Измама и измама в исляма - християнство или ислям
Измамата и измамата са низки и презрени качества, необичайни за порядъчния човек. Умишленото изопачаване на истината с цел заблуда на другите противоречи на концепцията за честност, която предполага искреност, прямота, справедливост и изключва всякакви трикове, хитрост, измама, измама...Както в Корана, така и в Суната се говори много за забраната за лъжа спрямо мюсюлмани и немюсюлмани.
Пътят на исляма води към истината. Стъпил върху него, човек трябва напълно да се откаже от всяка форма на лъжа. Пророкът на исляма каза:
„Който тръгне с оръжие срещу нас, не е един от нас. И който ни мами, не е един от нас.” (Сахих Муслим)
Друг хадис разказва как един ден, минавайки през пазара, пророкът Мохамед спрял пред търговец на храни. Отгоре цялата храна изглеждаше добра, но когато пророкът стигна до тези долу, той установи, че храната е мокра.Той попита: "О, собственик на храната, какво е това?" Търговецът отговорил: "Тя се намокри в дъжда, о, Пратенико на Аллах." Тогава пророкът каза: „Защо не го сложи отгоре, за да видят останалите, че е мокро. В крайна сметка този, който мами, не е един от нас ”(Сахих Муслим).
Мюсюлманското общество е изградено върху чистотата на чувствата, любовта, искреността към всеки мюсюлманин и изпълнението на обещанията. Членовете на мюсюлманското общество трябва да се отличават с благочестие, правдивост и вярност. Измамата и измамата са качества, които са чужди на ислямското общество и противоречат на личността на един благороден мюсюлманин. Сред мюсюлманите не трябва да има място за мошеници, предатели и измамници.
Измамата и измамата се считат за отвратителни грехове, позор за човека и в двата свята. Пророкът Мохамед (саллеллаху алейхи ве селлем) не просто изключи измамника отредица мюсюлмани, той също заявява, че в деня на Страшния съд всеки предател ще се издигне със знамето на своето предателство. Името му ще бъде изкрещяно и вниманието на другите ще бъде привлечено към него. Както се казва в хадиса:
„Всеки предател ще носи етикета на предателството в деня на Страшния съд. Те ще кажат за него: „Той е предател на този и този“ (Сахих ал-Бухари).
Срамът от предателите - мъже и жени - ще бъде огромен. Тези, които са вярвали, че предателството им ще бъде забравено, ще разберат колко са грешали, когато срамът им бъде изнесен пред целия свят, а знамето на предателя ще бъде носено от собствените им ръце!
Състоянието на предателите ще се влоши, когато се срещнат с Пророка на милостта, защитника на грешниците в ужасния ден на Страшния съд. Престъплението им е толкова отвратително и велико, че ще ги лиши от божествена милост и пророческо ходатайство. Пророкът Мохамед каза:
„Господ каза: Има трима души, които ще отхвърля в деня на Страшния съд: човек, който е обещал и не е спазил думата си, човек, който е направил пари, като е продал свободен човек в робство, и човек, който е наел някого, спечелил е от работата му и не му е платил това, което заслужава“ (Сахих Ал-Бухари).
Трябва да стоите далеч от всякакъв вид измама и измама. Лъжата е станала нещо обичайно в нашето общество: на изпити, в бизнеса и дори в брачните отношения хората не се колебаят да прибягнат до лъжа. Сега местните продукти се етикетират, за да се представят за вносни, някои дават фалшиви съвети, за да объркат онези, които искат помощ, някои фалшифицират гласове и мамят цялата нация. Прелюбодеянието стана обичайно. Мюсюлманинът трябва да бъде преди всичко измама и да се пази от лицемерието по всякакъв възможен начин, защото:
„Има четири признака на лицемер. Този, който притежава всичко, е истинскиятлицемер, който притежава дори един, има качеството на лицемер. Тези признаци: когато човек се доверява, той предава. Когато говори, той лъже. Когато обещае, не държи на думата си. Когато спори, той прибягва до клевета” (Сахих Ал-Бухари, Сахих Муслим).
Следователно истинският мюсюлманин избягва измамата, измамата, предателството, лъжата, независимо каква полза или полза носи. Защото ислямът смята привържениците на измамата за лицемери.