Юлия Остапенко "Омраза"
Език на писане: български
- Жанрове/поджанрове: фентъзи ( героично фентъзи тъмно фентъзи )
- Общи характеристики: Психологическо приключение
- Местоположение: Друг свят, който не е свързан с нашия
- Време на действие: Средновековие
- Сюжетни ходове: Пътуване към специална цел Формиране / съзряване на героя
- Линейност на сюжета: Линейно-паралелен Линеен с екскурзии
- Възраст на читателя: Само за възрастни
Романът е написан в пресечната точка на жанровете на фентъзито и психологическата проза. На фона на средновековна обстановка е описана историята на сложните лични взаимоотношения на главните герои, практически без използването на елементи от фантастичния сюжет (минимум магия, липса на "куестове"). Отличителна черта на романа е липсата на ясно разделение на двата главни героя на антагонист и протагонист: доброто и злото понякога сменят полярностите и преминават от един към друг.
Езиков анализ на текста:
Приблизителен брой страници: 208
Активен речник: нисък (2500 уникални думи на 10 000 думи от текста)
Средна дължина на изречението: 59 знака - изключително под средното (81)!
Дял на диалозите в текста: 24%, което е много по-ниско от средното (37%)
Номинации за награди:
Електронна наличност:
Детството на героите в книгата е малко встрани. Малката Диз беше изнасилена от собствените си братя, малкият Деймиън беше взет от дома си от баща си, след като преди това уби майка си. Диз се закали и отиде във войниците, за да се върне у дома вече като опитен воин и да изреже по дяволите цялото си семейство. Деймиън вярваше, че на света няма добри хора, и стана наемен убиец. Техните истории са груби и тъжни.
Историята на Диз е историята на озлобено чудовище, заключено в своята лудост. В нейната книгадава зашеметяващо описание отстрани:
Героите излязоха гротескни и въпреки това безспорно живи. Не само първият, но и вторият план. Техните герои са основното и несъмнено достойнство на романа. Едно от двете, честно казано, Остапенко също има много добър език, образен и емоционален. Светът е условно средновековен и напълно схематичен. Сюжетът е линеен и служи единствено като връзка между главните герои. Няма други променливи освен тези две. Това се компенсира от факта, че значителна част от разказа е заета от вътрешните хлебарки на Деймиън и Диз.
Малко за сцените на убийство: на тях също е посветена повече от една страница, но в описанието на мотивите и стремежите на героите на напрежението и мрака има много повече.
Малко за жанра: това не е героично, а мрачно в кристално чистата си форма.
Малко за името: наистина отразява.
И накрая, малко повече за Diz: напълно неженствен образ. Обсебена от жажда за отмъщение, без да влага живота на някой друг в стотинка, а като цяло и своя собствен. Луда кучка, просто казано. И в същото време една от най-ярките и харизматични героини, които някога съм срещал.
Трудно е да се оцени недвусмислено работата (и това вече е добре!). От една страна, пише жената, което означава, че очаквате от нея мекота, нежност, капка инфантилност, женственост в крайна сметка. И получавате. изнасилени момичета, ужасите на победени градове, предадени за плячкосване, бяла човешка кост в червена кръв, прекарване на нощта с труп в едно легло и ОМРАЗА. Сюжетната линия е изградена много добре – свикнала с щастлив край и спестяване „изведнъж“ останах приятно изненадана. Не, тук също има достатъчно пиана в храстите, но те са доста подобни на тези, които животът ни поднася от време на време.
Малка книжка. Прочетиза една вечер (отдавна, преди няколко години). Но и сюжетът, и усещането останаха в паметта ми, запомних се отделни фрази.
Прочетох го на един дъх.
Книгата остави силно впечатление и може би, ако се замислите, страшно. Не роман на ужасите, нещо мистично, а фентъзи-средновековна рутина и ежедневие - с минимум фантазия.
Свят, изпълнен с мръсотия и безнадеждност. Свят, в който има едно сиво усещане: „нехаресване“, може би омраза (ежедневие, станало навик, войни, грабежи, бедност, наемници, убийства, насилие) и Омраза с главна буква. Заглавие омраза. И чувството след четене „не можеш да мразиш“ (не думи, а просто чувство - чувство).
И героите са ярки, обемни. И ужасна предистория.
И краят след известно време си мисля, че сигурно така е трябвало да бъде, няма как да е различен.
Walding, 30 май 2008 г
Привлечен съм от реализма и липсата на илюзии на Остапенко. Да, светът е жесток и не го управлява любовта, няма нито висша правда, нито добър чичко на небето. И човекът, който е по същество, ще остане такъв до края на живота си. Изгорял, можеш да се преродиш само от себе си, да се върнеш към себе си; стане различен, "добър" - никога. И това е добре.
Силно. Въпреки гафовете, характерни за Остапенко – медицински и оръжейни.
madratnotsobad, 27 май 2010 г
Сюжетът е завладяващ, героите. какви герои има!, и идеята (наред с други) за противопоставянето на тялото и духа. Тази идея, разбира се, не е нова, но е представена по грубо разобличителен начин. И тогава си мислиш: къде си в делата и действията си?
Но и аз няма да го развалям, нямам талант на разказвач, защото :biggrin:
Добър психологически фентъзи роман. Интересно за четеневъпреки ширещата се степен на насилие и хаос на места.
Неразумно жесток. Дупки в парцела. Но в романа има някакво болезнено привличане.
но добро приключение
Готино. Добър сюжет. Не се допускат деца под 16 години! :dont:
Лесен за четене. Измина една година, откакто прочетох тази книга.
И сега малко bezrybe. :weep:
Ако не намеря нищо, ще взема нещо ново за четене от нея. :разбъркване: