Юбилейна торта
Награда фенфик "Юбилейна торта"
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Днес е специален ден за семейство Купър. Седемнадесетата годишнина от сватбата на Джон и Кори. Преди седемнадесет години Джон намери сили да предложи брак на приятелката си. В този ден Кори събра цялата си смелост и каза „Да“.
На този ден двойката реши да отиде в църквата, където се срещнаха, за да благодарят на Господ, че ги е дал един на друг. Пътуването беше планирано за сутринта. Решиха да оставят децата на Сет и Джен.
- И така, днес е годишнината на вашите родители и това е много важно събитие - каза Джен с важен тон на децата на Купър - Затова смятам, че освен основните подаръци, трябва да направим и нещо друго. Има ли предложения?
- Хм, добре, можеш. Но не, глупаво е. А! Но не, вече го направихме. Алекс и Ксавие започнаха да мислят.
- Можеш да изпечеш торта - неуверено се намеси Сет.
- Брилянтно! - щракайки с пръсти, извика Джен. - Просто брилянтно, Сет! Ти си умен! Така че нека го направим! Всички се събират, отиваме за съставките!
Преди едно голямо пътуване до магазина, Джен и Алекс бързо намериха рецепта за извара и ягодова торта в интернет.
Записвайки набързо всичко необходимо в една тетрадка, четиримата се отправиха към супермаркета.
-Така! Сет, ти и Ксавие търсите масло, захар, яйца, извара, грис. А ние сме сметана, пудра захар и ягоди. Очаквайте ме след двадесет минути на входа!- изкомандва Джен и тръгнаха в противоположни посоки.
Двадесет минути по-късно Сет и Ксавие вече чакаха момичетата.
- Намерихте ли всичко? — попита червенокосият отзад.
- Не, маслаНе. Сет отговори. Но мисля, че можете и без него.
Нека опитаме без него. А сега всички в колата, нямаме много време.
- И така, какво имаме тук! Да, яйчни жълтъци. И така, разбийте маслото със захарта и жълтъците. Това е лесно! Добре ли си, Ксавие?
- Да! – възкликна радостно момчето и веднага се залови за работа. - Но няма масло.
- Ще останем без масло! Сет обясни. И Ксавие продължи с работата си.
- След това добавете извара и зърнени храни. Е, какво е хлапето, готово?- Леджър се обърна към момчето, което усърдно въртеше бъркалката в купа със захар и жълтъци.
- Да, почти! - Той започна. - Всичко е готово! - Доволен от себе си, Ксавие даде на Джен жълтата слуз.
- Не изглежда много добре!- заявиха в един глас Сет и Алекс.
- Хайде! Със сигурност ще е вкусно. Сигурен съм.
- По-нататък е написано: разбийте катериците в гъста пяна - продиктува Сет. - И постави на място за тортата. След това разделете на две части, намажете формата с масло.
- Проклетото масло! Джен изсъска. - Ще се справим и без него.
- И печете сладкиши! Сет продължи. - Загрейте фурната на 180℃.
Страхотно, почти готово! - опитвайки се да се справи с печката каза Джен. - Сложи го тук.
- Здравейте? Джен вдигна телефона.
- О, Джен! - Беше Кори. - Как си? Къщата още ли стои?
- Ха-ха! Червенокосата се усмихна жално. - Ти обиждаш! Разходи! Цял и невредим.
- Страхотен. Ще пристигнем след около час.
- Толкова скоро?! Искам да кажа, уау! Ура! Добре, трябва да тръгвам. Чао!
С паника на лицето си, Джен се върна в кухнята.
- Ще бъдат тук след час! Няма да успеем навреме.
- Успокой се! Да отидем да видим какво става с тортите.
Когато помощниците-готвачи пристигнаха, тортите бяха още почти сурови, но след като помислиха, те решиха,че "и така ще стане". След като приготвиха крема набързо, всички внимателно започнаха да намазват полусуровите торти с розова маса и да украсяват с ягоди отгоре.
- Трябва бързо да се обзаложим, остават ни около четирийсет минути - избърза "колегите" Алекс.
Накрая приключиха с основната част и продължиха към завършването. Слагайки тортата във фурната, всички нетърпеливо чакаха да изтече половин час: времето за готвене.
След половин час цялата група беше в очакване какво са направили.Всички отидоха до фурната и Джен взе химикала.
Джен дръпна дръжката и . . . Имаше нещо, което не приличаше на нищо, неразбираем хълм от розова и бяла каша, разпръсната по целия тиган.
— О, Боже мой — ахна червенокосата.
„Изглежда, че маслото е една от основните съставки.“ Сет се засмя истерично.
Изведнъж ме пуснаха през вратата.
- Пристигнахме! Джен изпищя в паника.
- Не са те!, увери хор по-младите Купъри. - От сладкарницата е.
Отваряйки вратата, червенокосата получи голяма кутия с торта, която Сет взе.
- Значи знаехте, че нищо няма да се получи с нас и поръчахте торта? Сет обясни.
- да - виновно започна Купър.
- Много добре! Ако не беше ти, щяхме да сме пълни. – без да има време да свърши, той беше прекъснат от Джен.
- Задайте, изберете изрази! Те са деца!
Децата се изкискаха. Десет минути по-късно Джон и Кори пристигнаха. Абсолютно щастливи, но не дойдоха сами. С тях са Бен Касика, Лори Питърс, Хилари Морисън и цялото семейство Кори.
- Еха! Каква торта! - възхити се Джон - Сам ли го изпекохте?
- Всъщност. - Нямайки време да довърши, Джен покри устата на Алекс с ръка.
- Да! Сами! – гордо излъга червенокоската.
Джен прекара цялата вечер в разговори как са изпекли тортата. До Джонпогледна във фурната.
- Какво е това? - попита Джон с отвращение, гледайки тази ужасна пързалка на "тортата-чудо" на момчетата.
Всички освен Джен се засмяха.
- О, това? Е, това е в общи линии. Това е нашата торта, но не се получи и решихме да поръчаме друга, за да не се сърдите! – започна да се оправдава червенокосата.
- Успокой се, Джен! Никой не те обвинява. Всичко е наред! Кори я утеши.
- Но беше забавно! – намеси се по-младият Купър.
През останалото време, прекарано на масата, Алекс и Ксавие разказваха как готвят. Всички се засмяха и хапнаха с апетит поръчковата торта.
Годишнината на Джон и Кори беше страхотна, забавна и в страхотна компания.