Изследователски проект Фразеологизми във ва басни, Социална мрежа на педагозите

Размер на прикачения файл
issledovatelskaya_rabota-frazeologizmy_kurenkova_elena.docx29,31 KB

Изследователска работа по темата:

„Фразеологизми в басните на I.A. Крилова »

Ученик в 6 клас

Брянск 2014 г

1. Проучване на източници на информация.

1.1. Историята на появата на фразеологичните единици.

1.2. Ролята на фразеологичните единици.

2. Изследването на съдържанието на басните от I.A. Крилова

В момента възникна проблемът с липсата на знания за фразеологичните единици и сега той е особено остър, тъй като завършилите 9-ти и 11-ти клас преминават GIA и Единния държавен изпит, в контролните и измервателните материали на които има задачи, които изискват познаване на фразеологичните единици. Оказа се, че много от гимназистите с голяма трудност намират фразеологични единици в текста, не разбират значението им, не знаят как да ги използват в речта. Фразеологизмите – особен пласт от българския език, част от културата на нашия народ – трябва да се върнат в нашата реч и да я обогатят.

Фразеологичните единици са постоянни спътници на нашата реч. Речта е начин на общуване между хората. За постигане на пълно взаимно разбиране, за по-ясно и образно изразяване на мислите се използват много лексикални техники. Често, за да се постигне някакъв речеви ефект, простите думи не са достатъчни. Ирония, горчивина, любов, подигравка, собствено отношение към случващото се - всичко това може да бъде изразено много по-обемно, по-точно, по-емоционално. Често използваме фразеологични единици в ежедневната реч, понякога дори без да забелязваме - в крайна сметка някои от тях са прости, познати и познати от детството.

Целта на изследователската работа:

Запознаване с характеристиките на фразеологичните единици, задълбочаване на знанията в областите на използване на фразеологичните единици.

1. Запознайте се с историята на появата на фразеологичните единици.

2. Разкрийте ролята на фразеологичните единици в съвременната реч.

3. Търсене на фразеологични единици в съдържанието на басни.

1. Проучване на източници на информация.

  • Фразеологични речници
  • Електронен речник-справочник на българския език http://www.trishin.ru/slovar.htm
  • Фразеологичен речник на българския език. Съставител: Л. А. Войнова, В. П. Жуков, А. И. Молотков, А. И. Федоров / Ред. А. И. Молоткова.
  • Жуков В.П. “Училищен фразеологичен речник на българския език”
  • Ашукин Н.С., Ашукина М.Г. „Крилати думи. Литературни цитати. фигуративни изрази”
  • Яранцев Р.И. “Речник-справочник по българска фразеология”

1.1 Историята на появата на фразеологичните единици

Проучвайки различни източници на информация, се запознах с понятието "фразеологизъм". Фразеологизмите са стабилни комбинации от думи, които са близки по лексикално значение до една дума. Следователно фразеологичните единици често могат да бъдат заменени с една дума, по-малко изразителна. Да сравним: на края на света (земята) – далече; напукайте врата си - давайте урок, наказвайте; ходи под масата - малък; зъб на зъб не пада - замръзнал е; хак на носа - запомнете; как да гледам във водата - да предвиждам и т.н. Има фразеологични единици в цялата история на езика. Още от края на 18 век те са обяснени в специални сборници и обяснителни речници под различни имена: крилати изрази, афоризми, идиоми, пословици и поговорки.

Още М. В. Ломоносов, съставяйки план за речник на българския книжовен език, посочи, че той трябва да включва "фрази", "идиоми", "поговорки", тоест обрати, изрази. Но фразеологичният състав на българския език започва да се изучава сравнително наскоро.

Срещнахмес източници на фразеологични единици:

1) роден български (нескопосана работа, зелена улица);

2) старославянски (търси и ще намериш);

3) латински и гръцки (Авгиеви обори, за принос);

4) Западна Европа (син чорап, хвърлете ръкавицата)

Повечето фразеологични единици отразяват дълбоко народния, самобитен характер на българския език. Прякото (първоначалното) значение на много фразеологични единици е свързано с историята на нашата родина, с някои от обичаите на предците, тяхната работа. Така че изразът да победиш кофите (да се забъркваш) възникна въз основа на прякото значение "да разделиш дървен блок на кофи (клинове), за да направиш от тях лъжици, черпаци и т.н.", тоест да направиш проста, лесна задача.

Фразеологизмите, произлезли от митовете, ми се сториха много интересни:

  • Авгиеви конюшни - силно затрупано, замърсено или разхвърляно помещение.
  • Нишката на Ариадна е това, което помага да се намери изход от затруднено положение.
  • Ахилесовата пета е слабо място.
  • Дамоклевият меч е надвиснала, заплашителна опасност.
  • Двуликият Янус е двуличен човек.
  • Златното руно е злато, богатство, което те се стремят да овладеят.
  • Да потъне в забрава – да изчезне завинаги, да бъде забравен.
  • Олимпийско спокойствие – спокойствие, необезпокоявано от нищо.

