Изисквания към формата и съдържанието на жалбата
ГУ Далечен Изток на ЦБ на България
Получател
UFK в Приморския край (IFTS за Ленинския район на Владивосток)
Разплащателна сметка
Изисквания към формата и съдържанието на жалбата. Обратна връзка по жалбата
Изискванията за формата и съдържанието на жалбата са предвидени в чл. 260 от Арбитражния процесуален кодекс.
Жалбата се подава до арбитражния съд в писмен вид, подписана от лицето, подало жалбата, или негов представител, упълномощен да подпише жалбата. Жалба може да бъде подадена и чрез попълване на формуляр, публикуван на официалния уебсайт на арбитражния съд в Интернет чрез услугата My Arbiter.
В жалбата трябва да се посочи следното:
1) името на арбитражния съд, до който е подадена жалбата;
2) името на лицето, подало жалбата, и на другите лица, участващи в делото;
3) името на арбитражния съд, който е приел обжалваното решение, номерът на делото и датата на решението, предметът на спора;
4) изискванията на лицето, подало жалбата, и основанията, на които лицето, подало жалбата, обжалва решението, като се позовава на закони, други нормативни правни актове, обстоятелствата по делото и наличните по делото доказателства;
5) списък на документите, приложени към жалбата.
Лицето, подало жалбата, е длъжно да изпрати на други лица, участващи в делото, преписи от жалбата и приложените към нея документи, с които те не разполагат, с препоръчана поща с обратна разписка или да ги предаде на други лица, участващи в делото, или лично на техни представители срещу подпис.
Приложено към жалбата:
1)копие от обжалваното решение;
2) документи, потвърждаващи плащането на държавната такса по установения начин и размер или правото на получаване на ползи при плащането на държавната такса или молба за отсрочване, разсрочено плащане или намаляване на размера на държавната такса;
3) документ, потвърждаващ насочването или предаването на други лица, участващи в делото, копия от жалбата и документи, които не притежават;
4) пълномощно или друг документ, потвърждаващ правомощията за подписване на жалбата.
Жалбата срещу решение на арбитражен съд за връщане на искова молба също трябва да бъде придружена от върнатата искова молба и приложените към нея документи, когато е била подадена в арбитражния съд. Документите, приложени към жалбата, могат да бъдат представени на арбитражния съд в електронен вид.
Причини за оставяне без движение и връщане на жалби
1.Неспазването от лицата, подаващи жалби (наричани по-нататък и жалбоподатели, жалбоподатели), на изискванията за тяхната форма и съдържание, установени с чл.260 от Арбитражния процесуален кодекс на България, води до оставяне на подадените жалби без движение по реда на чл.263, част 1 от Арбитражния процесуален кодекс на България.
Жалбоподателят следва да има предвид, че изпращането на жалба по факс, електронна поща, куриерска услуга не може да се приеме като надлежно доказателство за изпращане и получаване на жалбата.
1.2. В съответствие с параграф 2 на част 4 на член 260 от Арбитражния процесуален кодекс на България) жалбата трябва да бъде придружена от документи, потвърждаващи плащанетодържавна такса по установения начин и размер или право на получаване на облекчения при плащането на държавната такса, или молба за отлагане, разсрочено плащане на нейното плащане или намаляване на размера на държавната такса.
На платежното нареждане в полето „Дебитирано от сметката на платеца“ - датата на дебитиране на средствата от сметката на платеца, в полето „Банкови бележки“ - печат на банката и подпис на отговорния изпълнител. В платежния документ в реда "Цел на плащането" трябва да се посочи: "плащане на държавното мито" или "държавно мито".
Копие от платежното нареждане не е доказателство за платена държавна такса.
Освен това платежното нареждане трябва коректно да отразява банковите и платежните данни на получателя. Подробности за плащане на държавната такса при подаване на жалба са посочени на официалния уебсайт на Пети арбитражен апелативен съд в Интернет.
