Извор Чистяк - Систематика, снимки, описание, етимология

Систематика

снимки

Снимки

Многогодишно тревисто растение от семейство Ranunculaceae с височина 10-30 cm с грудкови корени, приосновни дълги дръжки, месести кръгли сърцевидни листа и единични златисто-жълти лъскави цветя на дръжки, 2-3 cm в диаметър

Венчелистчета - от шест или повече

Народни имена: маслен цвят, ранна маруля, отровен лист, яребица, крастава жаба, лютиче (т.е. отровно)

Етимология

Латинското родово наименованиеFicaria - "смокиново дърво" - е дадено поради възлите по корените, наподобяващи смокини (фикус). Специфичното имеverna (пролет) подчертава ранния характер на цъфтежа.

Използваното преди това имеRanunculus ficaria (Ranunculus ) идва от лат. rana - жаба, живееща във вода заедно с жаби.

българският родЧистяк явно е свързан с факта, че под слънчевите лъчи цветовете на чистяка блестят като добре излъскано злато.

Разпространение и екология

Растението е широко разпространено в Евразия: от атлантическото крайбрежие на запад до Западен Сибир на изток. Ареалът на вида обхваща цялото Средиземноморие, включително страните от Близкия изток и Северна Африка.

Расте на влажни, сенчести места, на почви, богати на органични вещества: близо до водоеми, по бреговете на потоци, в блата, в храсти, елши, на влажни места в широколистни гори.

лечебни свойства

Лечебните свойства на това растение са известни от древни времена. Коренът и зелените му части съдържат сапонини, танини, а младите зелени съдържат голямо количество витамин С. В народната медицина се използва за лечение на кожни заболявания, хемороиди,с кървене.

Хранителни свойства

В различни периоди на растеж растението е както годно за консумация, така и отровно. И така, преди цъфтежа, в началото на пролетта, отземните части можете да приготвите салати, след като ги сварите в солена вода. Сварен чистяк се използва за приготвяне на пасти, слага се в зелен борш, супи, ботвиния, маринова се, посолява се и се изсушава. Но малко по-късно, по време на периода на цъфтеж и образуване на семена, в растението се появяват отровни алкалоиди хелидонин и холеритрин.

Тръбите най-често се консумират след като растението е прецъфтяло, въпреки че могат да се берат и рано напролет. От тях се приготвят супи, варят се и се използват в салати и винегрети. За зимна употреба те се варят и осоляват в този вид в концентриран солен разтвор.

Неотворените цветнипъпки се мариноват и се използват като каперси.