Яковлева Е

Анализ на приватизационния процес в периода 1993-2003г. проведено от Сметната палата на България показа, че има огромен брой нарушения на закона. Най-честите и характерни нарушения са: превишаване на правомощията, установени със закон в областта на разпореждането с държавно имущество; неизпълнение от органите на преките им задължения в областта на приватизацията; необосновано занижаване на цената на продаваните държавни активи, фиктивни търгове и лошо изпълнение на продажбите; корупция в управлението, липса на система за противодействие на престъпността в сферата на приватизацията и др. [3, с. 49]. Въз основа на резултатите от този анализ Сметната палата е изпратила над 50 жалби до прокуратурата относно установените нарушения.

Сегашната ситуация, според нас, стана възможна поради липсата на правилна правна уредба на процеса на приватизация, както и установяване на отговорност за неговото нарушаване, включително наказателна отговорност. Ако вземем предвид цялото законодателство, което регулира процеса на приватизация от 1991 г. до днес, тогава трябва да се отбележи, че липсва систематичен подход към развитието на законодателната рамка, което от своя страна доведе до постоянно изоставане на реалните приватизационни процеси от законодателството. Несъгласуваността на законодателните норми даде основание за развитие на множество нарушения на интересите на държавата и гражданите. Пример е фактът, че все още не е решен въпросът за съответствието на нормите на приватизация с нормите на Конституцията на България и Гражданския кодекс на България. Нормативната уредба показва своята непълнота по отношение на осигуряването на гаранции за защита правата на държавата като собственик, което противоречи на посочените нормативни актове. Освен това,Законодателно не е решен въпросът с т. нар. криминални фалити, които често се използват от недобросъвестни купувачи на приватизирана държавна собственост; Не е трудно да си представим какви загуби търпи държавата в подобни случаи.

По този начин, анализирайки някои от проблемите на приватизацията в България, можем да заключим, че несъвършенството на законодателната рамка, и по-специално нейното често изоставане от съвременните реалности, нейната стихийност, породи огромен брой нарушения на законните интереси както на държавата, така и на гражданите, липсата на подходящ контрол върху приватизацията доведе до ширеща се корупция. За да се изкоренят нарушенията в тази област, в края на 2013 г. в полицията се появи ново звено „отдел за борба с престъпленията, свързани с приватизацията на държавна собственост“ [6], което, имайки властови правомощия и преследвайки основната си цел разкриване и разкриване на престъпления, може значително да намали броя на нарушенията на закона в областта на приватизацията на държавна и общинска собственост и съответно да увеличи държавните приходи.