- списък на сетълмент и други сметки, потвърдени от данъчния орган;
- потвърдени от банката (банките) данни за липсата на средства по сметката (сметките) в размер, необходим за плащане на държавното мито, както и информация за общия размер на дълга по изпълнителен лист и платежни документи.
В същото време информацията за състоянието на сметките за сетълмент трябва да е актуална към датата на подаване на заявление до съда и да съдържа надеждна информация за наличността на средства по сметката.
Платежен документ (платежно нареждане, разписка и др.) За плащане на държавна такса в размер, по-малък от предвидения в параграф 12, параграф 1 на член 333.21 от Данъчния кодекс на България, не потвърждава изпълнението на задължението за плащане на държавната такса.
1.3. Съгласно параграф 4 от част 2 на член 260от Арбитражно-процесуалния кодекс на България, в жалбата трябва да се посочат изискванията на лицето, подало жалбата, и основанията, на които лицето, подало жалбата, обжалва решението, като се позовава на закони, други нормативни правни актове, обстоятелствата по делото и наличните по делото доказателства.
Жалбата, наречена „кратка” или „предварителна” и несъдържаща доводи, опровергаващи правилността на изводите на първоинстанционния съд, не отговаря на изискванията на това правило.
1.4. При подаване на жалба трябва да се спазва процедурата за нейното подписване (част 1 от член 260 от Арбитражния процесуален кодекс на България), а именно: разпоредбите на държавния стандарт GOST R 6.30-2003 „Единни системи за документация. Единна система за организационна и разпоредителна документация. Изисквания за оформяне на документи“, според които съставът на реквизита „Подпис“ включва: името на длъжността на лицето, подписало документа (пълно, ако документът не е издаден на формуляра на документа, и съкратено - на документа, издаден на формуляра); личен подпис; декодиране на подпис (инициали, фамилия).
Необходимо е също така да се помни, че изискването на параграф 4 от част 4 на член 260 от Арбитражния процесуален кодекс на България за прилагане към жалбата на документи, потвърждаващи пълномощията на лицето, което я е подписало, се прилага както за лица, упълномощени да действат от името на юридическо лице без пълномощно (част 4 от член 59, част 1 от член 61 от Арбитражния процесуален кодекс на България), така и за представители чрез пълномощник (част 4 -7 на чл.61 от Арбитражния процесуален кодекс на България).
В този случай, съгласно част 2 на чл.62 от Арбитражния процесуален кодекс на България в пълномощно, издадено от представлявания, илидруг документ трябва изрично да посочва правото на представителя да обжалва съдебния акт на арбитражния съд.
1.5. Съгласно параграф 2 на част 2 на член 260 от Арбитражния процесуален кодекс на България жалбата трябва да съдържа имената на лицето, подало жалбата, и на другите лица, участващи в делото, включително имената на трети лица, участващи в делото.
2. Отделни грешки по реда на чл.264от Арбитражния процесуален кодекс на България са основание съдът да върне постъпилите жалби
2.1. Съгласно параграф 5 от част 1 на член 264 от Арбитражния процесуален кодекс на България жалбата подлежи на връщане, ако не бъдат отстранени обстоятелствата, послужили като основание за оставянето й без движение.
Документите, доказващи отстраняването на установените недостатъци, трябва да бъдат представени на съда в срока, определен от решението на съда за оставяне на жалбата без движение. Изпращането от лице на документи по пощата малко преди изтичането на срока, определен от съда, така че ако пощенските организации спазват стандартите за доставка и крайните срокове за изпращане на пощенска кореспонденция (условия за предоставяне на пощенски услуги), това ще доведе до получаване на такава кореспонденция след изтичането на този период, не може да се счита за своевременно изпълнение на изискванията на съда за отстраняване на съответните обстоятелства, тъй като съгласно част 7 от член 114 от Арбитражния про процесуалния кодекс на България, неговите изисквания се считат за изпълнени в момента на приемане на документите от съда.
