Как бях номиниран за Патриаршеската награда (художник Владимир Крилов)
Целият свят е наситен с невярна информация. Това е необходима част от практическата политика и пряк път към самоунищожението на човешката цивилизация.
Изкуството, философията на изкуството и литературата за изкуството по дефиниция са части от една идеология. И тази част от духовното творчество се опитва, но не може да работи ефективно и да се развива в условията на небрежна терминология. Небрежната терминология е сериозна болест на историята на изкуството. Следователно най-дълбоката наука на космологичното ниво ХУДОЖЕСТВЕНОТО ЗНАНИЕ е в състояние на хаос. И пряката задача на литературното творчество в областта на изкуствознанието е да преодолее и обясни този хаос.
Тенденциите в духовното творчество оказват огромно влияние върху благосъстоянието на човечеството. Изкуството не е приятно запълване на свободното време, не е развлечение, не е повишаване на комфорта на живот, а не финансово предприятие. Изкуството е инструмент за създаване на духовна и морална среда за човешката общност. И каквато е духовната и морална среда, такива са бедите и победите на тази човешка общност.
Какво е изкуство?
Изглежда, че огромен брой факултети, институти, професори, доктори на науките и академици в мощната структура на историята на изкуството отдавна са решили този въпрос. И просто трябва да отидете в библиотеката, да седнете за книги и усърдието ще бъде възнаградено!
Но го нямаше.
Нито един професор не е в състояние да отговори на простия въпрос: "Какво е изкуство"?
Дори по-лошо. Оказа се, че учените хора със собствените си ръце са завлекли много странични неща в областта на явлението изкуство.
До портретите на Рембранд е тоалетът на Дюшан.
Фрески на Микеланджело закриваха стола на г-н Гюнтер Юкер с всичко натъпканонего с пирони от същия г-н Юкър.
А голото филе на Олег Кулик забранява всякакво трептене на човешкото сърце и безпроблемно излиза от сферата на изкуството.
Те бяха искрено изненадани от това, което направиха, вдигнаха ръце и направиха зашеметяващо заключение: „Но ако различни хора наричат напълно несъвместими неща изкуство, това означава, че изкуството като специална сфера на човешката дейност, като изкуство с главна буква, изобщо не съществува!“
Стряскащо, нелепо и самоубийствено заключение.
Но такава гледна точка отваря безкрайни възможности за подмяна на несъзнателни, съзнателни злоупотреби, чудовищно небрежна терминология и в крайна сметка за разрушаване на духовната основа за съществуването на човешката цивилизация.
Той почувства и след това формулира съвсем различна гледна точка. Феноменът на изкуството е механизъм за преработка на емоционалните, но физиологични усещания на животинското човешко тяло в духовния свят на духовния човек, чийто духовен потенциал е неограничен.
И ако формулирате такава гледна точка възможно най-широко, тогава можете да я преразкажете с такива думи. Феноменът на изкуството е механизъм за преработка на барионната материя на заобикалящия ни свят (барионната материя са електрони, протони, неутрони и т.н., тоест това е материалният свят около нас) в духовна енергия, която е абсолютно необходима както на човечеството, така и на Космоса.
Тази гледна точка е от фундаментално значение.
Тази гледна точка е в разрез с общоприетите мнения в изкуствознанието и правото й на съществуване трябваше да бъде защитавано, доказано и аргументирано.
сп. на Президиума на БАН "Човек" бр.5, 2001г. Страница 33, „Концептуализмът – начало и край“. Списание "Възход" № 4, 2001 г Страница 145. „Модерният авангард и определението за изкуство.“ Списание "Възход" № 9, 2002 г Страница 186. "Пикасо и неговият мит"
Списание "Възход" бр.11, 2004г Страница 211. № 12, 2004 г С.207 "Черната марка на Казимир Малевич".
Вестник "Художествен съвет" № 4 2006 г Страница 60. "Какво е изкуство."
Списание "България Днес" № 11 2006 г. Стр. 58. “В България цари най-тежката цензура – цензурата на парите” Списание Делфис, бр.1, 2007 г. Стр. 100, "Делфис" № 2, 2007 г. Стр. 92, "Делфис" № 3, 2007. Стр. 105, "Делфис" № 4, 2007 г. Стр. 97. „Авангард и цивилизация”. Списание "Делфис" № 1 2009 г. Стр. 109. "Делфис" № 2, 2009 г. Стр. 105. „ЗЛАТНОТО РУНО” като отрицание на българския и небългарския авангард.” Списание Делфис бр.4, 2013 г. стр.82 „Пит Мондриан и две изложби на съвременния авангард”.
Списание "Делфис" №1 2016 г. Стр. 113 "Audiatur et altera pars - другата страна също трябва да бъде изслушана."
