ИЗКАЗВАНИЯ И АФОРИЗМИ НА ИЗВЕСТНИ ХОРА ЗА ЕЗИКА И КУЛТУРАТА НА РЕЧТА

„Няма по-малко красноречие в звука на гласа, в очите и в целия външен вид на говорещия, отколкото в избора на думи“

"Докато умните хора могат да изразят много с няколко думи, ограничените хора, напротив, имат способността да говорят много - и да не казват нищо"

„Яснотата е основната добродетел на речта“

„Не трябва да убеждаваме, но във всеки отделен случай трябва да намерим начини да убедим“

„Да говориш без умора, без да казваш нищо, винаги е било най-висшата дарба на ораторите“

„Да говориш много и да казваш много не е едно и също нещо“

„Думата, която пазиш, е твой слуга; думата, която ви убягва, е вашият господар.

„Често неизвестността идва колкото от многословието, толкова и от прекомерната краткост“

Аламбер Жан Льо Рон

„В нашия свят, когато човек има какво да каже, трудността не е да го накараш да го каже, а да му попречиш да го повтаря твърде често“

„Както в живота, така и в речта, нищо не е по-трудно от това да видиш какво е подходящо. Зависи както от същността на казуса, за който се говори, така и от говорещите и слушащите.

„Само развитието на темата прави речта възхитителна ... За да привлечете слушателя, да възбудите вниманието му и да го подготвите за неговите учения, изложете въпроса кратко и ясно, така че всичко в него да е разбираемо; обосновете своята гледна точка и опровергайте обратното и накрая затворете всичко това с разпалващо или успокояващо заключение.

„Не трябва да възприемате разговора като феодално владение, от което имате право да оцелеете другия“

„Когато същността на въпроса е обмислена предварително, думите идват сами“

"Хората казват това, което мислят, без да мислят"

"Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай какво казваш"

„Човек, който говори сам със себе си, но със смисъл, не повечепо-луд от човек, който говори с другите, но говори глупости"

"Езикът на мъдрия е в сърцето, сърцето на глупака е на езика"

„Когато говорят, те рядко показват качествата, които притежават, по-скоро издават тези, които им липсват“

„Да говориш без да мислиш е като да стреляш без да се прицелваш“

„Не“, казано с дълбоко убеждение, е по-добро от „Да“, казано само за да угоди или, по-лошо, за да избегне проблеми.

„Когато говорят за теб, само едно нещо може да е по-лошо от това – когато не говорят за теб“

„Дългите речи движат нещата напред толкова, колкото рокля с шлейф помага при ходене“

„Опитът твърде често ни доказва, че хората имат толкова малко власт над всичко, както над собствения си език“

„В устната реч може да се вложи още по-фино значение, отколкото в писмения език“

„Обикновено ми отнема повече от три седмици, за да подготвя брилянтна импровизирана реч“

"Речта е геометричната средна между мисълта и действието"

„Плавността на речта произтича от липсата на мозък и думи, защото всеки, който знае езика и знае как да събере мислите си, ще бъде принуден да спре, докато разсъждава, за да избере подходящи думи и мисли; напротив, празнодумците поддържат в главите си един и същи набор от идеи, които изразяват с един и същи набор от думи.

„Речта е украсата на душата: ако е внимателно подстригана, оцветена и подстригана, тогава е ясно, че в душата няма нищо истинско, но има някакъв вид преструвка“

„Езикът е даден на човека, за да скрие мислите си“

„Три неща имат значение в речта – кой казва, как казва, какво казва. И от тези три неща третото е най-малко важно.

„Когато говорите публично, не се обръщайте нито към ухото, нито към ума на слушателите, но говорете така, че те, като ви слушат, да не чуяттвоите думи, но видя твоя обект и усети твоя момент; въображението и сърцето на слушателите без вас и по-добре от вас може да се справи с ума им.

„Когато развивате мисъл в речта, трябва първо да поставите нейната схема в ума на слушателя, след това да я представите на въображението във визуално сравнение и накрая, върху мека лирична подплата, внимателно да я поставите върху слушащото сърце“

„Красноречието е дар да шокирате душите, да излеете страстите си в тях и да им съобщите образа на концепциите“

„Речта, състояща се от сухи думи и безцветни изрази, е скучна и безвкусна като несолена супа“

"Всичко, което може да се каже, може да бъде ясно казано"

"Красноречието е изкуството да изразяваш мислите на другите"

„Красноречието е изкуството да ласкаеш с достойнство“

„Основната цел на красноречието е да попречи на другите да говорят“

"Котките не смятат, че някой, който не може да мяука, е красноречив"

„Ако изложиш случая толкова ясно, че всеки да те разбере, някой определено няма да разбере“

„Има хора, които говорят, говорят, говорят. докато най-накрая намерят какво да кажат"

"Мъжете са по-красноречиви от жените, но жените имат страхотен дар да убеждават"

„Никой няма да те послуша, ако сам не очаква да вмъкне дума“

"Когато няма какво да кажат, казват каквото мислят"

„За когото и да говори човек, винаги говори за себе си“

„Трябва да говорите силно, за да бъдете чути. Трябва да говорите тихо, за да бъдете чути."