Фразеологизми, дошли от Библията:

  • Направете принос - за човек, който е взел своето възможно участие в някакъв бизнес.
  • Гласът на викащия в пустинята - напразни призиви, които остават без отговор.
  • Допотопни времена – праисторически времена.
  • Заровете талант в земята - за човек, който не развива естествените си способности.
  • Манна от небето - неочакван късмет, чудодейна помощ.

Теорияфразеологичните единици са създадени в началото на ХХ век. В България тази теория започва да се развива и са написани редица интересни трудове от Виктор Владимирович Виноградов. Той е първият, който дава класификация на фразеологизмите на българския език и очертава пътищата за тяхното по-нататъшно изучаване. Възникването на фразеологията като лингвистична дисциплина в българската наука се свързва с името на Виноградов. В момента фразеологията продължава своето развитие.

Като цяло фразеологичните единици са творение на един народ, проява на неговата мъдрост и езиков инстинкт. Много фразеологични единици на българския език отразяват традиции и обичаи. („На подарен кон в устата не гледат”) и вярванията на българския народ, различни реалности („Иди в Тула със собствения си самовар”), фактите от неговата история. Много фразеологични единици се коренят в професионалната реч. Всеки занаят в Русия оставя своя отпечатък върху българската фразеология. От дърводелци произлиза „тромава работа“, от кожухари - „рай в овча кожа“. Новите професии дадоха нови фразеологични единици. От речта на железничарите българската фразеология е взела израза "зелена улица"

Много фразеологични единици са от литературен произход.

Фразеологичните изрази са фразеологични фрази, които са стабилни по своя състав и употреба, които са не само семантично артикулирани, но и се състоят изцяло от думи със свободно номинативно значение.

Единствената им характеристика е възпроизводимостта: те се използват като готови речеви единици с постоянен лексикален състав и определена семантика.

Често фразеологичният израз е пълно изречение с твърдение, назидание или заключение. Примери за такива фразеологични изрази са поговорките и афоризмите.

1.2.Ролята на фразеологизмите в българския език

на българскиВ езика фразеологичните единици служат за изразителността на речта, нейната фигуративност, яркост и точност. Използвайки такива комбинации, ние придаваме на нашата история емоционалност, афоризъм и дори метафора. Да предположим, че кажа, че момичето плаче. Ще звучи нормално. И ако си представим, че тя изрева като белуга, тогава веднага ще видим тъжна картина. Да предположим, че трябва да напиша ярко, емоционално есе. Определено ще използвам фразеологични единици: златни ръце, майстор на всички сделки.

Българският език е много богат на фразеологични единици. Така например, само с една дума ръка има повече от петдесет фразеологични завъртания. Към фразеологичните изрази повечето учени включват поговорки, поговорки, добре насочени и ярки изрази на писатели, учени, общественици, които са станали крилати. Някои от тях се използват в преносен смисъл, други се използват буквално. Фразеологизмите правят нашата реч по-ярка и изразителна и затова са широко използвани в книжовния език. Повечето фразеологични единици отразяват дълбоко народния, самобитен характер на българския език. Значителна част от фразеологичните завои се отнасят до разговорния стил, често имат подчертано оцветяване (кръв с мляко - здрава, цъфтяща). Много фразеологични единици са характерни за книжните стилове и могат да се характеризират с нюанси на тържественост, официалност, понякога ирония, шеги (дим fiam - ласкаво похвала). За да направи речта ярка, образна и понякога достъпна, човек използва лозунги и изрази. Това говори за познаване на езика, неговата история, способността да се използват речеви възможности, подчертава неговата оригиналност, индивидуалност. Речта на човек, в която се намират фразеологични единици, е по-ярка, по-емоционална, разкрива характера на събеседника, привлича слушатели, прави комуникацията по-голямаинтересен, жив.

2. Изучаването на съдържанието на басните на И. А. Крилов

От древни времена в нашия език са запазени много думи и изрази, които ние лесно, без колебание, използваме в разговор, но често дори не предполагаме истинското значение, междувременно тяхната история е интересна и поучителна.

Мога да дам няколко примера от живота на нашия клас.

Един вика: - Ще ти покажа къде зимуват раците! А вторият към него: - Виж, продаден, направо от кожата му лази!

Тогава дежурният дойде при момчетата и да ги разделим.

И го нападнаха:

- Гледаш всичко! Сигурно спиш с отворени очи!

Това са изрази от реалния живот, а междувременно най-добрите произведения на художествената литература са украсени с фразеологични единици като скъпоценни нишки: от обичайните без ръкави до по-сложни структури, като разделяне на кожата на неубита мечка (моят свят, преситен, не даде почивка нито за период, без памет, нито с крак, през целия път!).

И особено често в речта се използват фразеологични единици от басните на I.A. Крилов.

В хода на изследователската работа бяха открити следните фразеологични единици от басните на И. А. Крилов: