Пневмония на Friedlander
Пневмонията понякога се отличава с особен курс, който е от голямо клинично значение. През последното десетилетие честотата на пневмонията на Friedlander се е увеличила. Причинителят е грам-отрицателният Friedlander diplobacillus. Боледуват по-често хора над 40-годишна възраст с намалено хранене, често алкохолици. Обикновено има няколко възпалителни огнища, които са склонни да се слеят, което води до развитие на псевдолобарна пневмония. Засегнати са предимно горните лобове, появяват се огнища на некроза със секвестрация на белодробната тъкан и развитие на кухини с неравни стени. Ексудатът е обилен, има характер на мътна гъста лигавична маса, съдържаща левкоцити, обилен клетъчен детрит, слуз и голям брой пръчици на Friedlander, които понякога са основният компонент на интраалвеоларното съдържимо.
Течението е силно. Бързо начало, висока температура, изразен задух и цианоза, кашлица със слузести вискозни храчки, понякога кървави, с мирис на изгоряло месо. Броят на хрипове по време на аускултация може да бъде незначителен, тъй като алвеолите и бронхите са пълни с мукобактериални маси. Изразени промени в сърдечно-съдовата система: значително отслабване на звучността на сърдечните тонове, тахикардия, понижаване на кръвното налягане. Възможен белодробен оток. Понякога има остър серозит, кръвоизливи в кожата и лигавиците. Тежка интоксикация с увреждане на централната нервна система. Заболяването често придобива септичен характер. Трескавият период продължава около две седмици. В предантибиотичния период често се наблюдава летален изход.
При разпознаване на пневмония на Friedlander се взема предвид тежката клинична картина на заболяването, неефективността на често използваните антибиотици.(пеницилин), бактериоскопско изследване на храчки (грам-отрицателен бацил, заобиколен от капсула) и бактериологичен анализ - посявки на кръв и храчки.
Проф. Г.И. Бурчински