"Само интонацията убеждава"

"Ако искате да спечелите мъж, оставете го да победи себе си в спор"

"Не се опитвай да кажеш последната дума, опитай се да направиш последната стъпка"

„Да си накарал човек да млъкне все още не те е убедил“

"Не спорете с ехото: последната дума ще бъде негова"

Рамон Гомес де ла Серна

„Дефинирайте думите правилно и ще освободите света от половината недоразумения“

„Способността да се говори отличава хората от животинския свят; способността да мълчи отличава човек от света на хората "

„Думите, като клавишите на пиано, трябва да се пипат с умели ръце“

„Има петдесет начина да кажеш „да“ и петстотин начина да кажеш „не“ и само един начин да го напишеш.“

„Гледайте речта си, бъдещето ви зависи от нея“

„Преди да кажеш нещо, помисли дали думата ти ще обиди Бог или ближния ти.“

"Една промяна на лицето може да обиди ближния."

"Опитайте се винаги да пропускате неудобните, празни речи на другите без внимание, бъдете като глухи и нями."

"Внимавайте да вземете надмощие в разговорите със съседите си."

Св. Тихон Задонски

„Не се грижете за външния вид: имайте стари дрехи и скромна дреха, прост характер, простодушна дума, скромна походка и непресторен глас.“

„Обучете езика си да казва: „Прости ми“ и смирението ще внуши в теб.“

Свети Варсонуфий Велики

"Смирението се признава, ако обуздаеш езика си и не си шумен."

Rev. Йоан Лествичник

„Смирението е, когато човек внимателно спазва тишината, не изрича празни думи.

св. Петър Дамаскин

„Осъждането е не само чрез език, но и чрез мисъл, махване на ръка, кимане на глава, въздишка, смях и други действия.“

Св. Тихон Задонски

„Да се ​​въздържаме от думи, обидни за ближния, е също толкова угодно на Бога, колкото и да Го прославяме непрестанно. Търпението понякога е дори по-важно от някои благотворителни дела.”

св. Йоан Златоуст

„Многословието води до клевета“.

— Не дръж на думата си, когато може да ти помогне.

"Мъдрият не говори празни думи."

„Празното бърборене е признак на неразумни и празни хора; вечното назидание е съдбата на мъдрите хора.”

"Когато човек говори непрекъснато на другите, той няма време да говори сам със себе си."

„Клюкарят е по-лош от клеветника, защото в ума си той измисля или, така да се каже, плете за ближния си нещо безпрецедентно, фалшиво, лошо, смешно, унизително и след това казва на другите, представяйки го за истина.

„Слабите езици ни карат да внимаваме в думите и затова тук може да се приложи една народна поговорка: няма зло без добро“

„По-добре е да не предаваме укорни думи, изпратени ни от някого, а да премълчим за тях или да предадем, макар и лъжливо, дума на любов и добронамереност, тогава духът ни ще бъде спокоен. И да се предава думата на вражда и завист е много вредно. Човек трябва да има християнско търпение и мъдрост”.

„Няма нищо по-смущаващо от многословието и по-пагубно от несдържания език и нищо не разстройва толкова силно и унищожава богатството на душата. Защото това, което създаваме в себе си всеки ден, после многословието пак разрушава, а това, което с труд събираме, тогава чрез любовта към езика душата отново прахосва.

Протоиерей Валентин Мордасов

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Антонова, Е.С. Български език и култура на словото: учебник за среди на учебните заведения. проф. образование / E.S. Антонова, Т.М. Войтелев. – 5-то изд. – М.: Академия, 2007. – 320 с.

2. Василиева, А.Н. Основи на речевата култура / A.N. Василиев. - М.: Български език, 1990. - 247 с.

3. Введенская, Л.А. Култура на речта / Л.А. Введенская. - Ростов n / D .: Феникс, 2000. - 448 с.

4. Введенская, Л.А. Български език и култура на словото : учеб. помагало за ВУЗ [нефилол. профил] / Л.А. Введенская, Л.Г. Павлова, Е.Ю. Кашаев. - 4-то издание, Рев. - Ростов n / D: Phoenix, 2002. - 544 с.

5.Головин, Б.Н. Основи на речевата култура / B.N. Головин. - М .: Висше. училище, 1988. - 335 с.

6. Голуб, И.Б. Български език и култура на словото : учеб. помагало за ВУЗ по дисциплината "Български език и култура на словото" / И.Б. Голуб. – М.: Универсална книга, Логос, 2007. – 432 с.

7. Демиденко, Л.П. Грешки в речта / L.P. Демиденко. - Минск: Висш. училище, 1986. - 336 с.

8. Десяева, Н.Д. Културата на речта на учителя: учебник. надбавка за пед. университети / Н.Д. Десяева, Т.А. Лебедева, Л.В. Асуирова. – М.: Академия, 2003. – 192 с.

9. Иполитова, Н.А. Български език и култура на речта: учебник за пед. специалист. университети / Н.А. Иполитова, О.Ю. Князева, М.Р. Савова. – М.: Проспект, Велби, 2005. – 440 с.

