Общи положения за завещанието, Понятие и принципи на завещанието - Правни проблеми на наследяването по
Понятието и принципите на завещанието
В процеса на регулиране на наследствените отношения законът дава на гражданите на първо място правото да се разпореждат с имуществото си по свое усмотрение в случай на смърт. Освен това такава заповед може да бъде изразена само по един начин – чрез завещание.
В правната литература по наследствено право са формулирани множество дефиниции на завещанието, от кратки до дълги. Ето някои от тях.
„Завещанието се признава като заповед на гражданин в случай на смърт относно неговото имущество, направено в установената от закона форма“ Избрани произведения по наследствено и застрахователно право, Серебровски V.I ..
Завещанието е „лично разпореждане на гражданин в случай на неговата смърт за прехвърляне на неговото наследено имущество и лични неимуществени права на назначените от него наследници, направено в рамките на позволеното от закона и облечено във формата, установена от закона“ Процедурата за наследяване на имущество / K.B. Ярошенко // Бюлетин на Московския държавен университет. - 2002. - № 5.
Завещанието е „едностранна административна, лично формална сделка, извършена в случай на смърт с цел установяване на наследствено наследство“ Пак там ..
„Завещанието е правен акт, който няма правно действие приживе на създателя и съдържа едностранно разпореждане на физическо лице, направено в предвидената от закона форма, относно това какво трябва да се изпълни след неговата смърт и най-вече относно предоставянето на неговото имущество в полза на известни личности“ Пак там.
Под принципи на наследственото право се разбират основните принципи, установени в нормативните актове, които регулират наследствените правоотношения.
Принципите позволяват да се отдели наследственото право като самостоятелен подотрасъл на гражданското право. Те имат вътрешноотраслов характер, но се основават на общи граждански принципи. Основните принципи на завещанието са свободата и тайната на завещанието.
Основният принцип на завещанието е свободата да го направите. Чрез завещание гражданинът изразява волята си за определяне на съдбата на имуществото си в случай на смърт. На различни етапи от развитието на нашата държава този принцип е претърпял известна еволюция: от забраната на завещанията през ограничаването на свободата на завещателните разпореждания до свободата на завещанията. Съгласно действащото законодателство изборът на лицата, към които ще премине имуществото на наследодателя след смъртта му, определянето на техните дялове в наследството, налагането на определени завещателни тежести върху наследниците, отмяната или изменението на завещанието и др., зависи единствено от волята на наследодателя.
Завещанието може да се определи като акт на лично разпореждане с имущество в случай на смърт, то определя правната съдба на имуществото на завещателя след неговата смърт.
Дори приживе на наследодателя самото завещание не поражда никакви задължения между наследодателя и неговите наследници. Завещанието се извършва с действие на едно лице, конкретно насочено към постигане на правни последици.
Завещател може да бъде всеки гражданин, който има пълна дееспособност. Не се допускат завещания от непълнолетни.
В правната литература е спорен въпросът за възможността да се правят завещания от непълнолетни (на възраст от 14 до 18 години). Случаи, при които непълнолетни възнамеряват да направят завещание, могат да възникнат само по изключение.
Както бе споменато по-горе, завещанието може да бъде съставено само от дееспособен гражданин. Акомедицински преглед ще установи, че този гражданин, когато е направил завещание, е бил в състояние на лудост (т.е. не е имал признаци на правоспособност), завещанието трябва да бъде обявено за невалидно от съда.
Следователно, ако завещанието е съставено от недееспособен гражданин, тогава такова завещание ще бъде невалидно, дори ако по-късно такъв гражданин стане способен (например психично болен човек се възстанови).
Обратно, загубата на правоспособност от гражданин, след като е направил завещание, например поради психично заболяване, не лишава волята от правна сила.
Завещанието може да бъде направено само от завещателя лично, въпреки че при изготвянето на завещание често е необходимо да се прибягва до помощта на други лица (например нотариус), а ако завещателят страда от физическо заболяване, тогава до помощта на изпълнител.