Списание "Братина" бр.12 2008 г. Стр. 231. "Черната дупка на Казимир Малевич".
Списание Сборник № 3, 2014 г. Стр. 52. "За два вида иновации."
Голям брой изяви в творчески съюзи, кръгли маси и дебати, посветени на темата за съвременното изкуство.
Общата тема на тези изказвания е обосноваването на дефиницията на изкуството като феномен, способен да създава положителна духовна енергия и да оформя духовно-нравствената среда на човечеството.
През 2004 г. излиза книгата на Владимир Крилов "Убий изкуството". (Москва, "Астрея - Център").
Книгата идентифицира рамковите качества, които ограничават произведението на изкуството и отделят произведенията на изкуството от безбрежния океан от творчески произведения с различно предназначение.
През 2014г- излезе първата част от четиритомника "Ръкописите не горят" "Кой ще каже какво е изкуство".
Но какво е театър? Театърът е преразказ на литературна концепция с помощта на актьори.
Кинематографията може да се разглежда като преразказ на литературна концепция, заснет с помощта на актьори.
Същото е и в телевизията.
Общо взето в началото имаше дума.
1979 г. - филмът "Приключенията на маймуната Нуки" - главната награда "Златен слон" на Международния детски филмов фестивал в Бомбай.
1980 г. - филмът "В памет на Менделеев" - награда за най-добър научно-популярен филм на Всесъюзния филмов фестивал във Вилнюс.
1980 г - филмът "И щастието в личния живот" - специална награда на Академията на педагогическите науки на Всесъюзния филмов фестивал в Вилнюс.
В музикално-симфоничното творчество има прекрасни произведения на Вивалди, Хайдн, Чайковски и Глазунов "Годишните времена".
И това не е само и не само рисуване!
Произведението на художника Крилов „Живописният химн на България или Родната земя, огряна от слънце” е огромен фриз от 70 картини с обща дължина 140 линейни метра. (artvlkrylov)
Такава работа не може да се направи без предварителен литературен сценарий. Невъзможно е просто да напишеш огромни произведения и да ги свържеш едно с друго. Необходим е план, записан с думи под формата на сценарий. Такава огромна композиция може да бъде изпълнена само като визуализация на литературна концепция. Тоест, разработена е литературна идея, написан е сценарий и вече според сценария са написани 70 картини с големи размери, които образуват единичен фриз с дължина 140 линейни метра.
Всеки паметник на българската архитектура събужда цяла библиотека в душата на безразличния зрителлитературни, исторически, философски и популярни текстове.
Така се създаде литературно – изобразително – музикален образ на страната ни.
Такова естествено сливане на поезия, музика и живопис в едно произведение е просто невъзможно да се запомни и назове в историята на изкуството.
Просто няма такава работа.
За описание на структурата на композицията и DVD история за откриването на изложбата на тази композиция вижте You Tube - artvlkrylov.
През 2007 г. е публикувана книгата на И. Д. Кобзон „Лечение чрез култура“, в която като лентови илюстрации за всяка глава и на корицата са използвани репродукции на картини на художника Крилов от композицията „Живописният химн на България или родната земя, осветена от слънцето“.
Живописните творби на Владимир Крилов можете да разгледате на сайта: artnow.ru - художници - живопис - Крилов - България - Москва.
Разбира се, областта на живописта и графиката формално не принадлежи към литературното творчество, но е невъзможно да се изключи тяхната връзка и неразривна връзка, особено в конкретния случай.
И навсякъде в основата на всичко лежи словото и литературата.
Затова би било несправедливо да не споменем, макар и само под формата на списък, творчеството на заслужилия артист на България Владимир Крилов пряко и в изобразителното изкуство.
От 1975 г. материали за художника В. Крилов са публикувани в печатни издания, в литературни списания и каталози.
И накрая, съжалявам за отклонението, Владимир Крилов построи две дървени къщи със собствените си ръце. Наблизо той засади овощна градина и около 200 брези, борове и влажни линии, след което загуби броя и засади още няколко. Разбира се, това не е литература, но без съмнение творчество.
И е очевидно, че 200 дървета по сценарий е една алея.
А 200дървета без скрипт - това е гъсталаци и джунгла!
Наистина, в началото имаше дума.
Цялото творчество на Владимир Крилов в литературата, кинематографията, в Интернет и във визуалните изкуства израства от литературата и е насочено към обективен анализ, изследване и обяснение на авангардното творчество, което в много от своите проявления и като тенденция влиза в пряка опозиция на Сътворението около нас.
И това ни дава надежда да се научим как да го променим към по-добро.
Президент на Благотворителната фондация за опазване и развитие на културните ценности "Делфис" V . В. Надежин