10. Коцевич, С.С. Културата на речта във функционален аспект: наръчник за студенти от психолого-педагогическия факултет / S.S. Коцевич. - Брест: BrGU im. КАТО. Пушкин, 2009. - 97 с.

11. Културата на българската реч : учебник за ВУЗ / С.И. Виноградов [и други]; изд. ДОБРЕ. Граудина, Е.Н. Ширяев; Ros. акад. науки; Институт за български език. В.В. Виноградов. - М.: НОРМА, 2006. - 560 с.

12. Култура на речта: учеб. надбавка / Л.Г. Руд, И.П. Кудреватих, В.Д. Старец: общо. изд. В.Д. Възрастна жена. - Минск: Висш. училище, 2005. - 271 с.

13. Мурашов, А.А. Култура на речта: учебник [за университети] / A.A. Мурашов. - 3-то издание, Рев. и допълнителни – М.: Моск. психо-социални инс-т; Воронеж: МОДЕК, 2007. - 640 с.

14. Розентал, Д.Е. Говорете и пишете български език правилно / Д.Е. Розентал. - 3-то изд. – М.: Ирис-прес, 2009. – 256 с.

15. Русецки, В.Ф. Културата на речта на учителя: семинар: учебник. надбавка за университети / V.F. Русецки. - Минск: Университетская, 1999. - 239 с.

16. Български език и култура на речта : учебник / А.И. Дунев [и др.]; изд. В.Д. Черняк. - Санкт Петербург: SAGA,М.: ФОРУМ, 2004. - 368 с.

17. Български език и култура на словото : учеб. за университети / A.I. Дунев [и др.]; изд. В.Д. Черняк. - М .: Висше. училище; Санкт Петербург: Руски държавен педагогически университет им. ИИ Херцен, 2002. - 509 с.

18. Български език и речева култура. Седемнадесет практически урока: учебник. помощ за гимназии нефилол. специалист. / Е.В. Ганаполская [и други]; изд. Е.В. Ганаполская, А.В. Хохлова. - Санкт Петербург: Питър, 2006. - 336 с.

19. Синюк, В.Б. Култура на българската реч: учеб. - метод. надбавка / V.B. Синюк. - Брест: ФОРТЕКС, 2002. - 77 с.

20. Трофимова, Г.К. Български език и култура на речта: курс на лекции: учеб. помощ за гимназии нефилол. специалист. / Г.К. Трофимов. - 5-то издание, Рев. – М.: Флинта, Наука, 2007. – 160 с.

21. Формановская, Н.И. Ти каза: "Здравей!" / Н.И. Формановская. - М.: Знание, 1989. - 156 с.

22. Формановская, Н.И. Речев етикет и култура на общуване / Н.И. Формановская. – М.: Просвещение, 1989. – 203 с.

23. Strecker, N.Yu. Български език и култура на словото : учеб. надбавка за университети / N.Yu. Стрекър. - М.: ЮНИТИ-ДАНА, 2003. - 383 с.

СЪДЪРЖАНИЕ

ОТ АВТОРА……………………. ……………………………………………
ВЪВЕДЕНИЕ……………………………………………………………………
ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА EUMC…..…………
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ…………………. ….
ПРИМЕРЕН ТЕМАТИЧЕН ПЛАН ……………………………
ЛЕКЦИОНЕН КУРС…………………………………………………………………
1. Феномен на езика и културна парадигма на речевата дейност…… 2. Комуникативни качества на речта………………………………………. 3. Средства за изразителност на речта……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………… ………………………………… ….7. Речев етикет……………………………………………………………. 8. Техника на речта и речеви умения………………………….………..
МЕТОДИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ……………………………………….
Практическо занятие № 1. Комуникативни качества на речта……….
Практическо занятие № 2. Връзката на вербалните и невербалните знакови системи в речевата дейност……………..
Практическо занятие № 3. Ортоепични норми………..………….
Практически урок номер 4. Лексикални и стилистични норми…. Практическо занятие № 5 Норми на морфологията и синтаксиса ……….
Практически урок № 6. Стилове на езика и стилове на речта…………….…. Практическо занятие № 7. Етикет на речта………………………………. Практическо занятие № 8. Техника на речта и речеви умения……… Практическо занятие № 9. Реторика и публично говорене……….
ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА ЗА ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ..………………………………………………. 1. Лексикални и стилистични норми…………………………. 2. Морфологични норми………………………………………………… 3. Ортоепични норми……………………………………………………… 4. Комуникативни качества на речта……………………………………..
КОНТРОЛНИ ТЕСТОВЕ……………………………………………………. 1. Феномен на езика и културна парадигма на речевата дейност…… 2. Комуникативни качества на речта………………………………………. 3. Средства за изразителност на речта……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………… ……. 7. Речев етикет……………………………………………………………. 8. Техника на речта и речеви умения………………………….………..
ПРИЛОЖЕНИЕ А………………………………………………………….
БИБЛИОГРАФИЯ…………………………………………………….

Тази страница е последно модифицирана: 2016-07-23