Завещателят може да остави цялото си имущество или част от него на всяко лице (включено и невключено в кръга на наследниците по закон), във всяко съотношение да разпределя дялове от наследството между наследниците, посочени в завещанието, да съставя специални завещателни разпореждания под формата на подназначаване на наследник, завещателен отказ, налагане.
Ако в завещанието са посочени няколко наследници, техните дялове трябва да бъдат определени в идеални условия (например равни дялове - ½ дял от вноската, ¼ дял от къщата).
Въпреки това, когато съставя завещание за дялове, наследодателят, освен че определя дяловете на наследниците в идеални условия, може да посочи коя конкретна част от къщата е предназначена за използване от всеки от посочените от него наследници (например южната половина за сина, северната половина за дъщерята), което ще предотврати евентуални бъдещи спорове между наследниците. Е.А. Абашкина.- М.: Форум, 2002.
Наследници по завещание могат да бъдат наследници по закон, други граждани, които не са включени в кръга на наследниците по закон, юридически лица, съществуващи към деня на откриване на наследството, Руската федерация, съставни образувания на Руската федерация, общини, чужди държави и международни организации.
Волята на завещателя може да получи най-неочакваното въплъщение в завещанието. Например, той може да лиши всички свои наследници от право на наследяване, т.е. лишавам от наследство.
Лишаването от право на наследяване може да се изрази в две форми:
чрез пряко изброяване на лицата, които завещателят лишава от правото на наследяване;
по подразбиране за някой от наследниците.
Всяка от тези форми на лишаване от право на наследяване има свои правни последици.
В първия случай наследникът напълно се елиминира от наследяване, независимо дали завещанието обхваща цялото имущество или само част от него Пълномощно и завещание / Л.Ю. Петренко // Бюлетин на Руската академия на науките. - 2008. - № 2.
Във втория случай наследникът, когото завещателят е подминал с мълчание, се отстранява от наследството, ако завещателят определя съдбата на цялото имущество. Ако се окаже, че част от имуществото не е завещано, тогава това имущество ще бъде разделено между наследниците според закона. Тези наследници ще включват и онези наследници, които завещателят е заобиколил мълчаливо в завещанието.
Гражданският кодекс, ограничавайки свободата на завещателните разпореждания, установява кръг от необходими наследници, които имат задължителен дял в наследството.
Завещанията, които накърняват интересите на необходимите наследници, са недействителни по отношение на задължителните дялове, които се дължат на тези наследници Наследствено право България / С.В. Резникова // Юридически бюлетин. - 2008. - № 9.
някоиюристите изразяват мнение, че "завещанието е неотложна сделка, тъй като настъпването на смъртта, в случай на което е направено завещание, е неизбежно". Това обаче е неизбежно за наследодателя, а възникват правни последици за наследниците, за които смъртта на наследодателя не е толкова неизбежно събитие.
От тази гледна точка завещанието може да се нарече условна сделка: във връзка със смъртта на завещателя (условие) не е известно дали ще настъпи или не по време на живота на наследника, тоест дали последиците, свързани със завещанието, ще възникнат за него.
Въпреки това възниква въпросът: може ли прехвърлянето на имущество на наследника да се свърже с настъпването на някакво условие?
Например българският Граждански кодекс регламентира условие, което може да бъде посочено в завещание, а именно подназначаване на наследник, заветник (клауза 2, член 1121 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Тоест завещателят може да посочи в завещанието друг наследник. Това е възможно, ако наследникът по завещание или наследникът по закон умре преди откриване на наследството или едновременно с наследодателя. И също така, ако след откриването на наследството наследникът няма време да го приеме или изобщо не приеме наследството по други причини. Наследникът може да откаже да наследи или няма да има право на наследство, може би дори ще бъде отстранен като недостоен.
Правото на наследодателя да избере основанието за преназначаване на наследник е неоспоримо. Но по-целесъобразно е това условие да се посочи в самото завещание. Това е необходимо, за да се избегнат съдебни спорове относно правилното разбиране на посочения текст Относно предоставяне на право на ползване на жилищни помещения въз основа на завещателен отказ: сравнителен анализ на законодателството на България и Украйна / S.A. Слободян // Юрист. - 2009. - № 10.
