим това четвърто безобразие към себе си: ако принцът на сираците ѣ et
(„Трима изгнаници: син на свещеник, който не знае да чете и пише; крепостен селянин, откупил се от робството; търговец на заем; към това добавяме четвърти изгнаник: ако принцът остане сирак“).
Изгнаният принц се наричаше „осиротял“, лишен принц, на когото баща му или по-възрастни роднини не са имали време (поради преждевременна смърт, вижте стълбата вдясно) да прехвърлят наследството. Често изгнаниците, използвайки помощта на номади, се бориха с управляващите принцове за една или друга съдба.
В новгородската брезова кора № 789 се споменава „Доман, Тудоров е изгнаник“. Най-вероятно говорим за крепостен селянин, който се е купил безплатно, който е принадлежал на джентълмен на име Тудор. Така освободеният е наричан „изгнаник от такъв и онзи“ - като освободеният в древността.
В съвременния български език думата "изгнаник" няма терминологично значение и означава човек (понякога социална единица, до държава парий - пренос на английския термин rogue state), лишен от някакви права сред себеподобните си, преследван или игнориран "аутсайдер".
Бележки
Фондация Уикимедия. 2010 г.
Вижте какво е "Outcast" в други речници:
изгнаник — изгнаник, изгнаник; изгнаник, търговец, пария, марьоха, ренегат Речник на българските синоними. изгнаник, виж ренегат Речник на синонимите на българския език. Практическо ръководство. М.: Български език. З. Е. Александрова ... Речник на синонимите
изгнаник - (в Древна Рус) княз, който няма наследствено право на великокняжеския престол, само друг бълг. изгнаници, RP 27 и др.; начален оцелял от семейството, без грижи. Отвън иgoit, кауз. да живея. Без паус с друго сканиране. utlægr изгнание, противно на ... Етимологичен речник на българския език от Макс Васмер
Изгнаник - Абориген Производната изгоит "изгонявам, оцелявам", в диалектите на все още известния, предл. произлиза от goit "лекувам" "лекувам", което е каузатив от живея (буквално "правя жив"). Изгнаник е първоначално “оцелял, изгонен” (от семейство, род ... ... Етимологичен речник на българския език
изгнаник - Това съществително, което се отнася до човек, от когото обществото се е отвърнало, е образувано от глагола изгнаник (в диалектите е известен и в значението да поправя, ремонтирам, уреждам), от своя страна, образувано от goiti - оставям да живее. Общославянски ... ... Етимологичен речник на българския език на Крилов
изгнаник - изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник, изгнаник (Източник: „Пълна акцентирана парадигма според А. А. Зализняк“) ... Форми на думите
изгнаник - изгнаник о, аз ... Български правописен речник
Изгнаник - (2m); мн. изго / и, Р. изго / ев ... Правописен речник на българския език