Изследователска работа на студентите в учебния процес на университета, Статия в сб

студентите

Руководство: 9. Педагогика на висшето професионално училище

Библиографско описание:

В материалите на Болонския семинар (Словения, 2004 г., Берген, 2005 г. и др.) се отбелязва, че висшето образование трябва да става все по-конкурентоспособно; знанията бързо остаряват, това противоречие може да бъде преодоляно с помощта на гъвкава образователна система. Във всяка степен на обучение е необходимо да се развива творческото мислене на учениците, изследователските умения, без които е трудно както да продължат образованието си, така и да се реализират на пазара на труда. В тази връзка съвременният специалист трябва да притежава не само необходимото количество фундаментални и специализирани знания, но и определени умения за творческо решаване на практически проблеми, постоянно да подобрява уменията си и бързо да се адаптира към променящите се условия. Всички тези качества трябва да се формират в университета. Те се възпитават чрез активното участие на студентите в научноизследователската работа, която на съвременния етап става все по-важна и се превръща в един от основните компоненти на професионалната подготовка на бъдещия специалист.

Подготовката на студентите за изследователска дейност е отразена във федералните държавни образователни стандарти (FSES) и е задължителен компонент на модела на специалист във висшето професионално образование.

Дългогодишният опит в университета показва, че през последните години изследователската работа на студентите в учебните заведения за висше професионално образование не е организирана по най-добрия начин, значителна част от студентското тяло се е отдалечило от активното участие в научната работа и научно-техническататворчество, включително поради липсата на средства в университетите за тази дейност, липсата на ресурси за поддържане и развитие на нейното материално-техническо оборудване и стимулиране на участниците, което значително отслаби влиянието на този фактор върху професионалното им развитие, следователно значителна част от студентите не развиха изследователски умения по време на обучението си. В същото време важността на проблема за формиране на изследователски умения на студентите се потвърждава от анализа на голям брой професионални профили на специалисти в различни области, които включват умения за формулиране и решаване на проблеми, системен анализ, абстракция, формализация и др. В тази връзка е необходимо да се разработи система за изследователска работа в университет, основана на преподаване на творчески подход към практическото използване на придобитите образователни, научни и технически знания.

Разглежданият проблем не е нов. Организацията на изследователската дейност на студентите в университета и нейната методическа подкрепа са посветени на трудовете на Л. Ф. Авдеева, Г. Н. Александрова, А. Н. Алексеева, В. И. Бабуров, М. А. Байдан, В. И. Грошев, В. Е. Евлютина, В. И. Загвязински, С. И. Зиновиев, Н. В. Кузмина, В. С. Кузнецова, И. Я. Макарова, М. И. Махмутова, Г. А. Николаева, Е. С. Спицина, Г. М. Храмова и др.

В рамките на тази посока се обсъжда и проблемът за развитието на изследователски умения (D.B. Bogoyavlenskaya, E.G. Bushkanets, N.E. Varlamova, V.P. Kvasha, O.I. Mitrosh, A.I. Tsesnik).