Според правилата на товапо същия чл.1121 от Гражданския кодекс на България може да се извърши и преназначаването на заветника. И отново, наследникът в завещанието може да бъде подпосочен като друг наследник. Но това е в случай, че наследникът умре преди откриването на наследството или едновременно с наследодателя, или откаже да приеме отказ от завещание, или не упражни правото си, или е лишен от това право като недостоен Крайнова // Нотариален бюлетин. - 2007. - № 12.
Освен това, в съответствие с принципа на свободата на волята, завещателят има право по свое усмотрение да включи в завещанието и други заповеди, предвидени от Гражданския кодекс на Руската федерация. Такива разпореждания са завещателен отказ и завещателно полагане.
В правната литература има примери за условия в завещание, както всичко това се обсъжда от нотариусите.
Нотариус Т.И. Зайцева счита за възможно „да състави завещание под отлагателно условие: например да прехвърли кола на сина си след завършване на висше учебно заведение (в такива случаи завещателят трябва да бъде посъветван да назначи изпълнител на завещанието)“ Действителни проблеми на наследството в нотариалната и съдебната практика / T.I. Зайцева // Право - М .: - 2006.
Нека си зададем въпроса: може ли завещателят да изрази волята си по такъв начин, че завещанието да влезе в сила не в момента на неговата смърт, а по-късно, при настъпване на условието, посочено в завещанието? Завещанието поражда права и задължения след откриване на наследство (чл. 5, чл. 1118 от Гражданския кодекс на България). Кръгът на наследниците се определя в деня на смъртта. В същото време моментът на възникване на правото на собственост на наследника е ясно определен - то възниква от деня на откриване на наследството (чл. 1164 от Гражданския кодекс на България). Ако условието не едойде в деня на откриване на наследството, завещанието в тази част няма да бъде валидно. Не е възможно и ограничаване на собственика при упражняване на правото му.
Следователно завещанието, съдържащо такова условие, не противоречи на действащия Граждански кодекс. Основното е, че посоченото условие се извършва в деня на смъртта, в противен случай няма да възникне правото на наследяване или получаване на завещателен отказ. Крайнова // Нотариален бюлетин. - 2007. - № 12. Въпреки това, възможността за включване на определени условия в завещанието не е фиксирана от Гражданския кодекс.
Тайната на завещанието се осигурява от факта, че завещателят не е длъжен да уведомява никого, дори и лицата, за които се отнася завещанието, за съдържанието, съставянето, изменението или отмяната на завещанието. Всичко това се отнася до личния живот на завещателя, съставлява негова чисто лична тайна и следователно е неприкосновено. С други думи, надеждно скрити от любопитни очи.
Гарантиране на тайната на завещанието за запознаване със завещанието, когато е необходимо, се допуска ограничен кръг от лица, изборът им до голяма степен зависи от самия завещател. Най-вероятно завещателят ще направи своя избор измежду лицата, на които има доверие.
Сред мерките за защита, които могат да бъдат приложени към нарушителя, законът специално изтъква една - завещателят има право да иска обезщетение за морални вреди. Например за разкриване или разпространение на информация, че завещателят е завещал цялото си имущество на любовницата си. Завещателят може да иска обезщетение за морални вреди не само от нотариус или друго лице, което заверява завещанието, но и от други лица. Спрямо тези лица могат да бъдат приложени и други мерки за отговорност.Съдебна защита на наследствените права и правна защитаинтереси на гражданите / Р.А. Арупов // Наследствено право - 2009. - № 9. Например, частен нотариус може да бъде лишен от лиценз за извършване на нотариална дейност, изгонен от нотариалната камара. Освен това от него може да се изисква да обезщети клиента за имуществени щети.
От гореизложеното можем да заключим, че основният принцип на завещанието е свободата на изразяване на волята на завещателя. Чисто личният характер на завещанието закрепи в закона спазването на тайната на завещанието за всички лица, участвали в неговото удостоверяване. За нарушаване на тайната на завещанието е предвидена отговорност.