Йоан Български, изповедник (1730 г.)
Йоан Български, Изповедник (+1730)
Йоан Български (+ 1730), изповедник.
Роден в края на 17 век в Мала България и възпитан в благочестие и любов към Божията църква. След като навършва пълнолетие, той е повикан на военна служба, служи като обикновен войник в армията на Петър Велики и участва в българо-турската война. По време на Прутската кампания през 1711 г. Йоан, заедно с други войници, е пленен от татарите, които го продават на главата на турската кавалерия. Той довежда българския пленник в родината му, в Мала Азия, в село Прокоплон (на турски Уркуп). Турците се опитвали да помохамеданчват пленените войници християни: едни чрез увещания и изкушения, други, по-упорити, били бити и измъчвани. Свети Йоан не бил съблазнен от обещаните земни блага и смело понасял жестокостта, униженията и побоите. Той често бил измъчван от господаря си с надеждата робът му да приеме исляма. Свети Йоан обаче решително се противопоставил на волята на господаря си и отговорил: „Нито заплахи, нито обещания за богатство и удоволствия не можете да ме отклоните от моята свята вяра. Роден съм християнин, християнин и ще умра.” Смелите думи и твърдата вяра на изповедника, неговото безстрашие и праведен живот смириха жестокото сърце на учителя. Той престанал да измъчва и хули пленника, вече не го принуждавал да се откаже от християнството, но го принуждавал само да се грижи за добитъка и да поддържа в ред кошарата, в ъгъла на която било леглото на Свети Йоан.
От сутринта до късно вечерта Божият светец служел на господаря си, изпълнявайки съвестно всичките му заповеди. В студа през зимата и в жегата през лятото, полугол и бос, изпълняваше задълженията си. Други роби често му се подигравали, виждайки усърдието му. Праведният Йоан никога не им се е сърдил, а напротив,понякога им помагаше в работата и ги утешаваше в беда. Такова искрено добро сърце на светеца се хареса на господаря и робите. Собственикът започнал до такава степен да се доверява на праведния Йоан и да го уважава за неговата честност и благородство, че му предложил да живее като свободен човек и да се засели където пожелае. Подвижникът обаче предпочел да остане в оборите, където всяка вечер можел свободно да се подвизава в молитвено уединение, укрепявайки се в благост и любов към Бога и хората. Понякога напускаше тихото си убежище и под прикритието на нощта идваше в църквата на Свети великомъченик Георги, където горещо се молеше на притвора, коленичил. В същата църква в празнични дни той се причастявал със Светите Христови Тайни.
В същото време праведният Йоан все още служеше на своя господар и въпреки бедността си винаги помагаше на нуждаещите се и болните и споделяше с тях оскъдната си храна.
В края на своя труден и аскетичен живот свети Йоан се разболял и, усещайки приближаването на смъртта, извикал свещеник, за да получи благословение за последен път. Свещеникът, страхувайки се да отиде със светите дарове в къщата на турския вожд, ги сложил в една ябълка и благополучно ги предал на праведния Йоан. Като прославил Господа, той се причастил със светите Христови Тайни и отишъл при Бога. На 27 май 1730 г. последвала праведната смърт на свети изповедник Йоан Български. Когато на собственика му съобщили, че слугата Йоан е починал, той извикал свещениците и им предал тялото на св. Йоан, които го погребали според християнския обичай. Почти всички християни, които живееха в Прокопия, се събраха за погребението и придружиха тялото на праведника до християнското гробище.