2.2. Пропускане на срока за подаване на жалба, при липса на искане за възстановяването й, по силата на ал.1 на чл.264 от Арбитражния процесуален кодекс на България.е основание за нейното завръщане.
Ако жалбата е подадена с пропуснат срок, тогава текстът на жалбата или приложен към нея отделен документ трябва да съдържа искане за нейното възстановяване, като се посочват причините за пропуска.
В същото време наличието на молба за възстановяване на срока за подаване на жалба само по себе си, при липса на уважителни причини за пропускане, не се счита от съда за безусловно основание за възстановяване на пропуснатия срок и приемане на жалбата за съдебно производство.
Условията, при които пропуснатият срок за подаване на жалба по искане на лицето, подало такава жалба, може да бъде възстановен от арбитражния съд на апелативната инстанция, са установени в част 2 на член 259 от Арбитражния процесуален кодекс на България.
При повторно подаване на жалба, върната на това основание по установения ред, трябва да се има предвид, че по правило към момента на повторното обжалване срокът за подаване на такава жалба вече е изтекъл. Това обстоятелство води до необходимостта от подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на жалба, която ще бъде разгледана от съда на общо основание.
2.4. Жалба, подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, се връща от съда на основание ал.2 на ч.1 на чл.264 от Арбитражния процесуален кодекс на България.
При разглеждането на въпроса за подаване на жалба срещу решението на първоинстанционния съд трябва да се помни, че в съответствие с част 1 на член 188 от Арбитражния процесуален кодекс на България, решението на арбитражния съд може да се обжалва отделно от обжалването на съдебния акт, което завършва разглеждането на делото.по същество, в случаите, когато в съответствие с този кодекс е предвидено обжалване на това определение, както и ако това решение възпрепятства по-нататъшното развитие на делото. Във връзка с решението, чието обжалване не е предвидено от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, както и във връзка с протоколното решение, могат да се правят възражения при обжалване на съдебния акт, който завършва разглеждането на делото по същество (част 2 на член 188 от Арбитражния процесуален кодекс на България).
2.5. Подаването на жалба от лице, което няма право да обжалва съдебен акт по реда на въззивното производство, води до връщането й на основание ал.1 на ч.1 на чл.264 от Арбитражния процесуален кодекс на Република България.
2.6. В случай на подаване на молба за предоставяне на отсрочка, разсрочено плащане на държавната такса или за намаляване на нейния размер, лицето, подало жалбата, трябва да вземе предвид, че отхвърлянето на тази молба от съда е основание за връщането й в съответствие с параграф 7, част 1 на член 264 от Арбитражния процесуален кодекс на България.
Процедура за подаване на отговор на жалба
Редът за подаване на отговор на жалба е регламентиран в чл.262 от Арбитражния процесуален кодекс на България.
Лицето, участващо в делото, изпраща отговор на жалбата с приложение на документи, потвърждаващи възраженията по жалбата, до други лица, участващи в делото, и до арбитражния съд, с препоръчана поща с обратна разписка в срок, който позволява да се запознае с него преди началото на съдебното заседание (част 1 и 2 на член 262 от Арбитражния процесуален кодекс на България).
Становище може да бъде представено на арбитражния съд и чрез попълване на формуляра, публикуван наофициален уебсайт на арбитражния съд, разглеждащ делото в Интернет. Приложените към отговора документи могат да бъдат представени на арбитражния съд в електронен вид (чл. 262, част 4 от Арбитражния процесуален кодекс на България).
Отговорът се подписва от лицето, участващо в делото, или негов представител. Отговорът, подписан от представителя, се придружава от пълномощно или друг документ, потвърждаващ правомощията за подписване на отговора (част 3 на член 262 от Арбитражния процесуален кодекс на България).
Отговорът, изпратен до арбитражния съд, е придружен от документ, потвърждаващ насочването на отговора към други лица, участващи в делото (параграф 2 от част 1 на член 262 от Арбитражния процесуален кодекс на България).