Използването на имената на Аллах самостоятелно и в комбинация с други имена - Саид ибн Али ал-Кахтани
Сред имената на Всевишния Аллах има такива, които се използват самостоятелно или в комбинация с други имена. Те включват повечето от красивите имена, например: ал-Кадир (Всемогъщият), ас-Сами (Чуващ), ал-Басир (Виждащ), ал-Азиз (Мощен), ал-Хаким (Мъдър).
Позволено е да призовавате Аллах, като използвате тези имена самостоятелно или заедно с други имена. Например, можете да кажете: „О, Могъщи! О, Издръжливи! О Прощаващ! О, Милосърдни! Всяко от тези имена може да се използва за възхвала или описание на Аллах, самостоятелно или в комбинация с други имена.
Но има имена, които не се използват отделно, а винаги се използват в комбинация с друго име, което е противоположно по значение, например: ал-Мани‘ (Лишаващ), ад-Дар (Нараняващ), ал-Мунтаким (Отмъстителен). Аллах не може да бъде наричан с тези имена, освен ако не се използват с други имена, които са противоположни по значение.
В изброените примери те трябва да се използват заедно с имена като al-Mu‘ti (Подарител), an-Nafi‘ (Благодетелен), al-‘Afuww (Снизходителен). Можем да го наречем Даващият и Лишаващият, Вредният и Благотворният, Отмъщаващият* и Снизходителният, Силният и Унижаващият, защото съвършенството е комбинацията от тези имена с атрибут, противоположен по значение.
Тези имена показват, че само Аллах доминира във вселената и контролира творенията. Той дарява едни и лишава други, облагодетелства едни, но вреди на други. Проявява снизходителност и отмъщава за престъпления. Би било погрешно да възхваляваме Аллах, като споменаваме само лишения, отмъщение и вреда.
Тези имена се използват само по двойки исе брои като едно име. Думите в тях са неотделими една от друга и затова тези имена не се използват отделно, а само в двойка с име, което е противоположно по значение. Ако кажеш: „О, Унизителен! О, вредно! О Лишеник!“ или ако ги споменеш в разказна форма, тогава няма да отдадеш хвала на Господа, докато не назовеш имената Му с противоположно значение.
[*] Всевишният каза: “Когато ни разгневиха, Ние им отмъстихме и ги удавихме всички” (Сура 43 “Украшения”, аят 55); “Наистина ще отмъстим на грешниците” (сура 32 “Поклонение”, аят 22); „Можем да те вземем, но със сигурност ще отмъстим на тях“ (Сура 43 „Бижута“, аят 41); „Ние ще отмъстим“ (Сура 44 „Дим“, стих 16).
Някои смятат, че глаголът "интакама" в горните айети не е законен за превод на "отмъщение", тъй като в българския език "отмъщение" се нарича "действие за възмездие за нанесената вреда", "съзнателно причиняване на зло на някого за нанесена вреда, обида". Според тях е кощунство да се приписва на Аллах атрибута „умишлено причиняване на зло за причиненото зло“. Според нас подобно твърдение е погрешно, тъй като доброто и злото са във властта на Аллах. Той е единственият Създател и само Той създава доброто и злото. Нито едно от създанията не е в състояние да облагодетелства никого или да навреди на някого без позволението на Аллах. Коранът казва: „Ако Аллах ви докосне с беда, тогава никой не може да ви спаси от това освен Него“ (сура 6 „Говеда“, стих 17); „Кажи: „Кой има силата да ви помогне с нещо пред Аллах, ако Той иска да ви навреди или иска да ви облагодетелства?“ (Сура 47 „Победа“, аят 11).
Нещо повече, способността да се прави добро и зло е качество, което отличава Истинския Бог от Неговите роби: „Наистина ли се покланяте освен на Аллах на онзи, който по никакъв начин не може да помогне илите нараня?" (Сура 21 „Пророци“, стих 66); „Кажи: „Нима ще се кланяме освен на Аллах на това, което не ни носи полза и не ни вреди?“ (Сура 6 „Говеда“, айет 71).
Следователно епитетът „Отмъщаващ“, подчертаващ, че Аллах е този, който наранява робите в отговор на извършените от тях зверства, може да се използва за описание на Всемогъщия Господ, но само в комбинация с име, което е противоположно по смисъл. Това не противоречи на лексикалното значение на глагола „интакама“, което означава „да се отплати с наказание“ (Ибн Манзур, цит. цит. Т. 14, стр. 272), „да накаже някого поради извършен от него грях“ (аш-Шаукани, Фатх ал-Кадир, стр. 264). — Прибл. преводач.